План за четене на Библията

Хронологичен / ден 5

Стар Завет

Йов

6

1 А Йов в отговор каза:
2 Да би се претеглила моята печал,
и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
затова думите ми са били необмислени.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,
чиято отрова духът ми изпива;
заплахите на Бога са се опълчили против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева?
И мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавата храна без сол?
И има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Не искам да се допра до тях;
те ми станаха като омразно ястие.
8 О да бих получил това, което прося,
да би ми дал Бог онова, за което копнея!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби,
да пуснеше ръката Си, за да ме посече!
10 Но това ще ми бъде още утеха
(Да! Ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали),
че аз не утаих словата на Святия.
11 Каква е силата ми, че да чакам?
И каква е сетнината ми, че да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е?
Или плътта ми е от мед?
13 Имам ли силата да си помогна
и не се ли отдалечи от мене избавлението ми?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му,
даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.
15 Братята ми са измамни като потоци;
преминаха като рукнали потоци,
16 които се мътят от леда
и в които се топи снегът;
17 когато се стоплят, изчезват;
когато настане пек, изгубват се от мястото си;
18 керваните, като следват по криволиченията им,
пристигат в пустош и се губят;
19 теманските кервани оглеждаха за тях;
савските пътници ги очакваха;
20 излъгаха се в надеждата си;
дойдоха там и се посрамиха.
21 Сега и вие сте така безпомощни;
видяхте ужаса ми и се уплашихте.
22 Рекох ли аз: Донесете ми?
Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля?
Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме и аз ще млъкна;
и покажете ми в какво съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи!
Но вашите изобличения какво доказват?
26 Мислите ли да изобличите моите думи,
когато думите на отчаян човек са като вятър?
27 Да, вие бихте хвърлили жребий за сирачето,
бихте копали яма на приятеля си.
28 Сега благоволете да ме погледнете,
защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.
29 Смилете се, моля; нека няма неправда.
Да! Смилете се; защото моята правда стои.
30 Има ли нечестие на устните ми?
Не може ли небцето ми да познае лошото?
© Библейска лига - България

7

1 Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който копнее за сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си:
3 така на мене се дадоха за притежание
безплодни месеци
и нощи на печал ми се определиха.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се мятам насам-натам до зори.
5 Снагата ми е покрита с червеи и прашни струпеи;
кожата ми се пука и гнои.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача
и чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е вятър
и че окото ми няма вече да види добро.
8 Окото на онзи, който ме е видял, няма да ме види вече;
Твоите очи са върху мене, а мене ме няма.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в шеол няма пак да се изкачи;
10 няма да се върне вече у дома си;
и мястото му няма да го познае вече.
11 Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в терзанието на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,
та поставяш над мене стража?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще стаи воплите ми,
14 тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушване
и смърт, отколкото този мой живот.
16 Додея ми;
не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Какво е човек, че да го възвеличаваш
и да си спомняш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19 Докога не ще отвръщаш погледа Си от мене
и не ще ме оставяш и плюнката си да погълна?
20 Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Тебе, о, Наблюдателю на човеците?
Защо си ме поставил на Своя прицел,
та станах тежест на самия себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще заспя в пръстта;
и на сутринта ще ме потърсиш, а няма да ме има.
© Библейска лига - България

8

1 Тогава Шуахеца Билдад в отговор каза:
2 Докога ще говориш така
и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Бог изопачава ли правосъдието?
Или Всемогъщият изопачава правдата?
4 Ако са Му съгрешили чадата ти,
и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 ако ти прилежно би потърсил Бога,
ако би се помолил на Всемогъщия,
6 ако беше чист и праведен,
Той още сега би се събудил да работи за тебе
и би направил да благоденства праведното ти жилище.
7 И да е било скромно началото ти,
пак сетнините ти биха били благополучни.
8 Попитай, моля, предишните родове
и разбери изпитаното от бащите им;
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо,
тъй като дните на земята са сянка;)
10 няма ли те да те научат и да ти кажат,
и да произнесат думи от сърцата си?
11 Никне ли папирусът без тиня?
Расте ли тръстика без вода?
12 Докато е още зелена и неокосена,
изсъхва преди всяка друга трева.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога;
и надеждата на нечестивия ще загине.
14 Надеждата му ще се пресече;
упованието му е паяжина.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои;
ще се хване за нея, но няма да издържи.
16 Той зеленее пред слънцето
и клончетата му се простират в градината му;
17 корените му се сплитат в грамадата камъни;
той гледа на камъните като на дом;
18 но пак, ако го изтръгне някой от мястото му,
тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: не съм те видяло.
19 Ето, това е радостта на пътя му!
И от пръстта други ще поникнат.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния,
нито ще подпре ръката на злотворците.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях
и устните ти с възгласи.
22 Онези, които те мразят, ще се облекат със срам;
и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
© Библейска лига - България

9

1 А Йов в отговор каза:
2 Наистина, зная, че това е така;
но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него,
не може да Му отговори за едно от хиляда.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог.
Кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
5 Той премества планините и те не усещат,
когато ги е преобърнал в гнева Си.
6 Той поклаща земята от мястото ѝ,
тъй щото стълбовете ѝ треперят.
7 Той заповядва на слънцето и не изгрява;
и слага под печат звездите.
8 Той сам простира небесата
и стъпва на морските вълни.
9 Той прави съзвездията – Мечката, Ориона и Плеядите,
и скритите пространства на юг.
10 Той върши велики и неизследими дела,
и безбройни чудеса.
11 Ето, минава край мене и не Го виждам;
преминава и не Го съглеждам.
12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани?
Кой ще Му рече: Какво правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си,
горделивите помощници се повалят под Него,
14 колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
и да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Комуто, и праведен да бях, не бих могъл да отговоря,
но щях да моля за милост от Съдията си.
16 Ако извиках и ми отговореше,
нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка
и умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна,
но ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за сила: Ето, Той е могъщ;
и ако е за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако се оправдавам, ще ме осъдят собствените ми уста;
ако съм невинен, Той ще ме обяви за виновен.
21 Макар и невинен, не бих зачитал себе си,
презрял бих живота си.
22 Все едно е;
затова казвам:
Той погубва и непорочния, и нечестивия.
23 Ако бичът Му покосява внезапно,
Той ще се присмива над изпитанията на невинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите;
Той е покрил лицата на съдиите ѝ;
ако не е Той, тогава кой е?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец;
бягат, без да видят добро;
26 преминаха като леки кораби,
като орел, който се спуска върху лова.
27 Ако река: Ще забравя воплите си,
ще оставя жалеенето си и ще се утеша,
28 в ужас съм от всичките си скърби;
зная, че Ти няма да ме смяташ за невинен;
29 ако съм нечестив,
защо да се мъча напразно?
30 Ако се умия със снежна вода
и очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, че да Му отговоря,
и да идем заедно на съд.
33 Няма посредник помежду ни,
който да сложи ръката си върху двама ни.
34 Нека оттегли от мене жезъла Си.
И ужасът Му да не ме плаши.
35 Тогава ще говоря и няма да се боя от Него;
защото сам по себе си не съм такъв.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи