Хронологичен / ден 324

Стар Завет

Нов Завет

1 Коринтяни

1

1 Павел, с Божията воля приз ван да бъде апостол на Исуса Христа, и брат Состен – 2 до Божията църква в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призвани да бъдат светии заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен, и наш: 3 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.
4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас, за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса, 5 че се обогатихте чрез Него с всичко, с всяко слово и с всяко знание 6 (по който начин се потвърди свидетелстваното за Христа между вас), 7 така че вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос, 8 Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос. 9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призвани в общението със Сина Му Исуса Христа, нашия Господ.
10 Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл. 11 Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри. 12 С това искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; а аз – Аполосов; а аз – Кифов; а пък аз – Христов. 13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте? 14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Крисп и Гай, 15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име. 16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тези, не помня да съм кръстил някой друг. 17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, за да не се лиши Христовият кръст от силата си.
18 Защото словото за кръста е глупост за тези, които погиват: а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила. 19 Понеже е писано:
„Ще унищожа мъдростта на мъдрите,
и разума на разумните ще отхвърля.“
20 Къде е мъдрецът? Къде е книжникът? Къде е философът на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? 21 Понеже в Божията премъдрост светът с мъдростта си не позна Бога, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. 22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; 23 а ние проповядваме един разпнат Помазаник – за юдеите съблазън, а за езичниците – глупост; 24 но за самите призвани, и юдеи, и гърци – Христос, Божия сила и Божия премъдрост. 25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.
26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, и онези, които не са нищо, за да унищожи тези, които са нещо, 29 за да не се похвали нито една плът пред Бога. 30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление; 31тъй че както е писано: „който се хвали, с Господа да се хвали“.
© Библейска лига - България

2

1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с красноречие или мъдрост да ви известя Божията тайна; 2 защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат. 3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. 4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; 5 за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
6 Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от този век, нито от първенците на този век, които преминават; 7 а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни носи слава. 8 Никой от първенците на този век не я е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9 А според както е писано:
„Каквото око не е видяло,
и ухо не е чуло,
и на човешко сърце не е идвало,
всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“
10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае какво има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух. 12 Ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13 което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. 14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. 15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не знае да го изпитва. 16 Защото,
„Кой е познал ума на Господа,
че да може да Го напътства?“
А ние имаме ума на Христа.
© Библейска лига - България

3

1 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа. 2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.
3 Понеже и досега сте плътски: защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? 4 Защото, щом един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби? 5 Какво е Аполос и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях. 6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ възрасти. 7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който възрастява. 8 И тъй, този, който сади, и този, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда; 9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител, аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. 11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. 12 И ако някой гради на тази основа със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, 13 на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всеки. 14 Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. 15 А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй, както през огън.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? 17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупак, за да бъде мъдър. 19 Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога; понеже е писано: „Улавя мъдрите в лукавството им“; 20 и пак: „Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни“. 21 Затова никой да не се хвали с човеците. Защото всичко е ваше: 22 било Павел или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше; 23а вие сте Христови, а Христос – Божий.
© Библейска лига - България

4

1 Така да ни счита всеки човек – като Христови служители и настойници на Божиите тайни. 2 При това от настойниците се изисква всеки да се докаже верен. 3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или в ден на човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. 4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. 5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата на него похвала от Бога.
6 И това, братя, приложих към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да не се гордее някой от вас пред другите, че е различен. 7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? 8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та и ние заедно с вас да царуваме; 9 защото, струва ми се, че Бог постави нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света, на ангели и на човеци: 10 ние безумни заради Христа, а вие – разумни в Христа: ние – немощни, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени. 11 Ние до този час и гладуваме, жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, 12 трудим се, работещи със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, търпим; 13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, помия на всичко.
14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като любезни мои чада. 15 Защото, ако имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16 Затова ви се моля, бъдете ми подражатели. 17 По тази причина ви пратих Тимотей, който ми е любезно и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моя живот в Христа, такъв живот, какъвто поучавам навсякъде във всяка църква. 18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас. 19 Но ако Господ пожелае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на тези, които са се възгордели. 20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. 21 Какво искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и с дух на кротост?
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи