Хронологичен / ден 305

Стар Завет

Нов Завет

Лука

22

Юда се съгласява да предаде Исус

1 А наближаваше Празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; 4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха, и обещаха да му дадат пари. 6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да им Го предаде, не пред множеството.

Господнята вечеря

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се жертва пасхата. 8 И Исус прати Петър и Йоан, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9 А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? 10 А Той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да страдам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато тя не се изпълни в Божието царство. 17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. 19 И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. 20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на тоя човек, чрез когото се предава! 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24 Стана още и препирня помежду им кой от тях се счита за по-голям. 25 А Той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началствува – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: онзи, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас, като онзи, който слугува. 28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитания. 29 Затова, както Моят Отец завеща царство на Мене, и Аз завещавам на вас 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престоли да съдите дванадесетте Израилеви племена. 31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. 34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме познаваш.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; 37защото ви казвам, че трябва да се изпълни върху Мене и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. 38И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им каза: Достатъчни са.

Исус се моли на Елеонския хълм

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. 40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, казвайки: 42 Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде. 43 И яви Му се ангел от небето, и Го подкрепяше. 44 И като изпитваше мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: 46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

Предаването на Исус

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. 48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с нож? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51 А Исус проговори, казвайки: Стига толкова; и се допря до ухото му, и го изцели. 52 И Исус рече на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властването на тъмнината.

Петър се отрича от Исус

54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. 56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. 57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. 60 А Петър рече: Човече, не зная какво казваш. И начаса, докато още говореше, един петел пропя. 61 И Господ се обърна, та погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62 И излезе вън, та плака горко.

Войниците се подиграват на Исус

63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха, 64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето, и] питаха Го, казвайки: Познай, кой Те удари. 65 И много други хули изговориха против Него.

Исус пред Пилат и Ирод

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главните свещеници и книжниците и Го заведоха в синедриона си, и Му рекоха: 67 Ако си Ти Помазаникът, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70 И те всички казаха: Тогава Божий Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото съм. 71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
© Библейска лига - България

Йоан

13

Исус измива краката на Своите ученици

1 А преди празника на Пасхата Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. 2 И когато беше готова вечерята (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде), 3 като знаеше Исус, че Отец е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, съблече мантията Си, взе кърпа и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. 6 И тъй, идва при Симон Петър. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? 7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но после ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе довека. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10 Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго, освен нозете си, но е цял чист, и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.
12 А като уми нозете им и си взе мантията, седна пак и им рече: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го извършвате.

Исус предрича, че ще бъде предаден

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне Писанието: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мене“. 19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че съм Аз това, което рекох. 20 Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Учениците се споглеждаха помежду си, недоумявайки за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, беше се облегнал на Исусовото лоно. 24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. 25 А той, като се извърна към Исуса, попита Го: Господи, кой е? 26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И тъй, като натопи залък, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски. 27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това; 29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. 30 И тъй, като взе залъка, той веднага излезе; а беше нощ.

Исус предрича отричането на Петър

31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него; 32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. 33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както рекох на юдеите, така и на вас казвам сега: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 34 Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. 36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам, не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш. 37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Живота си ще дам за Тебе. 38 Исус отговори: Живота си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи