Хронологичен / ден 328

Стар Завет

Нов Завет

1 Коринтяни

15

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил – освен ако напразно сте повярвали. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; 4 че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 6 че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; 7 че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; 8 и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока. 9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите и не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. 10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях – не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене. 11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, така и вие сте повярвали.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това, ние се оказваме и лъжесвидетели относно Бога; защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Помазаника; Когото не е възкресил, ако е вярно, че мъртвите не възкръсват. 16 Защото, ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е бил възкресен; 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тези, които са починали в Христа, са погинали. 19 Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-окаяните.
20 Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите. 21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите. 22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23 Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христа, тези, които са Негови. 24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. 26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 27 защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато се казва, че всичко Му е вече покорено, явно се изключва Този, Който Му е покорил всичко. 28 Когато всичко Му бъде покорено, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всички.
29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях? 30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час? 31 Братя, това ми е похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса, нашия Господ, аз всеки ден умирам. 32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, каква полза? Ако мъртвите не възкръсват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. 33 Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави“. 34 Трезнейте към правдата и не съгрешавайте: защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви накарам да се засрамите.
35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат? 36 Глупецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. 37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; 38 но Бог му дава тяло, каквото Му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло. 39 Всяка плът не е еднаква; но една е плътта на човеците, а друга – на животните, друга пък – на рибите и друга – на птиците. 40 Има и небесни тела, и земни тела, една обаче е славата на небесните, а друга – на земните. 41 Един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната, и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясъка. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. 45 Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. 46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. 47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. 48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. 49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в една минута, в миг на окото, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим. 53 Защото тленното трябва да се облече в нетление, и смъртното да се облече в безсмъртие. 54 А когато това тленното се облече в нетление, и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. 55 О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото? 56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. 58 Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, като знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

16

1 А относно събирането на милостинята за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви. 2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не събирате, когато дойда. 3 И когато дойда, ще изпратя с писма онези, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим; 4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.
5 Защото ще дойда при вас, след като мина през Македония (понеже през Македония минавам);
6 а може би да поостана при вас или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие накъдето отида. 7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас някое време, ако позволи Господ. 8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетница; 9 защото ми се отвори голяма врата за работа, има и много противници.
10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да не се стеснява между вас; защото и той работи Господнето дело, както и аз; 11 затова, никой да не го презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята. 12 А колкото за брат Аполос, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде обаче, когато намери случай.
13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се. 14 Всичко у вас да става с любов.
15 Още ви моля, братя: Вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод в Ахая и че те са посветили себе си да служат на светиите; 16 на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди. 17 Радвам се за идването на Стефанин, Фортунат и Ахаик, защото те запълниха лишението ми от вас; 18 понеже успокоиха моя дух и вашия; затова признавайте такива човеци.
19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила, с домашната си църква. 20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със свята целувка.
21 Поздравът пиша аз, Павел, със собствената си ръка. 22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде. 23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас. 24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи