Хронологичен / ден 8

Стар Завет

Йов

17

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат,
мене вече гробът ме чака.
2 Присмиватели ме наобиколиха;
и окото ми трябва постоянно да гледа нападките им!
3 Дай ми, моля, поръчителство;
стани ми поръчител при Себе Си;
кой друг би подал ръка на мене?
4 Защото си скрил сърцето им от разум;
затова няма да ги възвисиш.
5 Който заради плячка предава приятели –
очите на чадата му ще изтекат.
6 Той ме е превърнал в пословица за хората;
за укор станах аз пред тях.
7 Помрачиха се очите ми от скръб
и всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Праведните ще се почудят на това,
и невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 А праведният ще се държи в пътя си
и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.
10 А вие всички, моля, пак елате;
обаче не ще мога да намеря между вас и един разумен.
11 Дните ми преминаха;
намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Нощта скоро ще замести деня;
виделината е близо до тъмнината.
13 Ако очаквам шеол за мое жилище,
ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 ако съм викнал към тлението: Баща си ми ти,
и към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 то къде ми е надеждата?
Да! Кой ще види надеждата ми?
16 При вратите на шеол ще слезе тя
и ще почива заедно с мене
в пръстта.
© Библейска лига - България

18

1 Тогава Билдад Шуахеца в отговор каза:
2 Кога ще сложите край на тези думи?
Обмислете и после ще говорим.
3 Защо ни считат за скотове
и изглеждаме глупави в очите ти?
4 О, ти, който разкъсваш душата си в гнева си,
заради тебе ли ще опустее земята
или скалите ще се преместят от мястото си?
5 Да, светлината на нечестивия ще угасне,
и пламъкът на огъня му няма да свети.
6 Светлината ще стане мрак в шатъра му,
и светилникът му с него ще угасне,
7 силните му стъпки ще отслабнат
и собствените му намерения ще го повалят.
8 Защото със своите нозе той се хвърля в мрежа
и ходи върху примки.
9 Капан ще го улови за петата,
примка ще го хване.
10 Примка е заложена за него на земята,
и капан на пътя му.
11 Ужаси ще го плашат отвред
и ще го гонят по петите.
12 Силата му ще чезне от глад
и бедствие ще го очаква до хълбока му.
13 Първородният на смъртта ще прояде частите на тялото му.
Да! Ще прояде частите му.
14 Той ще бъде изтръгнат от шатъра си, в който се уповава,
и ще бъде закаран при царя на ужасите.
15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово;
сяра ще се разпръсне върху жилището му.
16 Отдолу корените му ще изсъхнат
и отгоре клоните му ще увехнат.
17 Споменът му ще се изличи от земята,
и името му не ще го има вече по улиците.
18 Ще бъде изпъден от светлината в мрака
и ще бъде изгонен от света.
19 Няма да има ни син, ни внук сред людете си,
нито оцелял в жилищата му.
20 Идните поколения ще се смаят от съдбата му,
както и предишните се ужасиха.
21 Наистина такива са жилищата на нечестивия
и това е мястото на онзи, който не познава Бога.
© Библейска лига - България

19

1 Тогава Йов в отговор каза:
2 Докога ще оскърбявате душата ми
и ще ме съкрушавате с думи?
3 Десет пъти вече ме укорявате,
но пак не ви е срам, че ме обиждате.
4 Даже ако наистина съм съгрешил,
грешката е само моя.
5 Ако искате да се големеете над мене
и да ме укорявате за моя позор,
6 знайте сега, че Бог ме повали
и ме огради с мрежата Си.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе;
издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Той е преградил пътя ми, и не мога да премина,
и покрил е с тъмнина пътеките ми,
9 съблякъл ме е от славата ми
и отнел е венеца от главата ми.
10 Съкрушил ме е отвсякъде и аз загивам;
изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Запалил е също против мене гнева Си
и ме счита за един от враговете Си.
12 Полковете Му настъпват заедно
и укрепват пътя си против мене,
разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Отдалечил е от мене братята ми;
и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Изоставиха ме ближните ми
и забравиха ме приятелите ми.
15 Онези, които живеят в дома ми,
и слугините ми ме считат за чужд;
чужденец станах в очите им.
16 Викам слугата си и не отговаря,
при все че с устата си му се моля.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми,
омразен съм на братята си.
18 И малките деца ме презират;
когато ставам, говорят против мене.
19 Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мене;
и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.
20 Костите ми залепват за кожата и за месата ми;
и останах с кожа само около зъбите си.
21 Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои!
Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо ме преследвате, като че ли сте Бог,
и не се насищате от плътта ми?
23 О, да можеха да се напишат думите ми!
Да се напишеха на книга!
24 Да се издълбаеха на скала завинаги
с желязна писалка и олово!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми,
и че в последно време ще застане на земята;
26 и, като изтлее след кожата ми това тяло,
пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя,
и очите ми ще гледат, и то не като чужденец;
за тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Ако кажете: Как ще го гоним,
като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Тогава бойте се от меча;
защото гневът ще нанесе наказание с меча,
за да познаете, че има съд.
© Библейска лига - България

20

1 Тогава Софар Нааматеца в отговор каза:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря,
затова бързам.
3 Чух укорително изобличение против мене;
и духът на разума ме кара да отговоря.
4 Не знаеш ли това от старо време,
откогато е поставен човек на земята,
5 че тържеството на нечестивите е кратковременно
и радостта на безбожния е минутна?
6 Макар величието му да се издигне до небето,
и главата му да стигне до облаците,
7 пак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му;
онези, които са го видели, ще кажат: Къде е той?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери,
и като нощно видение ще изчезне.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече;
и домът му няма да го види вече.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите;
и ръцете му ще върнат имота им.
11 Костите му са пълни с прегрешенията на младостта му;
и те ще легнат с него в пръстта.
12 Макар и да е сладко злото в устата му,
и да го крие под езика си;
13 макар и да го жали и да не го оставя,
а още да го държи вътре в устата си,
14 пак храната му ще се измени в червата му,
на змийска отрова ще се обърне във вътрешностите му.
15 Погълнал е богатство, но ще го избълва;
Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Змийска отрова ще суче;
език на ехидна ще го умъртви.
17 Няма вече да гледа потоците
и реките, които текат с мед и масло.
18 Това, за което се труди, ще върне,
и няма да се наслаждава на него;
според имота, който е придобил, ще бъде и разплатата му,
и той няма да се радва,
19 защото е угнетил сиромасите и ги е оставил;
заграбил е къща, която не е построил.
20 Понеже не е знаел насита на алчността си,
няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 понеже не остана нищо, което не изпояде,
затова благоденствието му няма да трае.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдица;
ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Когато се кани да напълни корема си,
Бог ще насочи върху него яростния Си гняв,
и ще го излее върху него, когато още яде.
24 Когато бяга от желязното оръжие,
стрела от меден лък ще го прониже.
25 Той я изтръгва и тя излиза от тялото му.
Да! Лъскавият ѝ връх излиза от жлъчката му;
ужаси го обземат.
26 Пълна тъмнина дебне съкровищата му;
огън, нераздухван от човек, ще го погълне;
на тези, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Небето ще открие беззаконието му
и земята ще се повдигне против него.
28 Богатството на дома му ще изчезне,
в деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Такъв е отреденият от Бога дял на нечестивия
и определеното му от Бога наследство.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи