Хронологичен / ден 346

Стар Завет

Нов Завет

Евреи

7

Свещеник Мелхиседек

1 Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, 2 на когото Авраам отдели и десятък от всичко – този, който по значението на името му е първо цар на правда, а после и салимски цар, тоест, цар на мир – 3 без баща, без майка, без родословие, без да има нито начало на дни, нито край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. 4 Помислете колко велик е този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка. 5 Онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и тези да са произлезли от чреслата на Авраам. 6 Той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам, и благослови онзи, на когото бяха дадени обещанията. 7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния. 8 И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее. 9 И тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам; 10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

Исус е като Мелхиседек

11 И тъй, ако се постигаше съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник според Мелхиседековия чин и да не се счита според Аароновия чин?
12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. 13 Понеже Този, за Когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. 14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, а относно това племе Мойсей не е казал нищо за свещеници. 15 Това, което казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник, 16 Който се установи не по закон, изразен в преходна заповед, а по силата на безкраен живот; 17 защото за Него се свидетелства:
„Ти си свещеник довека
според чина Мелхиседеков“;
18 защото по този начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност 19 (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. 20 И доколкото Той не е станал свещеник без заклеване 21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Онзи, Който му казва:
„Господ се закле и не ще се разкае:
Ти си свещеник довека)“,
22 дотолкова на по-добър завет Исус стана поръчител. 23 При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, 24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на други. 25 Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже всякога е жив, за да ходатайства за тях. 26 Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен над небесата; 27 Който няма нужда всеки ден, както онези първосвещеници, да принася жертви първо за Своите грехове, после за греховете на людете; защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. 28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е усъвършенстван завинаги.
© Библейска лига - България

8

Първосвещеникът на Новия Завет

1 А от това, което казваме, ето главното: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, 2 Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек. 3 Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова, нужно е и Този Първосвещеник да има какво да принася. 4 А ако беше на земята, Той нямаше да е и свещеник, защото има свещеници, които принасят даровете според закона; 5 (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Мойсей, когато щеше да направи скинията; защото: „Внимавай“, му каза Бог, „да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината“), 6 но на дело Христос е получил служение толкова по-превъзходно, колкото и заветът, на който Той е Ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания. 7 Защото, ако онзи първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори. 8 А напротив, когато порицава израиляните, казва:
„Ето, идат дни, казва Господ,
когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
9 не такъв завет, какъвто направих с бащите им
в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя;
защото те не устояха в завета Ми,
и Аз ги оставих, казва Господ.
10 Защото, ето завета, който ще сключа с Израилевия дом
след онези дни, казва Господ:
ще положа законите Си в ума им
и ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог
и те ще бъдат Мой народ;
11 и няма вече да учат всеки съгражданина си
и всеки брат си, като му казват: Познай Господа;
защото всички ще Ме познават,
от малък до голям между тях.
12 Защото ще покажа милост към неправдите им,
и греховете им [и беззаконията им]
няма да помня вече“.
13 А като казва „нов“ завет, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.
© Библейска лига - България

9

Хваление в земната скиния

1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище. 2 Защото бе приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; тази част се казва Светилище; 3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше Светая светих, 4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфтя, и плочите на завета; 5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно. 6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението; 7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, сторени от незнание. 8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, 9 която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя съвършено чист в съвестта, 10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – преходни постановления, наложени до времето на преобразование.

Кръвта на Христос

11 Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящето творение. 12 И не с кръвта на кози и телци, но със Собствената Си кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от телци и пепелта от телица, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог! 15 И затова Той е Посредник на нов завет, така че чрез смъртта за изкупване от престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. 16 Защото, където има завещание, необходимо е да се докаже смъртта на завещателя. 17 Защото завещанието влиза в сила само след смърт, то никога няма сила, докато е жив завещателят. 18 Затова и първият завет не бе утвърден без кръв. 19 Защото, след като Мойсей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна, и исоп, та поръси и самата книга, и целия народ, казвайки:
20 „Това е кръвта на завета, който ви заповяда Бог“.
21 При това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички богослужебни съдове. 22 А според закона почти всичко с кръв се очиства; и без проливането на кръв няма опрощение.
23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с жертви, по-добри от тези. 24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице за нас; 25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв; 26 (иначе Той трябваше да е страдал много пъти от създанието на света), а сега, в края на вековете, се яви веднъж завинаги, за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си. 27 И както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, 28 така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.
© Библейска лига - България

10

Христовата жертва веднъж завинаги

1 Защото, законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни непрестанно всяка година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват. 2 Иначе те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове. 3 Но с тези жертви всяка година се на пом ня за греховете. 4 Защото не е възможно кръв от юнци и от телци да отмахне грехове. 5 Затова Христос, като влиза в света, казва:
„Жертва и принос не си поискал,
но приготвил си Ми тяло;
6 всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.
7 Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е писано за Мене)
да изпълня Твоята воля, о Боже“.
8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които се принасят според закона), 9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ С това Той отменя първото, за да постанови второто. 10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги. 11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога, 13 и оттогава нататък чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие. 14 Защото само с един принос Той направи съвършени завинаги онези, които се освещават. 15 А и Святият Дух ни свидетелства за това, защото след като е казал:
16 „Ето завета, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:
ще положа законите Си в сърцата им,
и ще ги напиша в умовете им“,
прибавя:
17 „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече“,
18 А където има опрощение за тези неща, там вече няма принос за грях.

Христовата жертва веднъж завинаги

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дързост да влезем в светилището, 20 по новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени чрез поръсване от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода; 23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал; 24 и нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. 26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 а едно страшно очакване на съд, и на огнен гняв, който ще погълне противниците. 28 Някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Онзи, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя, казва Господ“; и пак: „Господ ще съди народа Си“. 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог!
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба лице в лице със страдания, 33 ту опозорявани с хули и оскърбления, ту като съучастници с тези, които също така страдаха. 34 Защото вие състрадавахте на онези, които бяха в окови, и радостно посрещахте разграбването на имота ви, като знаехте, че имате по-добър и траен имот. 35 И тъй, не напускайте увереността си, за която има голяма награда. 36Защото ви е нужно да издържите, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 „Защото още твърде малко време,
и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
39 Ние обаче не сме от онези, които се дръпват назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи