Хронологичен / ден 88

Стар Завет

Исус Навиев

22

Източните племена се завръщат у дома

1 Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе и им каза: 2 Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което съм ви заповядал. 3 През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте заръката, която Господ, вашият Бог, ви заповяда. 4 И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им бе обещал; затова върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която е ваше притежание, която Господният слуга Мойсей ви даде на изток от Йордан. 5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Господният слуга Мойсей, да любите Господа вашия Бог, да Го следвате във всичките Му пътища, да спазвате заповедите, да се държите за Него и да Му слугувате от цялото си сърце и от цялата си душа. 6 И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите. 7 (На половината от Манасиевото племе Мойсей беше дал земя във Васан; а на другата му половина Исус даде земя между братята им оттатък Йордан, на запад.) И като ги разпускаше по шатрите им, Исус ги благослови, 8 като им говори, казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от враговете ви.
9 И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се разделиха с израиляните в Сило, в Ханаанската земя, и се върнаха, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господнето слово чрез Мойсей. 10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Йордан, олтар забележително голям. 11 А израиляните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израиляните. 12 И когато израиляните чуха това, цялото общество израиляни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. 13 И израиляните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, Финехас, сина на свещеника Елеазар, 14 и с него десет първенци – по един първенец за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди. 15 И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, и им говориха, казвайки: 16 Така говори цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес да не следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да въстанете днес против Господа? 17 Малко ли беше за нас съгрешението относно Пеор, от което и до днес не сме се очистили, макар чепоради него напаст сполетя Господнето общество, 18 та вие днес искате да се отвърнете да не следвате Господа? Ако въстанете днес против Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество. 19 Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господне притежание, където стои Господнята скиния, и вземете притежание между нас; само не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, като си издигате друг олтар, освен олтара на Господа, нашия Бог. 20 Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление спрямо обречените неща и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.
21 Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор казаха на Израилевите хилядоначалници: 22 Могъщият Бог Еова, могъщият Бог Еова, Той знае и Израил сам ще узнае; ако това е въставане или престъпление против Господа, то не ни щади, Господи, днес! 23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем да не следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне и приноси, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека Сам Господ съди. 24 Но ние сторихме това от предпазливост, като си казвахме: Утре е възможно вашите чада да кажат на нашите чада: Какво имате вие с Господа, Израилевия Бог? 25 Защото Господ е отредил Йордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така вашите чада биха накарали нашите чада да престанат да се боят от Господа. 26 Затова си казахме: Нека се заловим да издигнем олтар – не за всеизгаряне, нито за жертва, 27 а за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да служим пред Господа с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, за да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа. 28 Затова си казахме, че ако се случи утре да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха – не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас. 29 Не дай, Боже, да въставаме ние против Господа и да се отвърнем днес да не следваме Господа, като издигнем друг олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.
30 А свещеникът Финехас, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни. 31 И Финехас, синът на свещеника Елеазар, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израиляните от Господнята ръка. 32 Тогава Финехас, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от рувимците и от гадците от Галаадската земя в Ханаанската земя при израиляните и им донесоха известие. 33 И това стана угодно на израиляните; и израиляните благословиха Бога, и не говореха вече за излизане на бой против тях, за да разорят земята, където живееха рувимците и гадците.
34 И рувимците и гадците наименуваха олтара Ед, защото той е свидетелство помежду ни, че Еова е Бог.
© Библейска лига - България

23

Сбогуване на Исус с водачите

1 След много време, когато Господ беше успокоил Израил от всичките му околни неприятели, и Исус беше остарял и в напреднала възраст, 2 Исус свика цял Израил – старейшините им, началниците им, съдиите им и надзирателите им, и им каза: Аз остарях и съм в напреднала възраст; 3 а вие видяхте всичко, което Господ, вашият Бог, направи заради вас на всички тези народи; защото Господ, вашият Бог, Той е, Който воюва за вас. 4 Ето, разделих между вас с жребий в наследство на племената ви земята на тези останали народи и на всички народи, които погубих – от Йордан до голямото море към залез слънце. 5 И Господ, вашият Бог, Той ще ги прогони пред вас и ще ги изпъди пред очите ви; и вие ще завладеете земята им, както Господ, вашият Бог, ви е обещал. 6 Затова бъдете много храбри, да пазите и да изпълнявате всичко, което е написано в книгата на Мойсеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно, ни наляво, 7 за да не се смесвате с тези народи, които останаха помежду ви, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте; 8 а към Господа, вашия Бог, да се придържате, както правихте до днес. 9 Защото Господ е изгонил пред вас големи и силни народи; и до днес никой не можа да устои пред вас. 10 Един от вас е гонил хиляда, защото Сам Господ, вашият Бог, воюва за вас, както ви е обещал. 11 Затова, внимавайте да любите Господа, вашия Бог. 12 Иначе, ако се върнете някога назад и се свържете с остатъка от тези народи, с останалите между вас, и се сродите с тях, и се смесвате с тях, и те с вас, 13 да знаете добре, че Господ, вашият Бог, няма повече да гони пред очите ви тези народи; но те ще ви бъдат клопка и примка, бичове по ребрата ви и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви е дал. 14 И ето, днес аз тръгвам по пътя на целия свят; и вие знаете от цялото си сърце и от цялата си душа, че не е останало неизпълнено ни едно от всички добри неща, които Господ, вашият Бог, говори за вас; всички се сбъднаха за вас; ни едно от тях не е останало неизпълнено. 15 Но както се сбъднаха за вас всички добри неща, които Господ, вашият Бог, говори на вас, така Господ ще докара на вас всички зли неща, докато ви изтреби от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви е дал, 16 когато престъпите завета на Господа, вашия Бог, който Той ви заповяда, и отидете да служите на други богове и да им се кланяте; тогава гневът на Господа ще пламне против вас и вие скоро ще изчезнете от добрата земя, която Той ви е дал.
© Библейска лига - България

24

Подновяване на завета в Сихем

1 След това Исус събра всичките Израилеви племена в Сихем, и свика старейшините на Израил, началниците им, съдиите им и надзирателите им; и те се представиха пред Господа.
2 И Исус каза на целия народ: Така говори Господ, Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха предците ви: Тара, Авраамовият баща и Нахоровият баща, и служеха на други богове. 3 И Аз взех баща ви Авраам от онази страна на реката, водих го през цялата Ханаанска земя и умножих потомството му и му дадох Исаак; 4 а на Исаак дадох Яков и Исав. И на Исав дадох хълмистата земя Сеир за притежание; а Яков и синовете му слязоха в Египет. 5 И пратих Мойсей и Аарон, и поразих Египет с мощни дела, които извърших сред него, и после ви изведох. 6 И като извеждах бащите ви от Египет, вие дойдохте до морето; и египтяните се втурнаха след бащите ви с колесници и коне до Червено море. 7 Тогава те извикаха към Господа и Той спусна мрак между вас и египтяните, и ги заля с морето, та ги покри; и очите ви видяха какво сторих в Египет; и вие живяхте в пустинята дълго време. 8 После ви доведох в земята на аморейците, които живееха оттатък Йордан, и те воюваха против вас; но Аз ги предадох в ръцете ви и вие завладяхте земята им, и Аз ги изтребих пред вас. 9 Тогава моавският цар Валак, Сепфоровият син, стана и воюва против Израил; и прати да повикат Валаам, Веоровия син, за да ви прокълне. 10 Но Аз не склоних да послушам Валаам и той даже ви благослови; и Аз ви избавих от ръката му. 11 И вие преминахте Йордан, та дойдохте в Ерихон; и воюваха против вас ерихонските мъже: аморейците, ферезейците, ханаанците, хетите, гергесейците, евейците и евусейците; и Аз ги предадох в ръцете ви. 12 И изпратих пред вас стършелите, които изгониха пред вас двамата аморейски царе – не с твоя меч, нито с твоя лък. 13 И дадох ви земя, над която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.
14 И тъй, бойте се от Господа и служете Му с искреност и истина; отхвърлете боговете, на които са служили бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете на Господа. 15 Но ако ви се види тежко да служите на Господа, изберете днес кому искате да служите – на боговете ли, на които са служили бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа. 16 И народът в отговор каза: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове! 17 Защото Господ, нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни от Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас онези големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всички племена, сред които минахме. 18 И Господ изгони пред нас всички племена, дори аморейците, които живееха в тази земя. Затова и ние ще служим на Господа, защото Той е нашият Бог.
19 Но Исус каза на народа: Не ще можете да служите на Господа, защото Той е Бог пресвят; Той е Бог ревнив; не ще прости престъпленията и греховете ви. 20 Защото, ако оставите Господа и служите на чужди богове, тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло, и ще ви изтреби, въпреки доброто, което ви е сторил. 21 А народът каза на Исус: Не, на Господа ще служим. 22 Тогава Исус каза на народа: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите. (И те казаха: Свидетели сме). 23 Сега отхвърлете чуждите богове, които са сред вас, и обърнете сърцето си към Господа, Израилевия Бог. 24 И народът каза на Исус: На Господа, нашия Бог, ще служим и Неговия глас ще слушаме.
25 И тъй, в същия ден Исус сключи завет с народа и им остави постановления и закон в Сихем. 26 И Исус написа тези думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък, та го изправи там под дъба, който е близо до Господнето светилище. 27 И Исус каза на целия народ: Ето този камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всички думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай че се откажете от вашия Бог.

Погребан в Обетованата земя

28 Тогава Исус разпусна людете, да отидат всеки в наследството си. 29 След това Господният слуга Исус, Навиевият син, умря на възраст сто и десет години. 30 И го погребаха в предела на наследството му в Тимнат-Серах, който е в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гааш. 31 И Израил служи на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, и които знаеха всички дела, които Господ бе извършил за Израил. 32 И в Сихем погребаха Йосифовите кости, които израиляните изнесоха от Египет, в онази част на нивата, която Яков бе купил за сто сребърника от синовете на Хамор, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Йосифовите потомци. 33 И Елеазар, Аароновият син, умря; и го погребаха на хълма на сина му Финехас, който му бе даден в хълмистата земя на Ефрем.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи