Хронологичен / ден 333
Стар Завет
Нов Завет
Римляни
8
Живот чрез Духа
1 И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христа Исуса [които ходят не по плът, а по Дух].
2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.
3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради това, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.
5 Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.
6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
8 и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
10 Обаче ако Христос е във вас, тялото е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.
11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас.
12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, та да живеем плътски.
13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
14 Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!
16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
17 И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
Бъдеща слава
18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.
19 Защото създанието с нетърпение очаква откриването ни като Божии синове.
20 Понеже създанието беше подчинено на немощ не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада.
22 Понеже знаем, че цялото създание въздиша и се мъчи досега.
23 И не само то, но и ние, които имаме Духа в начатък, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, тоест изкупването на нашето тяло.
24 Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;
27 а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.
Повече от победители
28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.
29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.
30 А които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
32 Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
33 Кой ще обвини Божиите избраници? Бог ли, Който ги оправдава?
34 Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, но още и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?
35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?
36 (защото, както е писано:„Убивани сме заради Тебе цял ден;считани сме като овце за клане“).
37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито настоящето, нито бъдещето, нито сили,
39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.
© Библейска лига - България9
Божият върховен избор
1 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,
2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа заради моите братя, моите по плът роднини;
4 които са израиляни, на които принадлежат осиновението и славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:
5 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен довека. Амин.
6 Обаче това не значи, че е пропаднало Божието обещание; защото не всички които произлизат от Израил са Израил,
7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак“ каза Бог: „ще се наименува твоето потомство.“
8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство.
9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време, и Сара ще има син“.
10 И не само това, но и когато Ревека зачена от един, от нашия отец Исаак,
11 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, Който призовава,
12 каза ѝ се: „По-големият ще слугува на по-малкия“;
13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“
14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 Защото казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля“.
16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, Който показва милост.
17 Защото Писанието казва на Фараона: „Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят“.
18 И тъй, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.
19 На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
20 Но, о, човече, ти кой си, че отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?
22 И какво ще кажем, ако Бог при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е понасял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погубване,
23 и е търпял, за да изяви богатството на славата Си над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава –
24 над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?
25 Както и в Осия казва:„Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ,и възлюбена онази, която не беше възлюбена“;
26 „и на същото място, където им се казва:Не сте Мой народ,там ще се нарекат чада на живия Бог“.
27 А Исая вика за Израил:„Ако и да е числото на израиляните като морския пясък,само остатък от тях ще се спаси;
28 защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него,като го извърши и свърши скоро.“
29 И както Исая е казал в по-предишно място:„Ако Господ на силите не бе ни оставил потомство,като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили“.
Неверието на Израил
30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;
31а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.
32Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се препънаха о Камъка, за препъване;
33както е писано:„Ето, полагам в Сион Камък, о който да се препъват,и Канара, в която да се съблазняват;и който вярва в Него, не ще се посрами“.
© Библейска лига - България10
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.
2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.
3 Понеже, като не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.
4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.
5 Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, тоест, да свали Христа?
7 или: Кой ще слезе в бездната, тоест, да изведе Христа от мъртвите?“
8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест, словото на вярата, което проповядваме.
9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
10 Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, не ще се посрами“.
12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.
14 Но, как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:„Колко са прекрасни нозете на тези,които благовестват доброто!“.
16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули“?
17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.
18 Но казвам: Те не са ли чули? Наистина са чули:„По цялата земя е излязъл гласът им,и думите им до краищата на вселената“.
19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Мойсей казва:„Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ;с народ несмислен ще ви разгневя“.
20 А Исая смело да казва:„Намерен бях от онези, които не Ме търсеха;явен станах на онези, които не питаха за Мене“;
21 а за Израил казва:„Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и упорит“.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи