Хронологичен / ден 34

Стар Завет

Изход

13

Посвещение на първородните

1 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 2 Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израиляните – и човек и животно; то е Мое.
3 Тогава рече Мойсей на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе оттам. И никой да не яде квасно. 4 Вие излизате днес в месец авив. 5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя, където текат мляко и мед, тогава ще пазиш тази служба в този месец. 6 Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник на Господа. 7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намери у тебе нищо квасно, нито да се намери у тебе квас, из всичките твои предели. 8 И в онзи ден ще обясниш на сина си: Това правя поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет. 9 Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе от Египет. 10 И тъй, пази тази наредба всяка година на времето ѝ.
11 А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, 12 тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа. 13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. 14 После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; 15 понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупвам. 16 Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе от Египет.

Преминаване през морето

17 А когато Фараон пусна народа, Бог не го преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би да се разкаят людете, като видят война, и да се върнат в Египет. 18 Но Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. А израиляните излязоха от Египетската земя въоръжени. 19 И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше строго заклел израиляните, казвайки: Бог непременно ще ви посети: тогава ще отнесете със себе си костите ми оттук. 20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, в края на пустинята. 21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да вървят денем и нощем. 22 Той не отнемаше от народа нито облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
© Библейска лига - България

14

1 Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки: 2 Заповядай на израиляните да завият и да се разположат на стан пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето; срещу Баал-Цефон ще се разположите на стан близо до морето. 3 Защото Фараон ще рече за израиляните: Те са се заблудили в земята; пустинята ги е затворила. 4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараон, и той ще се спусне да ги гони; но Аз ще се прославя над Фараон и над всичката му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израиляните сториха така.
5 А когато се извести на египетския цар, че са побягнали людете, сърцето на Фараон и на слугите му се обърна против людете и те рекоха: Какво направихме, че пуснахме Израил да не ни работи вече? 6 Затова Фараон впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; 7 взе и шестстотин отбрани колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. 8 И Господ закорави сърцето на Фараон, египетския цар, така че той се спусна да гони израиляните, (защото израиляните бяха излезли с вдигната глава), 9 и египтяните се спуснаха да ги гонят – всичките коне и колесници на Фараон, конниците му и войската му – и настигнаха ги, разположени на стан близо до морето, пред Пи-Хахирот, срещу Баал-Цефон. 10 А когато се приближи Фараон, израиляните повдигнаха очи, и ето, египтяните идеха след тях; и израиляните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. 11 И рекоха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, защо ни изведе от Египет? 12 Не ти ли казвахме в Египет: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. 13 А Мойсей каза на народа: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече довека. 14 Господ ще воюва за вас, а вие запазете спокойствие.
15 Тогава рече Господ на Мойсей: Защо викаш към Мене? Кажи на израиляните да вървят напред. 16 А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето и го раздели, и израиляните ще преминат през морето по сухо. 17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, и ще влязат след тях; и ще се прославя над Фараон и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 И когато се прославя над Фараон, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
19 Тогава Ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се вдигна и дойде зад тях; вдигна се облачният стълб отпред тях и застана зад тях, 20 и дойде между египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ. 21 И тъй, Мойсей простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата онази нощ от силен източен вятър, и се пресуши морето, и водите се раздвоиха. 22 Така израиляните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. 23 А египтяните – всичките коне на Фараон, колесниците му и конниците му, като ги погнаха, навлязоха след тях сред морето. 24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; 25 Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха трудно, така че египтяните рекоха: Да бягаме от Израил, защото Еова воюва за тях против египтяните. 26 Тогава Господ рече на Мойсей: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. 27 И тъй, Мойсей простря ръката си над морето; и на зазоряване морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред водите, Господ потопи египтяните сред морето. 28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла след тях в морето; не остана ни един от тях. 29 А израиляните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30 Така в онзи ден Господ избави Израил от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. 31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и служителя Му Мойсей.
© Библейска лига - България

15

Песента на Мойсей и Мариам

1 Тогава запяха Мойсей и израиляните тази песен на Господа, заговориха с тези думи:
Ще пея на Господа, защото славно възтържествува;
коня и ездача му хвърли в морето.
2 Господ е сила моя, песен моя
и стана ми спасение;
Той ми е Бог и ще Го прославя,
Бог на бащите ми и ще Го превъзвиша.
3 Господ е силен воин;
името му е Еова.
4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето;
отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.
5 Бездните ги покриха;
като камък слязоха в дълбините.
6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;
десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си;
пратил си гнева Си и изгори ги като слама.
8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха,
вълните застанаха като грамада,
бездните се сгъстиха сред морето.
9 Неприятелят каза:
Ще се втурна, ще стигна, ще разделя плячката;
душата ми ще се насити върху тях;
ще изтръгна меча си, ръката ми ще ги погуби.
10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри;
потънаха като олово в силните води.
11 Кой е подобен на Тебе, Господи, сред боговете?
Кой е подобен на Тебе, славен в святост,
страховит във величието Си, правещ чудеса?
12 Простря десницата Си, и земята ги погълна.
13 С милостта Си води людете, които си откупил;
упътил си ги със силата Си към святото Си обиталище.
14 Племената ще чуят и ще затреперят;
ужас ще обладае филистимските жители.
15 Тогава ще се уплашат едомските началници;
трепет ще обземе моавските воини;
всичките жители на Ханаан ще се стопят.
16 Страх и ужас ще ги връхлети;
чрез великата Ти мишца ще застинат като камък,
докато заминат людете ти, Господи,
докато заминат людете, които си придобил.
17 Ще ги въведеш и настаниш в хълма на Твоето наследство,
на мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище,
в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
18 Господ ще царува до вечни векове.
19 Защото, като бяха влезли в морето, Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ обърна върху тях морските води; а израиляните преминаха през морето по сухо.
20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе тимпан в ръката си и всичките жени излязоха след нея с тимпани и хороиграния;
21 а Мариам им пееше:
Пейте на Господа, защото славно възтържествува;
коня и ездача му хвърли в морето.

Водите на Мера и Елим

22 Тогава Мойсей поведе израиляните от Червено Море, и влязоха в пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода. 23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива; (затова се наименува онова място Мера.) 24 Тогава народът заропта против Мойсей, казвайки: Какво да пием? 25 А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата стана сладка. Там Бог им наложи повеление и наредба, и там ги изпита, като каза: 26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
27 После дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи