Хронологичен / ден 59

Стар Завет

Числа

11

Огън от Господа

1 И народът роптаеше силно пред Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали сред тях, та пояде неколцина в края на стана. 2 Тогава людете извикаха към Мойсей; и Мойсей се помоли на Господа, и огънят престана. 3 И нарече се онова място Тавера, защото огън от Господа беше горял сред тях.

Пъдпъдъци от Господа

4 И разноплеменното множество, което беше сред тях, изгладня много за храна; израиляните пак заплакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? 5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; 6 а сега душата ни чезне; нищо освен тази манна няма пред очите ни. 7 А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. 8 И людете се пръскаха наоколо, та я събираха, мелеха я в мелници или я чукаха в гаванки и я варяха в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло. 9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манната.
10 И Мойсей чуваше как людете плачат в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Мойсей. 11 Мойсей каза на Господа: Защо мъчиш слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мене товара на целия този народ? 12 Аз ли съм заченал всички тия люде? Аз ли съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която си се клел на бащите им? 13 Откъде в мене месо да дам на всички тия люде? Защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем. 14 Не мога сам да нося целия този народ – бремето е много тежко за мене. 15 Ако Ти постъпваш така с мене, убий ме още сега – ако съм придобил Твоето благоволение – за да не гледам злочестината си.
16 Тогава Господ рече на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш като старейшини на людете и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, да застанат там с тебе. 17 И Аз като сляза, ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е на тебе, и ще го възложа на тях; и те ще носят бремето на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам. 18 И кажи на людете: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плакахте пред Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете. 19 Няма да ядете един ден, ни два дни, ни пет дни, ни десет дни, ни двадесет дни, 20 но цял месец, докато ви излезе из носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, казвайки: Защо излязохме от Египет?
21 И Мойсей каза: Людете, сред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец. 22 Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им стигне? Или да се съберат всичките риби от морето, за да им стигне? 23 А Господ каза на Мойсей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш дали ще се сбъдне към тебе словото Ми или не.
24 И тъй, Мойсей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа, и ги постави около шатъра. 25 Тогава Господ слезе в облак и говори с него, и като взе от Духа, Който беше на него, възложи го на седемдесетте старейшини; и като слезе върху тях Духът, пророкуваха, но после престанаха. 26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия Модад; та и върху тях беше слязъл Духът; и те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана. 27 И завтече се едно момче, та извести на Мойсей: Елдад и Модад пророкуват в стана. 28 И Исус Навиевият син, слугата на Мойсей, един от неговите избрани, проговори и каза: Господарю мой, Мойсее, запрети им. 29 А Мойсей му рече: Завиждаш ли заради мене? Да бяха всичките Господни люде пророци, че да възложи Господ Духа Си на тях! 30 И Мойсей се върна в стана, той и Израилевите старейшини.
31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да се снижат над стана, на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна, около стана; и то почти на два лакътя от земята.
32 Тогава людете станаха да събират пъдпъдъци целия онзи ден и цялата нощ и целия следващ ден; онзи, който най-малко събираше, събра десет хомери; и те ги простираха около стана. 33 Но както беше месото още между зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голям удар. 34 И нарекоха това място Киврот-Хатаава, защото там бяха погребани лакомите люде.
35 И от Киврот-Хатаава народът потегли за Хацерот и остана в Хацерот.
© Библейска лига - България

12

Мариам и Аарон срещу Мойсей

1 В това време Мариам и Аарон говореха против Мойсей заради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и казаха: 2 Само чрез Мойсей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това. 3 А Мойсей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. 4 И Господ веднага каза на Мойсей, на Аарон и на Мариам: Излезте вие тримата към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата. 5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам; и те двамата излязоха. 6 И рече: Чуйте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз, Господ, ще му се разкрия чрез видение, на сън ще му говоря. 7 Не е така обаче с Моя слуга, който е верен в целия Ми дом; 8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не чрез гатанки; и той ще гледа Господния образ. Как не се побояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей? 9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той се оттегли. 10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон Мариам, ето, тя беше прокажена. 11 Тогава Аарон каза на Мойсей: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай този грях, с който сторихме безумие и съгрешихме. 12 Да не бъде тя като мъртво дете, на което половината от тялото е изтляла, когато излиза от утробата на майка си. 13 И Мойсей викна към Господа: О, Господи, моля Ти се, изцели я! 14 А Господ каза на Мойсей: Ако би я заплюл баща ѝ в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дни? Нека бъде затворена вън от стана седем дни и след това да се прибере. 15 И тъй, Мариам бе затворена седем дни вън от стана и народът не потегли, докато не се прибра Мариам.
16 След това народът потегли от Хацерот и се разположи в Паранската пустиня.
© Библейска лига - България

13

Проучване на Ханаан

1 И Господ говори на Мойсей, казвайки: 2 Изпрати мъже, за да огледат Ханаанската земя, която Аз давам на израиляните; по един мъж от всяко племе на бащите им, да изпратите първенците измежду тях. 3 И тъй, според Божието повеление Мойсей ги изпрати от Паранската пустиня; и всичките мъже бяха главни между израиляните. 4 Ето имената им: от Рувимовото племе – Самуй, Закхуровият син; 5 от Симеоновото племе – Сафат, Хориевият син; 6 от Юдовото племе – Халев, Ефониевият син; 7 от Исахаровото племе – Игал, Йосифовият син; 8 от Ефремовото племе – Осия, Навиевият син; 9 от Вениаминовото племе – Фалти, Рефуевият син; 10 от Завулоновото племе – Гадиил, Содиевият син; 11 от Йосифовото племе, от Манасия – Гади, Сусиевият син; 12 от Дановото племе – Амиил, Гемалиевият син; 13 от Асировото племе – Сетур, Михаиловият син; 14 от Нефталимовото племе – Наави, Вопсиевият син; 15 от Гадовото племе – Геуил, Махиевият син. 16 Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати, за да огледат земята; и Мойсей наименува Осия, Навиевия син, Исус.
17 Като ги изпрати да огледат Ханаанската земя, Мойсей им рече: Качете се по Южната земя и изкачете се на планината, 18 та вижте каква е земята и людете, които живеят в нея – силни ли са или слаби, малко ли са или много; 19 и каква е земята, на която те живеят – добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят – от шатри ли са или са укрепени; 20 и каква е земята – плодородна ли е или бедна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на ранното грозде. 21 И така, те се качиха и огледаха земята от Цинската пустиня до Рехов при прохода на Хамат. 22 После се изкачиха по Южната земя и стигнаха до Хеброн, където живееха Енаковите синове Ахиман, Шешай и Талмай. (А Хеброн беше построен седем години преди Египетския Зоан). 23 И като дойдоха до долината Ешкол, оттам отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове, и смокини. 24 Онова място се нарече долина Ешкол заради грозда, който израиляните отрязаха от там. 25 А след четиридесет дни те се върнаха от оглеждането на земята.

Отчет от проучването

26 И отивайки, дойдоха при Мойсей, при Аарон и при цялото общество израиляни в Паранската пустиня, в Кадеш; и донесоха отчет на тях и на цялото общество, и им показаха плода на земята. 27 И му разказаха: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плодът ѝ. 28 Людете обаче, които живеят в земята, са силни и градовете – укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове. 29 Амаликчаните живеят в Южната земя; хетите, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Йордан. 30 Но Халев успокояваше народа пред Мойсей, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем. 31 А мъжете, които бяха ходили заедно с него, казаха: Не можем да излезем против онези люде, защото са по-силни от нас. 32 И зле представиха пред израиляните земята, която бяха оглеждали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я оглеждаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. 33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи