Хронологичен / ден 318

Стар Завет

Нов Завет

Деяния

15

Съборът в Ерусалим

1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите. 2 И тъй като стана не малко препирня и разискване между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава, и някои други от тях да възлязат за този въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите. 3 И те, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и пораждаха голяма радост у всичките братя. 4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях. 5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос. 7 И след много разпитване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете как в ранните дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. 8 И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас; 9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. 10 И сега защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можехме да носим? 11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците. 13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене: 14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име. 15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
16 „След това ще се върна
и пак ще въздигна падналата Давидова скиния,
и пак ще издигна развалините ѝ,
и ще я изправя;
17 за да потърсят Господа останалите човеци
и всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 казва Господ, Който прави да е известно това отвека.“
19 Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога; 20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удавено и кръв. 21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

Съборът в Ерусалим

22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си човеци и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята. 23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви разтревожили с думите си, и смутили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас, 25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел, 26 човеци, които са рискували живота си за името на нашия Господ Исус Христос. 27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща. 28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: 29 Да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удавено, също и от блудство; от които, ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте!
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всичките вярващи, дадоха им посланието. 31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше. 32 А Юда и Сила, които бяха и пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха. 33 И след като преседяха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили. [34 Но Сила намери за добре да поседи още там.] 35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

Несъгласието между Павел и Варнава

36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята как са. 37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк; 38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото. 39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се разделиха; и Варнава взе Марк, та отплува за Кипър, 40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат. 41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
© Библейска лига - България

16

Тимотей се присъединява към Павел и Сила

1 После пристигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик, на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, и на баща грък. 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. 4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Видението на Павел с човек от Македония

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Святия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха срещу Мисия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. 8 И тъй, като изминаха Мисия, слязоха в Троада. 9 И яви се на Павел през нощта видение: Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието там.

Обръщането на Лидия във Филипи

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, на следващия ден в Неапол 12 и оттам във Филипи, който е главният град на онази част от Македония, и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

Павел и Сила в затвора

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си. 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час. 19 А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни, 21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. 22 На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво; 24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.
25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. 27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука. 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30 и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти. 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни онези човеци. 36 И началникът съобщи думите на Павел, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им рече: Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се; 39 и дойдоха, та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи