Хронологичен / ден 332

Стар Завет

Нов Завет

Римляни

4

Авраам е оправдан чрез вяра

1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е придобил по плът? 2 Защото, ако Авраам се е оправдал с дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. 3 Понеже, какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ 4 А на този, който върши дела, наградата му не се счита като благодеяние, а като дълг; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. 6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда независимо от дела:
7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити;
8 блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях“.
9 Впрочем, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се вмени за правда“, 10 то как му се вмени? Когато беше вече обрязан ли, или още необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан! 11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се вмени правдата и на тях, 12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан. 13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не се даде чрез закон, а чрез оправдаването посредством вяра. 14 Защото, ако са наследници тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено; 15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; но където няма закон, там няма и престъпление. 16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за всичкото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни, 17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“), пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите; и извиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“. 19 Без да отслабне във вярата, той си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло (понеже бе на около сто години), както бе замъртвяла и Сарината утроба, 20 обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, а се закрепи във вярата, и отдаде слава на Бога, 21 уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни. 22 Затова му се и вмени за правда. 23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, 24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, 25 Който беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.
© Библейска лига - България

5

Мир и радост

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и входа си в тази благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава. 3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, 4 а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. 5 А надеждата не посрамя; защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух. 6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, в определеното време Христос умря за нечестивите. 7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); 8 но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. 9 И сега, като се оправдахме чрез кръвта Му, много повече ще се избавим от Божия гняв чрез Него. 10 Защото, ако, когато бяхме неприятели с Бога, бяхме примирени с Него чрез смъртта на Сина Му, колко повече сега, като сме примирени с Него, ще се избавим чрез Неговия живот! 11 И не само това, но се и хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

Смърт чрез Адам, живот чрез Христос

12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха – смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха – 13 защото и преди закона грехът беше в света. Грях обаче не се вменява, когато няма закон. 14 При все това от Адам до Мойсей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия. 15 Но дарът не е такъв, каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то колко повече Божията благодат и дарът, дошъл чрез благодатта на Единия човек, Исус Христос, се преумножи за мнозината! 16 И така, дарът не е катоосъждането поради съгрешението на един; защото съденето беше от един грях за осъждане, а дарът – от много прегрешения за оправдание. 17 Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез този един, то колко повече тези, които получават изобилието на благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос.
18 И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждението на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. 19Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни. 20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а където се умножи грехът, преумножи се благодатта; 21 така че, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа, нашия Господ.
© Библейска лига - България

6

Мъртви за греха, живи в Христа

1 Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? 2 Да не бъде! Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем вече в него? 3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Исуса Христа, кръстихме се в смъртта Му? 4 Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото. 6Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнатос Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. 7 Защото, който е умрял за греха, той е оправдан от исковете му. 8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него, 9 знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него. 10 Защото, смъртта, с която умря, с нея Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
11 Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христа Исуса. 12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. 13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части – на Бога като оръдия на правдата. 14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Слуги на правдата

15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! 16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? 17 Но благодарение на Бога, вие, като бяхте слуги на греха, се покорихте от сърце на онзи вид учение, в който бяхте обучени, 18 и освободени от греха, станахте слуги на правдата. 19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) И така, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост. 20 Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата. 21 Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт. 22 Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която краят е вечен живот. 23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
© Библейска лига - България

7

Пример от брака и семейството

1 Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека само докато той е жив? 2 Защото омъжена жена е свързана чрез закона за мъжа, докато е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от този закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжътѝ, свободна е от този закон и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. 5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт; 6 но сега, като умряхме за това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй че ние служим по нов дух, а не по стара буква.

Вътрешната борба с греха

7 Тогава какво? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай“. 8 Но грехът, понеже взе повод от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. 9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях. 10 И намерих, чесамата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. 11 Защото грехът, като взе повод от заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. 12 Тъй че законът е свят, и заповедта – свята, праведна и добра. 13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй че чрез заповедта грехът да стане много грешен. 14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша. 16 Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18 Защото зная, че в мене, тоест в плътта ми, не живее добро; понеже желаниеза доброто имам; но не и сила да го върша. 19 Защото не върша доброто, което желая; а злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам у себе си този закон, че при мене, когато желая да върша добро, злото е близо. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? 25 Благодаря на Бога, има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ! И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи