Хронологичен / ден 319

Стар Завет

Нов Завет

Галатяни

1

Никое друго благовестие

1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите, 2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви: 3 Благодат и мир на вас да бъде от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос, 4 Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец, 5на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.
6 Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие; 7 което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. 8 Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. 9 Както казахме и преди, пак го казвам и сега: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет. 10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга.

Павел е призван от Бога

11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; 12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, а чрез откровение от Исуса Христа. 13 Защото сте чули за някогашното мое поведение в юдейската религия, как прекомерно гонех Божията църква и я разорявах. 14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, и бях много ревностен за преданията на бащите ми. 15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми, беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, 16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах до плът и кръв, 17 нито възлязох в Ерусалим при онези, които бяха апостоли преди мене, а заминах веднага за Арабия и пак се върнах в Дамаск. 18 Тогава, след три години, пристигнах в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни; 19 друг от апостолите не видях, освен Господния брат Яков. 20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.) 21 После дойдох в Сирийските и Киликийските страни. 22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея; 2 3а само слушаха, че онзи, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал. 24 И славеха Бога заради мене.
© Библейска лига - България

2

Павел е приет от апостолите

1 После, след четиринадесет години, пак пристигнах в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 (А пристигнах по откровение.) И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 Но даже Тит, който бе с мене, макар и грък, не бе принуден да се обреже. 4 Колкото до лъжебратята, които бяха се промъкнали сред нас да дебнат свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят, 5 на тях нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието. 6 А тези, които се считаха за нещо (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека) – тези, именитите, не прибавиха нищо повече към моетоучение; 7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните, 8 (защото Който действа в Петър за апостолство между обрязаните, действа и в мене за апостолство между езичниците) 9 и когато познаха дадената ми благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общуване на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните. 10 Искаха само да помним сиромасите – което и ревностно желаех да върша.

Павел се възпротивява на Петър

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз лично му се възпротивих, защото беше се провинил. 12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците; а когато дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерството им. 14 Но като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, казах на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17 Но ако, искайки да се оправдаем в Христа, сами се оказахме грешни, нима Христос е служител на греха? Да не бъде! 18 Защото, ако градя наново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник. 19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. 20 Сразпях се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако правдата се придобива чрез закон, тогава Христос е умрял без причина!
© Библейска лига - България

3

Вяра или спазване на закона

1 О, неразумни галатяни, кой ви омая вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат? 2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? 3 Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът? 4 Напразно ли толкова страдахте – ако наистина е било напразно? 5 Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела по закона ли върши това, или чрез вяра в посланието, 6 както Авраам повярва в Бога и му се вмени за правда? 7 Тогава знайте, че тези, които упражняват вяра, те са Авраамови чада. 8 И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки: „В тебе ще се благославят всичките народи“. 9Така че тези, които упражняват вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам. 10 Защото всички, които се облягат на дела по закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона“. 11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото „праведният чрез вяра ще живее“; 12 а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него“. 13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; 14 така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

Законът и обещанието

15 Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито към него се прибавя. 16 А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос. 17 И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, въведен четиристотин и тридесет години по-късно, та да се унищожи обещанието. 18 Защото, ако наследството е по закон, то не е вече по обещание; а Бог го дари на Авраам с обещание. 19 Тогава защо се даде законът? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото бе дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един ходатай. 20 Но ходатаят не ходатайства само за един; а Бог, Който дава обещание, е един. 21 Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотворява, то наистина правдата щеше да бъде от закон.
22 Но Писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тези, които вярват. 23 А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която щеше да се открие. 24 Така законът стана за нас детеводител – да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. 25 Но след идването на вярата не сме вече под ръководството му.

Синове на Бога

26 Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исуса Христа. 27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. 29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи