Хронологичен / ден 345

Стар Завет

Нов Завет

Евреи

1

Синът, по-горен от ангелите

1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете; 3 Който, като е сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините, 4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. 5 Защото на кого от ангелите е рекъл Бог някога:
„Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих.“
И пак:
„Аз ще Му бъда Отец,
и Той ще Ми бъде Син“?
6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва:
„И поклонете се на Него, всички Божии ангели“.
7 И за ангелите казва:
„Който прави ангелите Си силни като ветрове
и служителите Си като огнен пламък“;
8 а за Сина казва:
„Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове;
и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
9 Възлюбил си правда и намразил си беззаконие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя“.
10 И пак:
„В начало Ти, Господи, си основал земята,
и дело на Твоите ръце е небето;
11 те ще изчезнат, а Ти пребъдваш;
да, те всички ще овехтеят като дреха,
12 и като наметало ще ги свиеш,
и те ще бъдат изменени;
но Ти си Същият,
и Твоите години няма да се свършат“.
13 А на кого от ангелите е рекъл някога:
„Седи отдясно Ми,
докато положа враговете Ти за Твое подножие“?
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение?
© Библейска лига - България

2

Предупреждение да се внимава

1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече за онова, което сме чули, да не би да го изгубим някога. 2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, се оказа вярно, и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, 3 то как ще избегнем ние, ако сме пренебрегнали едно толкова велико спасение? Спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха Го чули; 4 като им съсвидетелства и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух според волята Си.

Предупреждение да се внимава

5 Защото не на ангели подчини Той бъдещия свят, за който говорим; 6 но някой е заявил някъде, като е казал:
„Що е човек, та да го помниш,
или човешки син, та да го посещаваш?
7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите,
със слава и чест си го увенчал,
и поставил си го над делата на ръцете Си;
8 всичко си подчинил под нозете му“.
А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него; сега обаче още не виждаме да му е всичко подчинено. 9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек. 10 Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение. 11 Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; затова Той не се срамува да ги нарича братя, 12 казвайки:
„Ще възвестявам името Ти на братята Си;
ще Те хваля всред събранието“.
13 И пак:
„Аз на Него ще се уповавам“.
И пак:
„Ето Ме Мене и децата, които Ми е дал Бог“.
14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта онзи, който има власт над смъртта, тоест дявола, 15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подложени на робство. 16 (Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.) 17 Затова трябваше да прилича във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в служба на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете. 18 Понеже и Сам Той пострада като изкушаван, може и на изкушаваните да помага.
© Библейска лига - България

3

Исус е по-велик от Мойсей

1 Затова, святи братя, участници в небесното звание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса; 2 Който бе верен на Онзи, Който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом. 3 Понеже Той се удостои със слава, по-голяма от Мойсеевата, както този, който е построил къщата е на по-голяма почит от самата къща. 4 Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е сътворил всичко, е Бог. 5 И Мойсей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да свидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно; 6 а Христос беше верен над Неговия дом като Син.
Неговият дом сме ние, ако удържим твърдо докрай в дързостта и надеждата, с която се хвалим.

Предупреждение срещу неверието

7 Затова, както казва Святият Дух:
„Днес, ако чуете гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението,
както в деня на изкушението в пустинята,
9 където бащите ви Ме
изкусиха, изпитаха Ме,
и видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова възнегодувах против това поколение,
и рекох: Всякога се заблуждават в сърцата си,
те не са познали Моите пътища;
11 така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка.“
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но увещавайте се един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 14 Защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност; 15 докато се казва:
„Днес, ако чуете гласа Му,
не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението“.
16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли онези, които излязоха от Египет чрез Мойсей? 17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? 18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? 19 И тъй, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
© Библейска лига - България

4

Съботна почивка за Божиите хора

1 И така, понеже ни е оставено обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим, да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. 2 Защото и на нас, както и на тях, се донесе едно благовестие; но словото, което те чуха, не им принесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра. 3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог:
„Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка“;
ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света. 4Защото някъде е казал за седмия ден така: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“; 5и пак на това място: „Няма да влязат в Моята почивка“. 6И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си, 7затова Той пак определя един ден, „днес“, като казва след толкова време чрез Давид, както вече казахме:
„Днес, ако чуете Неговия глас,
не закоравявайте сърцата си“.
8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден. 9 Следователно за Божиите люде остава една събота почивка. 10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от своите Си. 11 Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой, като следва същия пример на неверие. 12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. 13И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото ще отговаряме.

Исус е великият Първосвещеник

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Исус Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. 15 Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, без да се открие у Него грях. 16 Затова нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно.
© Библейска лига - България

5

1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците. 2 Такъв първосвещеник може да състрадава с невежите и заблудилите се, защото и сам той е обиколен с немощ, 3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си. 4 А както никой не взема на себе си тази почест, освен ако бъде призван от Бога, както беше Аарон, 5 така и Христос не присвои за Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, Който Му е казал:
„Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих“;
6 както и на друго място казва:
„Ти си свещеник довека
според чина Мелхиседеков“.
7 Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут поради благоговението Си, 8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание чрез това, което изстрада, 9 и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни, 10 като бе наименуван от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.

Предупреждение срещу отпадането от вярата

11 Върху това имаме да кажем много неща, и мъчни за поясняване; защото бавно схващате. 12 Понеже до това време вие трябваше учители да станете, а имате нужда да ви учи някой наново на най-елементарните начала на Божиите словеса, и стигнахте дотам, да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. 13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в словото на правдата, понеже е младенец; 14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
© Библейска лига - България

6

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към зрялост, като не полагаме пак за основа покаянието от мъртви дела, вярата в Бога, 2 учението за кръщенията, за ръкополагането, за възкресението на мъртвите и за вечния съд. 3 И това ще направим, ако Бог позволи. 4 Защото онези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5 и са вкусили от доброто Божие слово и от великите дела на бъдещия век, 6 а са отпаднали, невъзможно е пак да бъдат обновени и доведени в покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. 7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 8 но ако ражда тръни и репеи, тя е непотребна и близо до проклятие, и сетнината ѝ е да бъде изгорена.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението. 10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави вашето дело, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. 11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; 12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.

Сигурността на Божиите обещания

13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14 „Наистина ще те благословя премного,
и ще те умножа и преумножа“.
15 И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното. 16 Защото човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение, слага край на всеки спор между тях. 17 Затова Бог, като искаше да покаже по-ясно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменно, си послужи с клетва, 18 та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за предстоящата надежда; 19 която за душата ни е като здрава и непоклатима котва, и която прониква в това, което е зад завесата; 20 където Исус, като предтеча влезе за нас, и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи