Хронологичен / ден 347

Стар Завет

Нов Завет

Евреи

11

Чрез вяра

1 А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеде ност в неща, които не се виждат. 2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.
5 Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога. 6А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек; защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждат, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си. Чрез тазивяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. 9 С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. 10 Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Онзи, Който се бе обещал. 12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията, но ги видяха и приветстваха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. 14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; 15 и ако наистина са имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. 16 Но сега желаят едно по-добро отечество, тоест небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да, този, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, 18 този, комуто беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“; 19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи обратно като предобраз на възкресението.
20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав даже относно бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се върху края на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израиляните от Египет и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед.
24 С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря 25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, 26 като разсъди, че укорът за Помазаника е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда. 27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царевия гняв; защото издържа като един, който виждаше Невидимия. 28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.
29 С вяра израиляните минаха през Червено море като по суша, което се опитаха и египтяните, и се издавиха.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гидеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още и Самуил, и пророците; 33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, 34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, от слаби ставаха силни, ставаха храбри в битка, обръщаха в бяг чужди войски. 35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. 36 Други пък изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници; 37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с меч, скитаха се в овчи и в кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; 38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. 39 Но всички тези, ако и да сполучиха да се свидетелства добре за тях поради вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, 40 защото Бог бе промислил за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
© Библейска лига - България

12

Бог възпитава Своите синове

1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, 2 като гледаме на Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа такова противопоставяне срещу Себе Си от грешните, за да не ви дотегне и да не ви обхване малодушие. 4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. 5 И забравили сте съвета, който ви увещава като синове:
„Сине мой, не презирай
наказанието от Господа,
нито отпадай духом, когато те изобличава Той;
6 защото Господ наказва онзи, когото люби,
и бие всеки син, когото приема“.
7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не наказва? 8 Но ако не ви наказват, както наказват всички останали, тогава сте незаконородени, а не синове. 9 Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? 10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да участваме в Неговата святост. 11 Никое наказание не изглежда навремето да е за радост, а за скръб; но после принася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него. 12 Затова, „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“, 13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, а напротив, да се изцели.

Предупреждения срещу отхвърлянето на Бога

14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. 15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него; 16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 17 понеже знаете, че даже когато искаше по-късно да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за покаяние.
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря, 19 нито до тръбен звук и изричащ думи глас, такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече и дума; 20 (защото не можеха да изтърпят онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни“; 21 и толкова страшна беше гледката, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперан“); 22 но вие пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора и църквата на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, 24 при Исуса, Посредник на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от Авеловата. 25 Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избегнаха наказанието, като презряха Този, Който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата! 26 Чийто глас разтърси тогава земята; а Който сега обеща, казвайки: „Още веднъж аз ще разтърся не само земята, но и небето“. 27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. 28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим угодно на Бога с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
© Библейска лига - България

13

Заключителни наставления

1 Постоянствайте в брато любието. 2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели. 3 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, понеже сте и самите вие в тяло. 4 Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците. 5 Не се впримчвайте в сребролюбието: задоволявайте се с онова, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; 6 така че дързостно казваме:
„Господ ми е помощник;
няма да се убоя;
какво ще ми стори човек?“
7 Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живот, подражавайте на вярата им.
8 Исус Христос е същият вчера, днес и довека. 9 Не се увличайте по разни чужди учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са получили полза онези, които са се водили по тях. 10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служещите в скинията. 11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете. 12 Затова и Исус, за да освети народа чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градските порти. 13 И така, нека излизаме и ние при Него вън от стана, понасяйки позор за Него. 14 Защото тука нямаме постоянен град, но търсим бъдещия. 15 Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име.
16 А не забравяйте да вършите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога. 17 Бъдете послушни и се покорявайте на вашите наставници (защото те бдят за душите ви като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишки; защото да бдят с въздишки, не би било полезно за вас.
18 Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да постъпваме във всичко честно. 19 А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро възвърнат.
20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, 21 дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Исуса Христа, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин.
22 И моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово; защото накратко ви писах. 23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако пристигне скоро, ще дойда да ви видя.
24 Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тези, които са от Италия.
25 Благодат да бъде с всички вас. Амин.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи