Хронологичен / ден 329

Стар Завет

Нов Завет

2 Коринтяни

1

1 Павел, с Божията воля апостол на Исуса Христа, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая: 2 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

Бог на пълната утеха

3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милосърдието и Бог на пълната утеха, 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние сами се утешаваме от Бога. 5 Защото, както ние изобилно страдаме за Христа, така и нашата утеха изобилства чрез Христа. 6 Но ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за ваша утеха [и спасение], което създава у вас търпеливо понасяне на същите страдания, които понасяме и ние. 7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. 8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че бяхме изключително притеснени, вън от силата си, така че се отчаяхме дори за живота си; 9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. 10 И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави; 11 като и вие чрез молитва ни помагате, така че мнозина да благодарят от наше име за дарбата, дарена ни чрез молитвите на мнозина.

Промяната в плановете на Павел

12 Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. 13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете и признавате, и което, надявам се, че и докрай ще признаете 14 (както и отчасти сте признали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. 15 С тази увереност възнамерявах да дойда първо при вас, за да имате двойна полза, 16 като през вас мина в Македония; и пак от Македония дойда при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея. 17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? Или намерението ми е било човешко намерение, та да казвам ту: Да, да, ту: Не, не? 18 Но както Бог е верен, така и словото ни към вас не е било „да“ и „не“. 19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана „да“ и „не“, но в Него стана „да“; 20 понеже всички Божии обещания в Него са „да“, и в Него „амин“, за Божията слава чрез нас. 21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог: 22 Който и ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, се въздържах да дойда в Коринт; 24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
© Библейска лига - България

2

Опрощение за грешника

1 Обаче това реших в себе си – да не идвам при вас отново със скръб. 2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то мене кой ще развесели, ако не този, който е бил наскърбен от мене? 3 И това писах нарочно, да не би, когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви. 4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного). 6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас; 7 така че сега вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб. 8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него. 9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко. 10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил не що, простих го заради вас пред Христа, 11 да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Служители на Новия Завет

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и ми се отвори врата в Господнето дело, 13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 Но да благодарим на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христа и навсякъде изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. 15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. 16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен? 17 Ние сме; защото не сме като мнозина, които преправят Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
© Библейска лига - България

3

1 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? 2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци; 3и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа. 5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, 6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Славата на Новия Завет

7 Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израиляните не можеха да гледат Мойсей в лицето поради блясъка на лицето му, който впрочем бе преходен, 8 как не ще бъде служението на Духа с по-голяма слава? 9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждение, стана със слава, слу жението на онова, което докарва правда, го надминава мно го повече в слава. 10 (И наистина онова, което е било прос лавено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.) 11 Защото, ако това, което пре ми на ва ше, беше славно, то много по-славно е трайното.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, 13 и не сме като Мой сей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израиляните да гледат изчезването на това, което преминаваше. 14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се снема само в Христа. 15 И до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им. 16 Но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. 17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. 18 А ние всички, които с непокрити лица отразяваме Господнята слава като в огледало, преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава, както от Духа Господен.
© Библейска лига - България

4

Съкровища в пръстни съдове

1 Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме; 2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога. 3 Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват, 4 за тези, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. 5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си – като ваши слуги заради Исуса.) 6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исуса Христа.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас. 8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме сломени; в недоумение сме, но не до отчаяние; 9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени. 10 Всякога носим в тялото си умирането на [Господа] Исуса, за да се открие в тялото ни и животът на Исуса. 11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се изяви и животът на Исуса в нашата смъртна плът. 12 Така че смъртта действа в нас, а животът – във вас. 13 А като имаме същия дух на вяра според писаното: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим; 14 понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас. 15 Защото всичко това е заради вас, тъй че благодатта, увеличена чрез мнозината, да преумножи благодарението, за Божия слава.
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява. 17 Защото нашата временна лека скърб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава, 18 като не гледаме на видимото, а на невидимото; защото видимото е временно, а невидимото – вечно.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи