План за четене на Библията

Хронологичен / ден 308

Нов Завет

Матей

23

Седем „Горко ви...“


1Тогава Исус проговори на народа и на учениците Си, казвайки: 2 На Мойсеевото седалищеседят книжниците и фарисеите; 3 затова всичко, което ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат. 4 Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората; а сами те не искат нито с пръста си да ги помръднат. 5 Но вършат всичките си дела, за да ги виждат човеците; защото разширяват филактериитеси и правят големи полите на дрехите си, 6 и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите, 7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от човеците учители. 8 Но вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител, [Христос,] а вие всички сте братя. 9 И никого на земята недейте нарича свой отец; защото един е вашият Отец, небесният. 10 Недейте се нарича и наставници; защото един е вашият Наставник, Христос. 11 А по-големият между вас нека ви бъде слуга. 12 Но който възвишава себе си, ще се смири; и който смирява себе си, ще се възвиси.
13 Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото затваряте небесното царство пред човеците; понеже сами вие не влизате, нито влизащите ос тавяте да влязат. 14 [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото изпояждате домовете на вдовиците даже когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].
15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото море и суша обикаляте, за да добиете един последовател; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
16 Горко вам, слепи водители, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се! 17 Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли, или храмът, който е осветил златото? 18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. 19 [Безумни и] слепи! Че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара? 20 И тъй, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко, което е върху него. 21 И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него. 22 И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
23 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали най-важните неща в закона – правосъдието, милостта и верността; но тези трябваше да прилагате, а онези да не пренебрегвате. 24 Слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!
25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото чистите външността на чашата и на блюдото; а отвътре те са пълни с грабеж и насилство. 26 Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата [и блюдото], та да бъде и външността им чиста.
27 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. 28 Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре пълни с лицемерие и беззаконие.
29 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото зидате гробниците на пророците и поправяте гробовете на праведните, и казвате: 30 Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствали с тях в проливане кръвта на пророците. 31 Така свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. 32 Допълнете и вие мярката на бащите си. 33 Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, а други от тях ще биете в синагогите си и щеги гоните от град в град; 35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв, проливана на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. 36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение.
37 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте! 38 Ето, вашият дом се оставя пуст. 39 Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.
© Библейска лига - България

Лука

20

Властта на Исус поставена под съмнение


1 И в един от дните, когато поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и говореха, казвайки Му: 2 Кажи ни, с каква власт правиш това? Или, кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт? 3 И в отговор рече им: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? 5 А те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо не го повярвахте? 6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 7 И отговориха, че не знаят откъде беше. 8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

Притчата за настойниците


9 И започна да казва на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в странство за дълго време. 10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен. 11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха и го отпратиха празен. 12 Изпрати и трети; те и него нараниха и изхвърлиха. 13 Тогава стопанинът на лозето рече: Какво да сторя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат. 14 Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си, като казваха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. 15 И изхвърлиха го вън от лозето, та го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Дано не бъде! 17 А Той ги погледна и рече: Тогава какво значи това, което е писано:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
той стана глава на ъгъла“?
18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 19 И в същия час книжниците и главните свещеници поискаха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че каза тази притча против тях, но се бояха от людете.

Плащане на данъци на кесаря


20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; 22 право ли е за нас да даваме данък на кесаря, или не? 23 А Той разбра лукавството им и рече им: 24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев. 25 А Той рече: Тогава отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога. 26 И не можаха да уловят нещо в думите пред людете; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

Жененето при възкресението


27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28 Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си“. 29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен. 30 И вторият, и третият я взеха; 31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 32 А после умря и жената. 33 И тъй, при възкресението на кого от тях става жена? Защото и седемте я имаха за жена. 34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват; 35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 36 А и не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението, са чада на Бога. 37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“. 38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза. 40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

Чий Син е Христос?


41 И рече им: Как казват, че Помазаникът е Давидов син? 42Защото сам Давид казва в книгата на Псалмите:
„Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,
43 докато положа враговете Ти за Твое подножие“.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си: 46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията; 47 които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждение.
© Библейска лига - България

21

Дарението на вдовицата


1 И Исус, като повдигна очи, видя богаташите, че пускаха даровете си в съкровищницата. 2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. 3 И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички; 4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, който имаше.
Признаци на последното време
5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече: 6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък върху камък, който да не се срине. 7 И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това? 8 А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Помазаникът; и: Времето е наближило. Да не отидете след тях. 9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.
10 Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство; 11 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси, и големи знамения от небето. 12 А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име. 13 Това ще ви служи за свидетелство. 14 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво да отговаряте; 15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да говорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат. 16 И ще бъдете предадени даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас. 17 И ще бъдете мразени от всички поради Моето име. 18 Но и косъм от главата ви няма да загине. 19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.
20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. 21 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са в града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. 22 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано. 23 Горко на непразните и на кърмещите през ония дни! Защото ще има голямо бедствие в страната и гняв върху людете. 24 Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците. 25 И ще станат знамения по слънцето, по луната и по звездите, а по земята – бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бученето на морето и вълните. 26 Човеците ще примират от страх и от очакване за нещата, които ще постигнат вселената, защото небесните сили ще се разклатят. 27 И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак, със сила и голяма слава. 28 А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.
29 И каза им притча: Погледнете смокинята и всичките дървета. 30 Когато видите, че покарват, знаете, че лятото е вече близо. 31 Също така и когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство. 32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. 34 Но внимавайте за себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно, като примка; 35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да настане, и да стоите пред Човешкия Син.
37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски. 38 И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.
© Библейска лига - България