Хронологичен / ден 337

Стар Завет

Нов Завет

Деяния

24

Пред Феликс

1 И след пет дена първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един адвокат, на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел. 2 И като го повикаха, Тертил започна даго обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ, 3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и признаваме това.
4 Но за да не те отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко; 5 понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водител на назарейската ерес; 6 който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме [и поискахме да го съдим по нашия закон; 7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе.] 8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме. 9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита; 11 защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дена, откак възлязох на поклонение в Ерусалим. 12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа. 13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега. 14 Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е по закона и е писано в пророците, 15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат. 16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците. 17 А след изтичането на много години дойдох да донеса милостини на народа си и приноси. 18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие; 19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или те сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона, 21 освен само този вик, който издадох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви. 23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христа Исуса. 25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам. 26 Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павел; за това и по-честичко го викаше, та приказваше с него. 27 Но като се навършиха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
© Библейска лига - България

25

Пред Фест

1 И Фест, като зае областта си, след три дни възлезе от Кесария в Еру салим. 2 Тогава главните свещеници и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел, 3 и молейки му се, искаха да склони на това против него – да изпрати да го доведат в Ерусалим; като възнамеряваха да поставят засада да го убият на пътя. 4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там; 5 затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на другия ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павел. 7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които обаче не можеха да докажат; 8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против кесаря съм извършил някакво престъпление. 9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене? 10 А Павел каза: Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш. 11 Защото, ако съм злодеец и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които тези ме обвиняват, не е истина, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до кесаря. 12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до кесаря; при кесаря ще отидеш.

Фест се консултира с Агрипа

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Фест. 14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек, оставен от Феликс в окови. 15 За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го осъдя. 16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай за угода на някого да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си, и да му се е дал случай да говори в своя защита относно обвинението. 17 И тъй, когато дойдоха тука заедно с мене, незабавно на следния ден, седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека. 18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах; 19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания и за някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив. 20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това. 21 Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при кесаря. 22 Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Павел пред Агрипа

23 И тъй, на другия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голямо великолепие и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда да доведат Павел. 24 Тогава Фест каза: Царю Агрипа, и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми обжалва, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее. 25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя. 26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша. 27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
© Библейска лига - България

26

1 Тогава Агрипа рече на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита: 2 Считам се за честит, царю Агрипа, загдето пред теб ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите, 3 особено, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение. 4 И така, какъв беше моят живот от младините ми, това всичките юдеи знаят, понеже живеех отначало между народа ми в Ерусалим. 5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгата секта на нашето вероизповедание живях фарисей. 6 И сега стоя пред съда заради надеждата за обещанието, което Бог е дал на бащите ни, 7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно денем и нощем. За тази надежда, царю [Агрипа], ме обвиняват юдеите! 8 Защо да се смята между вас за невероятно, че Бог възкресява мъртвите? 9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина; 10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях. 11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в прекомерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове. 12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръка от главните свещеници, 13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия и мене, и тези, които пътуваха с мене. 14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен. 15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш. 16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затова ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия, 17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам 18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат опрощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене. 19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение; 20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата Юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си. 21 По тази причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият. 22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден, та свидетелствам и пред скромен, и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане, 23 а именно, че Помазаникът ще пострада и че Той като възкръсне пръв от мъртвите, ще проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.
24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. 25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав разум изговарям истинни думи. 26 Защото царят, на когото и говоря дързостно, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой кът. 27 Царю Агрипа, вярваш ли в пророците? Зная, че вярваш. 28 А Агрипа рече на Павел: С малко думи искаш да ме убедиш да стана християнин! 29 А Павел каза: Молил се бих на Бога, било с малко думи, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.
30Тогава царят стана, с управителя и Верникия, и седящите с тях. 31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо достойно за смърт или окови. 32 А Агрипа рече на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до кесаря.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи