Хронологичен / ден 336

Стар Завет

Нов Завет

Деяния

20

През Македония и Гърция

1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и като ги увеща, прости се с тях, и тръгна да отиде в Македония. 2 И като мина през онези места и увеща учениците с много думи, дойде в Гърция. 3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония. 4 И придружиха го до Азия берянинът Сопатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим. 5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада; 6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, където преседяхме седем дена.

Възкръсването на Евтих в Троада

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ. 8 И имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. 9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, като беше обладано от сън, падна долу от третия етаж; и вдигнаха го мъртво. 10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него. 11 След това той се качи горе, разчупи хляба, та похапна и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. 12 А момчето доведоха живо, и немалко се утешиха.

Обръщението на Павел към презвитерите в Ефес

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асос, където щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като щеше сам да отиде пеш. 14 И когато се събра с нас в Асос, прибрахме го и дойдохме в Митилин. 15 И оттам, като отплувахме, на другия ден дойдохме срещу Хиос, а на по-другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит. 16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия: понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 И като дойдоха при него, каза им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас 19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; 20 как не се посвених да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, 21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. 22 И ето сега, заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, 23 освен че Святият Дух ми заявява във всеки град, казвайки, че окови и скърби ме очакват. 24 Но не се скъпя за живота си и не ми се свиди за него, стига само да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат. 25 И сега ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. 26 Затова заявявам ви в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; 27 защото не се посвених да ви изявя всичката Божия воля. 28 Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв. 29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; 30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено и ще отвличат учениците след себе си. 31 Затова бдете и помнете, че три години, ден и нощ, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. 32 И сега, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени. 33 На никого среброто или златото, или облеклото не съм пожелал. 34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема. 36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. 37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел, и го целуваха, 38 наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
© Библейска лига - България

21

Към Ерусалим

1 Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следващия ден на Родос, и оттам на Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме. 3 И когато вече Кипър се показа, оставихме го отляво, плавахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари. 4 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дена; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим. 5 И когато прекарахме тези дни, излязохме и тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и коленичили на брега, помолихме се. 6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 И ние, като преплувахме разстоянието от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. 8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който бе един от седемте дякони, и останахме у него. 9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. 10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. 11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс, та си върза нозете и ръцете и рече: Ето какво казва Святият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. 12 И като чухме това, и ние, и тамошните, молихме Павел да не отива в Ерусалим. 13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, защо плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса. 14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята воля.
15 И след тези дни приготвихме се за път, и отидохме в Ерусалим. 16 А с нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, довеждайки със себе си някой си кипрянин Мнасон, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

Пристигането на Павел в Ерусалим

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост. 18 И на другия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всичките презвитери. 19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. 20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона. 21 А за тебе са уведомени, че си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди. 22 И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл. 23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк; 24 вземи ги, извърши очистването си заедно с тях и плати разноските им да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. 25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв и удавено, също и от блудство. 26 Тогава Павел взе мъжете при себе си; и на следващия ден, като извърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога ще се свършат дните, определени за очистването, когато ще се принесе приносът за всеки един от тях.

Арестуването на Павел

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, сложиха ръце на него и викаха: 28 О, израиляни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. 29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.) 30 И целият град се развълнува, и людете се стекоха; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите. 31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен; 32 и той завчас взе войници и стотници, и се спусна срещу тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи, та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е сторил. 34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта. 35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на навалицата; 36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

Павел говори на народа

37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Ти си знаел гръцки! 38 Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? 39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете. 40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:
© Библейска лига - България

22

1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. 2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:) 3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; 4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; 5 както свидетелства за мене и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах, за да откарам вързани в Ерусалим, за да ги накажат. 6 И когато вървях и приближих Дамаск към пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене. 7 И паднах на земята, и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш? 8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. 9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. 10 И казах: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да сториш. 11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск. 12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, с характер, одобрен от всички там живеещи юдеи, 13 дойде при мене и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си, и погледнах към него. 14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговите уста; 15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул. 16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Господнето име. 17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление, 18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим; защото няма да приемат от тебе свидетелство за Мене. 19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе; 20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.
21 Но Той ми каза: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

Павел, римски гражданин

22 До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! Защото не е достоен да живее. 23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, 24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае по коя причина викат така против него. 25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден? 26 Като чу това, стотникът отиде, та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? Защото този човек е римлянин. 27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, римлянин ли си? А той каза: Римлянин. 28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: Но аз съм се и родил в него. 29 Тогава веднага се оттеглиха от него тези, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Пред синедриона

30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, доведе Павел долу и го постави пред тях.
© Библейска лига - България

23

1 И Павел, като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до този ден аз съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. 2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят! 4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5 И Павел рече: Не знаех, братя, че е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началник на народа си.“ 6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. 7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели. 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. 9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха, та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у този човек; и ако му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога. 10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат, и да го заведат в крепостта.
11 И през следващата нощ Господ застана до него, и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

Заговор за убийството на Павел

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, заклеха се и рекоха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души. 14 Те дойдоха при главните свещеници и при старейшините и казаха: Дадохме клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел. 15 Сега вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием. 16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, та обади на Павел. 17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му каже нещо. 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо. 19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, попита го насаме: Какво има да ми кажеш? 20 А той каза: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павел утре долу в синедриона, като че ли искат да разпитат по-точно за него. 21 Но ти не ги слушай; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които дадоха клетва, задължавайки се да не ядат и да не пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им се обещаеш. 22 И тъй, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми обадил това.

Прехвърлянето на Павел в Кесария

23 Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта. 24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс. 25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс, поздрав. 27 Този човек беше уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. 28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им; 29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови. 30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве.]
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида. 32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта. 33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел. 34 А като го прочете, попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече: 35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в Иродовата претория.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи