Хронологичен / ден 7

Стар Завет

Йов

14

1 Човекът, роден от жена, е кратковременен
и пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят и се покосява;
бяга като сянка и не се задържа.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си,
и ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
5 Тъй като дните му са определени,
и броят на месеците му е у Тебе,
и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 отвърни погледа Си от него, за да си почине,
като наемник да доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда,
че, ако бъде отсечено, пак ще поникне,
и че филизът му няма да изчезне.
8 Даже ако коренът му остарее в земята
и ако пънът му умре в пръстта;
9 пак от лъха на водата ще поникне
и ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда;
да, човек издъхва и де го?
11 Както водите чезнат из морето
и реката пресеква и пресъхва,
12 така човек ляга и не става вече;
докато небесата не преминат, няма да се събуди,
и няма да стане от съня си.
13 О, да би ме скрил Ти в шеол,
да би ме покрил, докато премине гневът Ти,
да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мене!
14 Ако умре човек, ще оживее ли?
През всичките дни на воюването си ще чакам,
докато дойде промяната ми.
15 Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;
ще пожелаеш творението на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми;
не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в кесия
и зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина както планината като пада, се руши,
и скалата бива преместена от мястото си;
19 както водите изтриват камъните;
и пороите завличат пръстта от земята;
така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него и той прехожда;
изменяш изгледа на лицето му и го отпращаш.
21 Синовете му стигат до почит, а той не знае;
и биват свалени, а той не забелязва това;
22 знае само, че снагата му е в болки
и душата му жалее.
© Библейска лига - България

15

1 Тогава Елифаз Теманеца в отговор каза:
2 Мъдър човек с вятърничаво знание ли отговаря
и с източен вятър ли пълни корема си?
3 С празни думи ли се препира
и с безполезни речи?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога
и за малко нещо смяташ молитвата пред Него.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти
и си избрал езика на лукавите.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз;
твоите устни свидетелстват против тебе.
7 Ти ли си първородният човек?
Създаден ли си преди планините?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения?
Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Какво знаеш ти, което ние не знаем?
Какво разбираш ти, което няма у нас?
10 Има и между нас и белокоси, и престарели,
по-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи
малко нещо ли са за тебе?
12 Какво блазни сърцето ти
и на какво смигат очите ти,
13 че обръщаш духа си против Бога
и изливаштакива слова от устата си?
14 Какво е човек, че да е чист,
и роденият от жена, че да е праведен?
15 Ето, на святите Си ангели Той не се доверява
и небесата не са чисти в очите Му;
16 колко повече е нечист и непотребен човек,
който пие злото като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме;
и това, което съм видял, ще ти изявя,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха,
както бяха чули от бащите си;
19 на които бе дадена земята, и само на тях,
и чужденец не замина между тях).
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни;
и преброени години са запазени за потисника;
21 ужасни гласове има в ушите му,
че когато е най-спокоен, ще го нападне погубител;
22 не вярва, че ще се върне от тъмнината;
очакван е от меча;
23 скита се да търси хляб, казвайки: Къде е?
Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 скръб и тъга го плашат,
като цар, приготвен за бой го надвиват.
25 Понеже той простря ръката си против Бога
и се възгордя против Всемогъщия,
26 спусна се на Него с корав врат,
с дебелите си щитове.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си,
и затлъсти кръста си,
28 той се засели в разорени градове,
в къщи необитаеми,
готови да станат на развалини.
29 Няма да се обогати и имотът му няма да трае,
нито ще се навежда до земята реколтата му.
30 Няма да се отърве от тъмнината;
пламък ще изсуши издънките му;
и от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Нека не се доверява на суетата, да се самоизмамва;
защото суета ще бъде заплатата му.
32 Преди времето си ще се изплати,
и клонът му няма да се раззелени,
33 ще изрони неузрялото си грозде като лозата
и ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще опустее;
и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.
35 Зачеват зло и раждат беззаконие,
и сърцето им приготвя измама.
© Библейска лига - България

16

1 Тогава Йов в отговор каза:
2 Много такива неща съм слушал;
окаяни утешители сте всички.
3 Няма ли да свършат празните думи?
Или какво ти дава смелост, та отговаряш?
4 И аз можех да говоря като вас;
ако беше вашата душа на мястото на моята душа,
можех да натрупам думи против вас
и да клатя глава против вас.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си
и утехата от устните ми би ви облекчила.
6 Но ако говоря, болката ми не олеква;
и ако мълча, имам ли мира?
7 Но сега Ти, Боже, много ме умори;
Ти разсипа цялото ми семейство.
8 Покрил си ме с бръчки за свидетелство;
моята изнуреност става
и свидетелства срещу мене.
9 Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази;
скърца със зъбите Си против мене;
неприятелят ми впива в мене острите си очи.
10 Надсмиват ми се с отворена уста,
удрят ме по челюстта с хули,
трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на
неправедния
и ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса,
хвана ме за врата и ме смаза,
и ме постави за Своя мишена.
13 Стрелците Му ме обиколиха;
пронизва бъбреците ми и не щади;
излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар след удар;
спуска се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си
и зарових челото си в пръстта.
16 Лицето ми подпухна от плач
и мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 макар да няма неправда в ръцете ми
и да е чиста молитвата ми!
18 О, земьо, не покривай кръвта ми!
И за вика ми да няма място за почивка.
19 Ето и сега Свидетелят ми е на небесата
и Застъпникът ми – във висините.
20 Моите приятели ми се присмиват,
докато окото ми рони сълзи към Бога,
21 о, да можеше някой да защити човека пред Бога,
както човекът защитава ближния си!
22 Защото като се минат малко години,
аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи