Хронологичен / ден 330

Стар Завет

Нов Завет

2 Коринтяни

5

Нашето небесно обиталище

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. 2 Понеже в този дом и стенем, като очакваме да се облечем с нашето небесно жилище, 3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи. 4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. 5 А Бог е, Който ни е създал тъкмо за това, и ни е дал Духа в залог. 6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отдалечени от Господа 7 (защото с вярване ходим, а не с виждане), – 8 понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа. 9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него. 10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Служението на помирението

11 И тъй, като познаваме страха от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, надявам се още, че и на вашите съвести сме познати. 12 С това не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лицето, а не с това, което е в сърцето. 13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако умерено мъдруваме, то е заради вас. 14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели; 15 Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, а за Този, Който е умрял и възкръснал за тях. 16 Затова ние отсега нататък не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така не Го познаваме. 17 Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново. 18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа и даде на нас служението на примирението, 19 тоест, че Бог в Христа примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. 20 И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, 21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.
© Библейска лига - България

6

1 И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. 2 (Защото казано е:
„В благоприятно време те послушах,
и в спасителен ден ти помогнах“;
Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.)

Утесненията на Павел

3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение, 4 но във всичко представяме себе си, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, 5 в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в безсъния, в неядения, 6 в чистота, в благоразумие, в дълготърпение, в благост, в Святия Дух, в нелицемерна любов, 7 в говорене истината, в Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; 8 всред слава и опозорение, всред хулене и похвала; считани като измамници, но пак истинни; 9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; 10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяващи мнозина; като че нищо нямаме, но притежаващи всичко.
11 О, коринтяни, думите ни към вас са откровени, сърцето ни се разшири. 12 На вас не е тясно в нас, но в самите вас е тясно на нас. 13 И тъй, за равна отплата (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си.
Не се обвързвайте с невярващи

Не се обвързвайте с невярващи

14 Не се впрягайте несходно с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? 15 И какво съгласие има Христос със Сатана? Или какво съучастие има вярващия с невярващия? 16 И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“. 17 Затова:
„Излезте изсред тях и отделете се,“
казва Господ,
„И не се допирайте до нечистото“;
и:
„Аз ще ви приема,
18 и ще ви бъда Отец,
и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
казва Всемогъщият Господ.
© Библейска лига - България

7

1 И тъй, любезни, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.

Радостта на Павел

2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, от никого не сме се възползвали. 3 Не казвам това, за да ви осъждам: защото по-напред рекох, че сте в сърцата ни, за да сме заедно и като умрем, и като живеем. 4 Голямо е моето доверие във вас, много се хваля с вас, изпълнен съм с утеха; във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.
5 Защото, откакто дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме утеснявани: отвън борби, отвътре страхове. 6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с пристигането на Тит; 7 и не просто с пристигането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах. 8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; макар и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви е наскърбило, но само за малко време. 9 Сега се радвам, не за наскърбяването ви, но защото вашето наскърбяване ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да не понесете никаква вреда от нас в нищо. 10 Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт. 11 Защото, ето това ваше скърбене по Бога какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво очакване, каква ревност, каква готовност да видите възмездие! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това дело. 12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясно пред Бога доколко сте ни предани. 13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, задето вие всички сте успокоили духа му. 14 Защото, ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истинна. 15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет. 16 Радвам се, че във всичко мога да ви се доверя.
© Библейска лига - България

8

Насърчение за щедрост

1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, 2 че макар да търпят голямо утеснение, пак изобилната им радост и дълбоката им сиромашия направиха да прелива богатството на тяхната щедрост. 3 Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си, 4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване, дано да участват и те в служенето на светиите. 5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас; 6 така че помолихме Тит да довърши сред вас и това благодеяние, както го беше започнал. 7 И тъй, както изобилствате във всяко нещо: във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие, и в любов към нас, така да преизобилствате и в това благодеяние. 8 Не казвам това като заповед, а за да изпитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите. 9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. 10 А относно това аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които миналата година бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите. 11 А сега го свършете и на дело, така че както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в довършването, според каквото имате. 12 Защото, ако има усърдие, то е прието, според колкото има човек, а не според колкото няма. 13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени; 14 но да има равенство, като вашето сегашно изобилие запълни тяхната оскъдност, и тяхното изобилие послужи на вашата оскъдност; та да има равенство, 15 според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно“.

Изпращането на Тит до Коринт

16 Да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас, което имаме и ние; 17 защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас доброволно. 18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е из вестна във всички църкви; 19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за да се покаже нашето усърдие, 20 като избягваме това, някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение; 21 понеже се грижим за това, което е честно не само пред Господа, но и пред човеците. 22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитвали, и който сега е много по-усърден поради голямото му доверие към вас. 23 Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава на Христа. 24 Затова, покажете им пред църквите доказателство за вашата любов и за нашата похвала за вас.
© Библейска лига - България

9

1 А наистина излишно е да ви пиша за даване помощи на светиите; 2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахая още от миналата година е приготвена; и вашата ревност е подбудила повечето от тях. 3 А пратих братята, да не би да излезе празна нашата похвала за вас в това отношение, та да бъдете, както съм казвал, приготвени; 4 да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тази увереност. 5 И тъй, намерих за нужно да помоля братята да дойдат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

Да сеем щедро

6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7 Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не по принуда; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че като имате всякога и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; 9 както е писано:
„Разпръсна щедро, даде на сиромасите,
правдата Му трае довека.“
10 А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеитба, и ще направи изобилни плодовете на вашата правда, 11 за да бъдете богати във всяко отношение и щедри при всякакъв повод, и чрез нас вашата щедрост ще породи благодарност към Бога. 12 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарности се излива пред Бога; 13 понеже поради служението, чрез което сте се доказали, те славят Бога за вашето послушание, съпътстващо изповядването на Христовото благовестие, и за щедростта на вашето споделяне с тях и с всички. 14 А и в молитвите им за вас сърцата им ще закопнеят за вас поради дадената ви изобилна Божия благодат. 15 Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи