Хронологичен / ден 70

Стар Завет

Второзаконие

1

Заповедта за напускане на Хорив

1 Ето думите, които Мойсей говори на целия Израил на изток от Йордан в пустинята, на полето срещу Суф между Паран, Тофел, Лаван, Хацерот и Ди-Захав. 2 (Има единадесет дни път от Хорив през планината Сеир до Кадеш-Варни.)
3 В четиридесетата година, през първия ден от единадесетия месец, Мойсей говори на израиляните всичко, което Господ му бе заповядал за тях, 4 след като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Аштарот, в Едреи. 5 На изток от Йордан, в Моавската земя, започна Мойсей да изяснява този закон, като казваше: 6 Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив, казвайки: Достатъчно сте седели на тази планина. 7 Обърнете се, тръгнете на път и идете в планинската страна на аморейците и при всичките им съседи в планините, в полето, в долините и на юг, и към бреговете морски в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, река Ефрат. 8 Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

Поставяне на водачи

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося. 10 Господ, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето. 11 (Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега и да ви благослови, както ви е обещал!) 12 Как ще нося сам тази тежест – вас и товара от вас, и вашите препирни? 13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас. 14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим. 15 И взех първенците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели в племената ви. 16 И в онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му, и чужденеца, който е при него. 17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте го до мене и аз ще го изслушвам. 18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

Изпращане на съгледвачи

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинската страна на аморейците, както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадеш-Варни. 20 И рекох ви: Дойдохте до планинската страна на аморейците, която ни дава Господ, нашият Бог. 21 Ето, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя; върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх. 22 Тогава вие всички дойдохте при мене и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да огледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем. 23 Това ми беше угодно; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе. 24 И те, като тръгнаха, изкачиха се на планината, пристигнаха до долината Ешкол и я огледаха. 25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха; донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

Бунт срещу Господа

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог. 27 Роптахте в шатрите си и казвахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби. 28 Къде ще вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето, а и Енаковите потомци видяхме там. 29 Но аз ви казах: Да не се ужасявате и да не се боите от тях. 30 Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет, 31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място. 32 И въпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог, 33 Който вървеше пред вас в пътя нощем в огън, а денем в облак, за да ви търси място къде да поставяте стан и да ви показва пътя, по който да вървите. 34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, закле се: 35 Никой от това нечестиво поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви, 36 освен Халев, Ефониевия син; той ще я види; на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа. 37 И на мене се разгневи Господ заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там; 38 Исус, Навиевият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще води Израил да я наследи. 39 При това, малките ви, за които казахте, че ще станат плячка, чадата ви, които днес не познават още ни добро, ни зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят. 40 А вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червено море. 41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на планината. 42 А Господ ми рече: Кажи им: Да не се изкачвате и да воювате, защото Аз не съм сред вас, да не би да бъдете поразени от неприятелите си. 43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планината. 44 Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сеир и до Хорма. 45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо. 46 Така стояхте в Кадеш дълго време – колкото дни прекарахте там.
© Библейска лига - България

2

Странствания из пустинята

1 Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планината Сеир. 2 После Господ ми говори, казвайки: 3Достатъчно сте обикаляли тази планина; върнете се на север. 4 И заповядай на людете: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сеир, и те ще се изплашат от вас. Затова внимавайте добре; 5 да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото на Исав дадох планината Сеир за владение. 6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете; 7 защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо. 8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сеир, свърнахме по пътя през Араба от Елат и Ецион-Гебер и продължихме по пътя на Моавската пустиня. 9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение. 10 (А по-напред там живееха емимите, народ могъщ и многочислен, и високи като енакимите. 11 И те, както енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими. 12 Също и хорейците живееха по-напред в Сеир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.) 13 Станете сега и преминете потока Зеред. И така, преминахме потока Зеред.
14 А откакто тръгнахме от Кадеш-Варни, докато преминахме потока Зеред, изминаха тридесет и осем години; и погина в стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ. 15 Още Господнята ръка беше против тях, като ги изтребваше в стана, докато ги довърши.
16 А като се довършиха и из-мряха всичките воюващи мъже сред народа, 17 Господ ми говори, казвайки: 18 Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница; 19 и като приближиш амонците, не им досаждай и не воювай с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение. 20 (Също и тя се считаше земя на исполините; те по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими; 21 народ голям, многочислен и едър като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги заместиха и се заселиха на мястото им; 22 за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сеир, когато изтреби хорейците пред тях, и те ги заместиха и се заселиха на мястото им, където са и до днес; 23 и кафторците излязоха от Кафтор, та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и се заселиха на мястото им.)

Победа над Сихон, цар на Есевон

24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти аморееца Сихон, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и бий се с него. 25 Днес ще започна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперват и ще се ужасяват от тебе.
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон с мирни думи: 27 Нека мина през земята ти; право по пътя ще вървя; няма да се отбия ни надясно, ни наляво. 28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода да пия; само с нозете си да мина, 29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сеир, и моавците, които живеят в Ар,) докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог ни дава. 30 Обаче есевонският цар Сихон не склони да минем през земята му, понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и окамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес. 31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сихон и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш. 32 Тогава Сихон излезе на бой срещу нас в Яца, той и всичките му люде. 33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде. 34 В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един. 35 Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме. 36 От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, до Галаад не се намери град, който да устои против нас; Господ, нашият Бог, ни ги предаде всичките. 37 Само до земята на амонците ти не си се приближил, нито до местата край потока Ябок, нито до планинските градове, нито до която и да е земя, която Господ, нашият Бог ни бе запретил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи