Хронологичен / ден 304
Стар Завет
Нов Завет
Матей
26
Заговорът против Исус
1 И Исус, когато свърши всичките тези думи, рече на учениците Си:
2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
4 и наговориха се да уловят Исус с хитрост, и да Го умъртвят;
5 но казаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
Исус помазан с миро във Витания
6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
7 приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което възливаше на главата Му, когато бе седнал на трапезата.
8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахосва това?
9 Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.
10 Но Исус, като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? Тя извърши добро дело за Мене.
11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, стори го, за да Ме приготви за погребение.
13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
Юда се съгласява да предаде Исус
14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и рече:
15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
Господнята вечеря
17 А в първия ден напразника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исуса и рекоха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.
19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 А те, пренаскърбени, започнаха всички, един по един, да Му казват: Да не съм аз, Господи?
23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, рече: Вземете, яжте; то ва е Моето тяло.
27 Взе и чашата, и като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички;
28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.
29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Моя Отец.
30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
Исус предрича отричането на Петър
31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“
32 А след като бъда възкресен, ще ви изпреваря в Галилея.
33 А Петър в отговор Му каза: Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 Исус му рече: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
35 Петър Му каза: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
Гетсимания
36 Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато отида там да се помоля.
37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, захвана да скърби и да тъгува.
38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете заедно с Мене.
39 И като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
40 И върна се при учениците, та ги намери заспали, и каза на Петър: Как, не можахте ли и един час да бдите с Мене?
41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото е немощно.
42 Пак отиде втори път, та се помоли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да [Ме] отмине тая [чаша], без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
43 И като дойде пак, намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
44 И пак ги остави, та отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
45 Тогава се върна при учениците и каза им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
46 Станете да вървим; ето, приближава се този, който Ме предава.
Предаването на Исус
47 И докато Той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 И веднага се приближи до Исус и рече: Здравей, Учителю! И Го целуна.
50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, стори го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исуса и Го хванаха.
51 И ето, един от тези, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
52 Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му; защото всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат.
53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?
55 В същия час каза Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.
56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всичките ученици Го оставиха и се разбягаха.
Пред синедриона
57 А тези, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, където бяха събрани книжниците и старейшините.
58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.
59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
60 обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но после дойдоха двама и рекоха:
61 Този каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.
62 Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тия против Тебе?
63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Помазаникът, Божият Син?
64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви: Отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
66 А те в отговор, рекоха: Изложи се на смъртно наказание.
67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и казваха:
68 Отгатни, Помазаниче, кой Те удари.
Петър се отрича от Исус
69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса Галилееца.
70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.
71 И когато излезе на предверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исуса Назарянина.
72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.
73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и рекоха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
74 Тогава той започна да се проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.
75 И спомни си Петър думите на Исус, Който беше казал: Преди още петелът да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън, и плака горко.© Библейска лига - България
Марк
14
Исус помазан с миро във Витания
1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и Празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.
2 Защото казваха: Да не стане на празника, за да не се повдигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, възля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които, негодуващи, казваха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: Където и да се про повядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори.
10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.
11 Те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Господнята вечеря
12 А на първия ден на Празника на безкваснитехлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.
14 И където влезе, кажете на стопанина на тая къща: Учителят пита: Къде е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17 И като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за тоя човек, ако не бе се родил.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, та им даде и рече: Вземете [яжте]; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благодари и даде им; и те всички пиха от нея.
24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
Исус предрича отричането на Петър
27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [поради Мене тая нощ]; защото е писано: „Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат.“
28 А след възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче – не.
30 И Исус му каза: Истина Ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички.
Гетсимания
32 И дойдоха на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато се помоля.
33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, и захвана да се тревожи и да тъгува.
34 И каза им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако бе възможно, да Го отмине този час, казвайки:
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти.
37 И идва, и ги намира заспали; и казва на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха какво да Му отговорят.
41 И трети път дойде, и каза им: Още ли спите и почивате? Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42 Станете да вървим; ето, приближава се този, който ме предава!
Предаването на Исус
43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпрате ни от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го, та Го заведете, като Го пазите здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуна Го.
46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника, и му отсече ухото.
48 И Исус проговори, казвайки им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 И някой си момък го следваше, обвит с плащаница на голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
Пред синедриона
53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират всичките главни свещеници и старейшините, и книжниците.
54 А Петър беше Го следвал отдалеч до двора на първосвещеника, и седеше вътре заедно със служителите, и грееше се на огъня.
55 И главните свещеници, и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намираха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не бяха еднакви.
57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
59 Но и така свидетелствата им не бяха еднакви.
60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе?
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Син на Благословения?
62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
Петър се отрича от Исус
66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника;
67 и като видя Петър, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън на предверието; и петелът пропя.
69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин [и говорът ти съответства].
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам тоя човек, за когото говорите.
72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът два пъти, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи
