Хронологичен / ден 331

Стар Завет

Нов Завет

Деяния

20

През Македония и Гърция

1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и като ги увеща, прости се с тях, и тръгна да отиде в Македония. 2 И като мина през онези места и увеща учениците с много думи, дойде в Гърция. 3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония. 4 И придружиха го до Азия берянинът Сопатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим. 5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада; 6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, където преседяхме седем дена.

Възкръсването на Евтих в Троада

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ. 8 И имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. 9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, като беше обладано от сън, падна долу от третия етаж; и вдигнаха го мъртво. 10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него. 11 След това той се качи горе, разчупи хляба, та похапна и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. 12 А момчето доведоха живо, и немалко се утешиха.

Обръщението на Павел към презвитерите в Ефес

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асос, където щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като щеше сам да отиде пеш. 14 И когато се събра с нас в Асос, прибрахме го и дойдохме в Митилин. 15 И оттам, като отплувахме, на другия ден дойдохме срещу Хиос, а на по-другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит. 16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия: понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 И като дойдоха при него, каза им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас 19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; 20 как не се посвених да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, 21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. 22 И ето сега, заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, 23 освен че Святият Дух ми заявява във всеки град, казвайки, че окови и скърби ме очакват. 24 Но не се скъпя за живота си и не ми се свиди за него, стига само да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат. 25 И сега ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. 26 Затова заявявам ви в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; 27 защото не се посвених да ви изявя всичката Божия воля. 28 Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв. 29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; 30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено и ще отвличат учениците след себе си. 31 Затова бдете и помнете, че три години, ден и нощ, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. 32 И сега, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени. 33 На никого среброто или златото, или облеклото не съм пожелал. 34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема. 36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. 37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел, и го целуваха, 38 наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
© Библейска лига - България

Римляни

1

1 Павел, слуга на Исуса Христа, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога, 2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания), 3 за Сина Му, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, 4 а по Дух на святост беше със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите, Исус Христос, нашият Господ; 5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, да привеждаме в послушност към вярата заради Неговото име човеци от всичките народи; 6 между които и вие сте призвани от Исуса Христа; 7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

Желанието на Павел да посети Рим

8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, защото за вашата вяра се говори по целия свят. 9 Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си, 10 молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас. 11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване, 12 тоест, за да се утеша между вас, взаимно с вас, чрез общата вяра, която е и ваша, и моя, 13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпиран. 14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени; 15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим. 16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“.

Божият гняв срещу човечеството

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда.
19 Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че, човеците остават без извинение. 21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. 22 Като се представяха за мъдри, те глупееха, 23 и славата на безсмъртния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини. 24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, за да се обезчестяват телата им между самите тях. 25 Те, които замениха истината на Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин. 26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. 27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. 28 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, 29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, раздори, измама и злоба; 30 клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, 31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; 32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
© Библейска лига - България

2

Божият праведен съд

1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината. 3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото? 4 Или презираш Неговата богата благост, кротост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? 5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведния съд от Бога, 6 Който ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, 10 а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка. 11 Понеже Бог не гледа на лице. 12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени. 13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани. 14 (Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават.) 16 Това ще стане в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие.

Юдеите и законът

17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закона, хвалиш се с Бога, 18 знаеш Неговата воля и разбираш по-доброто, понеже се учиш от закона; 19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина, 20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, 21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона? 24 Питам това, защото, според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. 25 Понеже обрязването наистина е полезно, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. 26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? 27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? 28 Защото не е юдеин онзи, който е по външност такъв, нито е обрязване онова, което е външно, в плътта; 29 но юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, по дух, а не по буква; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

3

Божията вярност

1 Тогава, какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? 2 Голямо е предимството във всяко отношение, но първо, защото на юдеите се повериха Божествените Писания. 3 Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното безверие ще унищожи ли Божията вярност? 4 Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано:
„За да се оправдаеш в думите си
и да победиш, когато се съдиш“.
5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато се гневи (по човешки говоря)? 6 Да не бъде! Понеже тогава, как ще съди Бог света? 7 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник? 8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим)? На такива осъждането е справедливо.

Няма праведен нито един

9 Тогава, каквоследва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях,
10 както е писано:
„Няма праведен нито един;
11 няма никой разумен,
няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един“.
13 „Гроб отворен е гърлото им;
с езиците си ласкаят“.
„Аспидова отрова има под устните им“.
14 „Техните уста са пълни с клевета и горест“.
15 „Нозете им бързат да проливат кръв;
16опустошение и разорение има в пътищата им;
17 и те не знаят пътя на мира“.
18 „Пред очите им няма страх от Бога“.
19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съда на Бога. 20 Защото нито една плът няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закон; понеже чрез закона става само познаването на греха.

Оправдание чрез вяра

21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, 22 тоест, правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. 23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, 24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, 25 Когото Бог постави за умилостивяване чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в опрощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше, 26 за да покаже, казвам, правдата Си в настоящето време, тада се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса. 27 И тъй, къде остава хваленето? Изключено е. Чрез какъв закон, чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. 28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона. 29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичницитее. 30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните чрез вяра и необрязаните чрез вяра. 31 Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи