Хронологичен / ден 3

Стар Завет

Битие

8

1 Тогава си спомни Бог за Ной, за всичко живо и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог изпрати вятър по земята, и водите престанаха. 2 И затвориха се изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4 И на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7 и изпрати гарван, който, като излезе, летеше насам-натам, докато пресъхнаха водите на земята. 8 Тогава изпрати гълъб, за да види оттеглила ли се е водата от лицето на земята. 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка, та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. 10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 Надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной узна, че водата се е оттеглила от земята. 12 Той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна, и ето, повърхността на земята бе изсъхнала. 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята напълно изсъхна.
15 И Бог каза на Ной: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и снахите ти с тебе. 17 Изведи със себе си всяко живо същество, което е с тебе – птици, добитък и всички влечуги пълзящи по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18 Тогава Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всички влечуги по земята, според видовете си.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и ги принесе за всеизгаряне на олтара. 21 И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
© Библейска лига - България

9

Заветът на Бога с Ной

1 Тогава Бог благослови Ной и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. 2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те, заедно с всички влечуги по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. 3 Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; както ви дадох растителността, така сега ви давам всичко. 4 Месо обаче с живота му, то ест, с кръвта му, не яжте. 5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да, от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. 6 Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ създаде Бог човека. 7 А вие се плодете и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея.
8 И каза Бог на Ной и на синовете му: 9 Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас, 10 и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всичките земни зверове, да, с всички излезли от ковчега с вас, с всяко живо същество на земята. 11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече всяка плът от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. 12 Бог рече още: Ето знака на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас, и всичко живо, което е с вас: 13 поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде знак на завет между Мене и земята. 14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; 15 и ще си спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка плът; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка плът. 16 Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да си напомням вечния завет между Бога и всичко живо от всяка плът, която е на земята. 17 Това, каза Бог на Ной, е знакът на завета, който поставям между Мене и всяка плът, която е на земята.

Синовете на Ной

18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаан. 19 Тези трима бяха Ноевите синове; и от тях се насели цялата земя.
20 Тогава Ной почна да обработва земята и насади лозе. 21 И като пи от виното, опи се и се разголи в шатъра си. 22 И Хам, Ханаановият баща, видя голотата на баща си, и каза на двамата си братя отвън. 23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота. 24 Като отрезвя Ной от виното си и научи какво му бе направил по-малкият му син, каза:
25 Проклет да е Ханаан!
Слуга на слуги ще бъде на братята си.
26 Рече още:
Благословен Господ, Симовият Бог!
И Ханаан да бъде слуга на Сим.
27 Бог да разшири земите на Яфет,
и да се засели Яфет в шатрите на Сим;
и Ханаан да му бъде слуга.
28 След потопа Ной живя триста и петдесет години. 29 И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря.
© Библейска лига - България

10

Описание на народите

1 Тези са сведенията за Ноевите синове, Сим, Хам и Яфет; че и на тях се родиха синове след потопа.
2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. 3 А Гомерови синове: Ашкеназ, Рифат и Тогарма. 4 А Яванови синове: Елиша, Тарсис, Китим и Доданим. 5 От тях произлязоха морските народи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Хамови синове: Куш, Мицраим, Фут и Ханаан. 7 Кушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтека; Раамови синове: Шева и Дедан. 8 Куш роди и Нимрод. Той пръв стана силен воин на земята. 9 Той беше голям ловец пред Господа, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред Господа. 10 Първо той царува над Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. 11 От тази земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Реховот-Ир, Халах, 12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град). 13 От Мицраим произлязоха: Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, 14 Патрусим, Каслухим (от когото произлязоха филистимците), и Кафторим. 15 От Ханаан се родиха: първородният му Сидон, после Хет, 16 евусейците, аморейците, гергесейците, 17 евейците, арукейците, асенейците, 18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха. 19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цебоим до Лаша. 20 Тези са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.
21 Роди се тъй същопотомство на Сим, баща на всичките еверовци, и по-стар брат на Яфет. 22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, и Арам. 23 Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш. 24 Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер. 25 На Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брат му беше Йоктан. 26 Йоктан роди Алмодад, Шалеф, Хацармавет, Ярах, 27 Адорам, Узал, Дикла, 28 Овал, Авимаил, Шева, 29 Офир, Хавила, и Йовав; всички тези бяха Йоктанови синове. 30Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната хълмиста земя. 31 Това са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.
32 Това са племената на Ноевите синове според сведенията за тях, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
© Библейска лига - България

11

Вавилонската кула

1 По цялата земя се употребяваше един език и един говор. 2 И като потеглиха човеците на изток, намериха в Сенаарската земя равнина, и се заселиха там. 3 И казаха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. 4 И рекоха: Елате, да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. 5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. 6 И каза Господ: Ето, един народ са и всички говорят един език; и щом са започнали да правят това, не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят. 7 Елате, да слезем и да разбъркаме езика им, за да не се разбират един друг. 8 Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; и те престанаха да градят града. 9 Затова той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

От Сим до Аврам

10 Тези са сведенията за Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа; 11 а откак роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала; 13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евер; 15 а откак роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек; 17 а откак роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагав; 19 а откак роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуг; 21 а откак роди Серуг, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серуг живя тридесет години и роди Нахор, 23 а откак роди Нахор, Серуг живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара; 25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.
27 Тези са сведенията за Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран; а Аран роди Лот. 28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. 29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарая, а името на Нахоровата жена – Мелха, дъщеря на Аран, който, освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха. 30 А Сарая беше безплодна и бездетна. 31 И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и като дойдоха в Харан, там се заселиха. 32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи