Хронологичен / ден 63

Стар Завет

Числа

21

Унищожението на Арад

1 Когато арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, чу че Израил иде по пътя откъм Атарим, той нападна израиляните и взе от тях пленници. 2И Израил направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш тези люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им. 3И Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма.

Медната змия

4 А когато отпътуваха от планината Ор към Червено море, за да обиколят Едомската земя, людете паднаха духом поради пътя. 5И людете заговориха против Бога и против Мойсей, казвайки: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от тази жалка храна. 6Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха людете, та измряха мнозина от Израил. 7Тогава людете дойдоха при Мойсей и казаха: Съгрешихме, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Мойсей се помоли за народа. 8И Господ рече на Мойсей: Направи си от мед отровна змия и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив. 9И тъй, Мойсей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

Пътуване към Моав

10 Тогава израиляните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрев слънце.
12 Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Зеред. 13 Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците – Арнон е Моавска граница между моавците и аморейците. 14 Затова е казано в Книгата на Господните войни:
Вахеб в Суфа и потоците, Арнон
15 и течението на потоците,
което се простира до селището Ар
и допира границата на Моав.
16 А от там дойдоха при Беер. Този е кладенецът, за който Господ каза на Мойсей: Събери людете и ще им дам вода. 17Тогава Израил изпя тази песен:
Бликай, о кладенче!
Пейте за него:
18 кладенец изкопаха първенците,
благородните от людете копаха
чрез заповед на законодателя
и с жезлите си.

Отказът на Сихон и Ог

А от пустинята отидоха в Матана, 19и от Матана – в Наалиил, и от Наалиил – в Бамот, 20а от Бамот – в долината, която е в Моавската земя, и навръх Фасга, която гледа към Есимон.
21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сихон да кажат: 22 Остави ме да мина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивята, ни по лозята; няма да пием вода от кладенците; по царския главен път ще вървим, докато преминем твоите предели. 23 Но Сихон не пусна Израил да мине през пределите му, а събра целия си народ и излезе в пустинята, та се опълчи срещу Израил. И когато дойде в Яца, нападна Израил. 24 Но Израил го порази с острото на меча и завладя земята му от Арнон до Ябок, но само до амонците, защото границата на амонците беше крепка. 25 Израил завладя всички тези градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците – в Есевон и във всичките му села. 26 Есевон бе град на аморейския цар Сихон, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон. 27 Затова, мъдреците, казват:
Елате в Есевон и нека той се съгради
и да се закрепи града Сихонов;
28 защото огън излезе от Есевон,
пламък из града Сихонов.
Пояде той Ар Моавски
и първенците на високите места на Арнон.
29 Горко ти, Моаве!
Погина ти, народе Хемошов!
Даде синовете си на бяг
и дъщерите си на плен
при Сихон, аморейския цар; 30ние ги поразихме.
Есевон погина до Девон;
опустошихме ги до Нофа,
която се простира до Медева.
31 Така Израил се засели в земята на аморейците. 32 После Мойсей изпрати съгледвачи да огледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, в битката при Едреи. 34 Но Господ каза на Мойсей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон. 35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, докато не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.
© Библейска лига - България

22

Валак призовава Валаам

1 Тогава израиляните отпътуваха и разположиха стан на Моавските полета оттатък Йордан, срещу Ерихон.
2 А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което стори Израил на аморейците. 3 И Моав много се боеше от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израиляните. 4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както волът пояжда полската трева. И Валак, Сепфоровият син, в това време беше цар на моавците. 5 Той изпрати посланици до Валаам, Веоровия син, в Петор, който е при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са се разположили срещу мене. 6 Ела сега и моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене; дано бих могъл да ги победя и да ги прогоня от земята; понеже зная, че онзи, когото благословиш, е благословен, а когото прокълнеш, е проклет. 7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини тръгнаха с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаам, казаха му Валаковите думи. 8 А той им рече: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаам.
9 И Бог дойде при Валаам, и каза: Какви са тези хора у тебе? 10 И Валаам рече на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат: 11 Ето людете, които излязоха от Египет, покриват лицето на земята; ела сега, прокълни ми ги, дано бих могъл да ги победя и да ги изпъдя. 12 А Бог рече на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Върнете се в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас. 14 Тогава моавските първенци станаха, и се върнаха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.
15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-видни от онези. 16 И казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш при мене; 17 защото ще те издигна на голяма почит и ще сторя всичко, което би ми рекъл; ела моля, прокълни ми тия люде. 18 А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече. 19 Затова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
20 И Бог дойде при Валаам през нощта, и му рече: Ако са дошли людете да те повикат, стани и иди с тях; но да правиш само онова, което ти кажа.

Валак призовава Валаам

21 Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и тръгна с моавските първенци. 22 Но Божият гняв пламна, задето той тръгна; и Ангел Господен застана на пътя, за да му се възпротиви; а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него. 23 И понеже ослицата видя, че Ангел Господен стои на пътя с гол меч в ръка, отби се от пътя и тръгна през полето; а Валаам удари ослицата, за да я върне в пътя. 24 Тогава Ангелът Господен застана на един тесен път между лозята, покрай който имаше ограда отсам и ограда оттатък. 25 И понеже ослицата видя Ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той пак я удари. 26 После Ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие ни надясно, ни наляво. 27 И понеже ослицата видя Ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разгневи и удари ослицата с тоягата си. 28 Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти? 29 А Валаам каза на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал. 30 И ослицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не. 31 Тогава Господ отвори очите на Валаам и той видя Ангела Господен, стоящ на пътя с гол меч в ръка; и преклони глава, и падна по лице. 32 И Ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, Аз излязох да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред Мене; 33 и ослицата на три пъти Ме видя и се отби от Мене; ако не бе се отбила от Мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива. 34 Тогава Валаам каза на Ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че Ти стоиш на пътя против мене; и сега, ако това не Ти е угодно, аз ще се върна. 35 А Ангелът Господен каза на Валаам: Иди с народа; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град на границата при Арнон, в най-далечния край на границата. 37 Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли до тебе спешно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те издигна на почит? 38 А Валаам рече на Валак: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквото сложи Бог в устата ми, това ще говоря.
39 И Валаам тръгна с Валак, и дойдоха в Кириат-Узот. 40 И Валак жертва волове и овце, и изпрати от тях и на Валаам и на първенците, които бяха с него. 41 А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на Вааловите високи места, откъдето той видя част от народа.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи