Хронологичен / ден 89

Стар Завет

Съдии

1

Израил воюва срещу останалите ханаанци

1 След смъртта на Исус израиляните се допитаха до Господа: Кой пръв ще тръгне да воюва за нас против ханаанците? 2 И Господ каза: Юда ще тръгне, ето, предадох земята в ръката му. 3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с нас в определената ни земя, за да воюваме против ханаанците; и аз ще дойда с тебе в твоята земя. И Симеон отиде с него. 4 И Юда тръгна, и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и от тях в Безек бяха повалени десет хиляди мъже. 5 И намериха Адони-Безек в Безек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците. 6 А Адони-Безек побягна; но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете му и на краката му. 7 И рече Адони-Безек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на краката са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде Бог. И го закараха в Ерусалим, където и умря.
8 И юдеите воюваха против Ерусалим и като го завладяха, поразиха го с меч и предадоха града на огън. 9 След това юдеите се спуснаха да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата земя, в Южната земя и в низините. 10 Юдеите отидоха и против ханаанците, които живееха в Хеброн (а по-рано името на Хеброн беше Кириат-Арба), убиха Шешай, Ахиман и Талмай; 11 и оттам отидоха против жителите на Девир (а по-рано името на Девир беше Кириат-Сефер). 12 И рече Халев: Който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. 13 И превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 14 И като отиваше тя при Готониил, той я подучи да поиска от баща си нива; и тъй, като слезе от осела, Халев ѝ рече: Какво искаш? 15 А тя му каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.
16 И потомците на кенееца, Мойсеевия тъст, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха, и се заселиха сред народа.
17 Тогава Юда тръгна с брат си Симеон и порази ханаанците, които живееха в Цефат; и обрекоха града на изтребление; затова градът се нарече Хорма. 18 Юда завладя и Газа с околностите ѝ, и Ашкелон с околностите му, и Екрон с околностите му. 19 И Господ беше с Юда. И той изгони жителите на хълмистата земя, но не можа да изгони жителите на долината, защото имаха железни колесници. 20 И както беше казал Мойсей, дадоха Хеброн на Халев, и той изгони оттам тримата Енакови синове.
21 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, както живеят и до днес.
22 Също и Йосифовият дом, и той тръгна против Ветил; и Господ беше с него. 23 И Йосифовият дом прати да огледат Ветил (а по-рано името на града беше Луз). 24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще ти окажем милост. 25 И той им показа входа на града, и те поразиха града с меч, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство. 26 И човекът отиде в Хетската земя, където и съгради град, и го нарече Луз, каквото е името му и до днес.
27 И Манасия не изгони жителите на Бет-Шан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Иблеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. 28 А Израил, когато стана силен, принуди ханаанците да му работят, без да ги изгони съвсем.
29 И Ефрем не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер между тях.
30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд. 31 Нито Асир изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Рехов; 32 но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
33 И Нефталим не изгони жителите на Бет-Шемеш, нито жителите на Бет-Анат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Бет-Шемеш и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.
34 Аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата земя, защото не им позволяваха да слизат в долината; 35 и аморейците настояваха да живеят в планината Херес, в Аялон и в Шаалбим. Но когато ръката на Йосифовия дом ги надви, те също бяха подложени на принудителен труд. 36 А границата на аморейците беше от възвишението Акрабим, от скалата и нагоре.
© Библейска лига - България

2

Ангел Господен при Бохим

1 И Ангел Господен дойде от Галгал в Бохим, и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви, като казах: Няма да наруша завета Си с вас довека. 2 Вие да не сключите договор с жителите на тази земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? 3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще се намерят между ребрата ви и боговете им ще ви бъдат примка. 4 И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас. 5 Затова нарекоха онова място Бохим; и там принесоха жертва на Господа.

Непослушание и поражение

6 И когато Исус разпусна израиляните, те отидоха всеки в наследството си, за да притежава земята. 7 И народът служи на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус и които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израил. 8 И Господният служител Исус, Навиевият син, умря на възраст сто и десет години. 9 И го погребаха в предела на наследството му в Тимнат-Херес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гааш. 10 Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не познаваше Господа, нито делото, което беше извършил за Израил.
11 И израиляните сториха зло пред Господа, като се поклониха на Вааловците, 12 и оставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, та последваха други богове – от боговете на племената, които бяха около тях и като им се поклониха, разгневиха Господа. 13 Те оставиха Господа и служиха на Ваал и Астарта. 14 И гневът на Господа пламна против Израил, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги грабиха; и предаде ги в ръката на околните им врагове, така че вече не можеха да устоят пред враговете си. 15 Където и да излизаха, Господнята ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил и както Господ им се беше клел; и те изпадаха в голямо притеснение. 16 Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им. 17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, който следваха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не правеха така. 18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше поради въздишките им от онези, които ги угнетяваха и притесняваха. 19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове и им служеха, и им се кланяха; не преставаха злите си дела и упорстваха в пътя си. 20 От това гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми, 21 то и Аз няма да гоня вече пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря, 22 за да изпитам чрез тях Израил дали ще пази Господния път и ще върви по него, както го пазеха бащите му, или не. 23 И тъй, Господ остави тези народи, без да ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Исус.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи