Хронологичен / ден 90

Стар Завет

Съдии

3

Готониил

1 А ето народите, които Гос-под остави, за да изпита чрез тях онези израиляни, които не знаеха всички ханаански боеве; 2 само за да знаят и да се научат на бой поне поколенията израиляни, които по-напред не са знаели: 3 петте началници на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планина Баал-Хермон до прохода на Хамат. 4 Те послужиха, за да бъдат изпитани израиляните, за да се узнае ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Мойсей. 5 Така израиляните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците; 6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.
7 И израиляните сториха зло пред Господа, като забравиха Господа, своя Бог, и служеха на Вааловците и на Ашерите. 8 Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Кушан-Ришатаим; и израиляните бяха подчинени на Кушан-Ришатаим осем години. 9 А когато израиляните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израиляните, който ги спаси – Готониил, сина на Кенез, по-малкия брат на Халев. 10 Дух Господен дойде върху него и той стана съдия на Израил. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Кушан-Ришатаим; и ръката му надви Кушан-Ришатаим. 11 Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря.

Ехуд

12 Пак сториха израиляните зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израил, защото стори зло пред Господа. 13 Той събра при себе си амонците и амаликчаните и отиде, та порази Израил и завладя Града на палмите. 14 И израиляните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години. 15 А когато израиляните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител – Ехуд, сина на вениаминеца Гера, който беше левичар. Чрез него израиляните пратиха подарък на моавския цар Еглон; 16 но Ехуд си направи меч двуостър, дълъг един лакът, и го опаса под горната си дреха на дясното си бедро. 17 И той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде дебел. 18 И когато Ехуд поднесе подаръка и отпрати мъжете, които носеха даровете, 19 той се върна от пограничните камъни, които са при Галгал и каза: Имам тайно слово за тебе, царю. А царят му рече: Мълчи. И излязоха всички, които стояха при него. 20 Тогава Ехуд дойде при него – той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Ехуд: Имам слово от Бога за теб. Тогава царят стана от стола си, 21 а Ехуд простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му 22 толкова, че и дръжката влезе след острието; и тлъстината обхвана острието така, че той не можеше да изтръгне меча от корема му, който и излезе отзад. 23 Тогава Ехуд излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи. 24 А когато излезе той, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая е заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е в лятната стая. 25 И чакаха, докато ги хвана срам, но той не отваряше вратата на стаята, затова взеха ключ и отвориха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята. 26 А докато те се бавеха, Ехуд избяга. И премина пограничните камъни и се спаси в Сеира. 27 И когато пристигна там, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израиляните слязоха с него от хълмистата земя, и той беше начело. 28 И рече им: Вървете след мене, защото Господ предаде враговете ви моавците в ръката ви. И те слязоха след него, и като превзеха бродовете на Йордан към Моав, не оставиха да премине ни един човек. 29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един. 30 Така в онова време Моав се покори под ръката на Израил. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

Шамгар

31 След Ехуд дойде Шамгар, Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израил.
© Библейска лига - България

4

Девора

1 И след смъртта на Ехуд из-раиляните пак сториха зло пред Господа. 2 Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Ябин, който царуваше в Хацор, на чиито войски началник беше Сисера, който живееше в Аросет езически. 3 И израиляните извикаха към Господа; защото Ябин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израиляните двадесет години.
4 В онова време пророчица Девора, Лапидотова жена, съдеше Израил. 5 Тя живееше под Деворината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израиляните идваха при нея за съд. 6 И тя прати да повикат Барак, Абиноамовия син, от Нефталимовия Кедеш и му рече: Не заповяда ли Господ, Израилевият Бог, като каза: Иди, оттегли се в планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците; 7 и Аз ще прекарам при тебе, при река Кишон, Сисера, началника на Ябиновата войска, с колесниците му и войската му, и ще го предам в ръката ти? 8 А Барак ѝ каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида. 9 А тя каза: Ще дойда с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисера. И тъй, Девора стана и отиде с Барак в Кедеш. 10 И Барак свика Завулон и Нефталим в Кедеш; и вървяха след него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.
11 А кенеецът Хебер, от потомците на Мойсеевия тъст Хобаб, се беше отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Цаанаим, който е близо до Кедеш.
12 И известиха на Сисера, че Барак, Абиноамовият син, се изкачил на планината Тавор. 13 Затова Сисера свика от Аросет езически, при реката Кишон, всичките си колесници – деветстотин железни колесници и всичките мъже, които бяха с него. 14 Тогава Девора каза на Барак: Стани, защото този е денят, в който Господ предаде Сисера в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Барак слезе от планината Тавор с десет хиляди мъже след него. 15 И Господ разби Сисера с меч пред Барак, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисера слезе от колесницата си, та побягна пеш. 16 И Барак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисера падна от меч; не остана ни един.
17 А Сисера побягна пеш в шатъра на Яел, жената на кенееца Хебер, защото имаше мир между хацорския цар Ябин и дома на кенееца Хебер. 18 И Яел излезе да посрещне Сисера и му рече: Свърни, господарю мой, свърни при мене; не бой се. И когато свърна при нея в шатъра, тя го покри с черга. 19 И той ѝ каза: Дай ми да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко и му даде да пие; и пак го покри. 20 И рече ѝ: Застани при входа на шатъра и ако дойде някой и те попита: Има ли някой тук? Кажи: Няма. 21 Тогава Яел, Хеберовата жена, взе един кол от шатъра, взе и чук в ръката си, отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така че премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря. 22 И, ето, Барак гонеше Сисера; а Яел излезе да го посрещне и му рече: Ела; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна при нея, ето, Сисера лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи. 23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Ябин пред израиляните.
24 И ръката на израиляните постоянно надвиваше ханаанския цар Ябин, докато унищожиха ханаанския цар Ябин.
© Библейска лига - България

5

Песента на Девора

1 В онзи ден Девора и Барак, Абиноамовият син, запяха с тези думи:
2 За това, че отмъсти за Израил,
че доброволно се предаде народът,
хвалете Господа!
3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея на Господа;
на Господа, Бога Израилев, ще пея хвала.
4 Господи, когато излезе Ти от Сеир,
когато тръгна от полето Едом,
земята се потресе, също и небето покапа –
ей, облаците покапаха вода.
5 Планините се разтопиха от присъствието Господне –
самият Синай от присъствието на Господа, Бога Израилев.
6 В дните на Шамгар, Анатовия син,
в дните на Яел пътищата бяха напуснати;
и пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 Престанаха воините в Израил; престанаха,
докато се въздигнах аз, Девора,
въздигнах се майка в Израил.
8 Избраха си нови богове;
тогава настана бой при портите;
но видя ли се щит или копие
между четиридесет хиляди в Израил?
9 Сърцето ми е към началниците на Израил,
които между народа предадоха себе си доброволно.
Хвалете Господа!
10 Вие, които яздите на бели осли,
вие, които седите на меки постелки,
и вие, които вървите по пътя, възвестете това!
11 Далеч от кипежа на стрелците,
на местата, където черпят вода,
там да възхваляват правдините на Господа,
праведните дела на владичеството Му в Израил.
Тогава народът Господен слезе при портите.
12 Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Бараче,
и заплени пленниците си, сине Абиноамов!
13 Тогава остатъкът от мъжете на благородните се предаде;
Господ ме направи да владея силните.
14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик
след тебе, Вениамине, между твоите племена;
от Махир слязоха началници
и от Завулон онези, които държат жезъл на повелител.
15 И първенците Исахарови бяха с Девора,
Исахар още с Барак,
спуснаха се подир него в долината.
При потоците Рувимови
велики бяха сърдечните решения.
16 Защо си седнал между оградите
да слушаш блеянията на стадата?
При потоците Рувимови
големи бяха сърдечните изпитания.
17 Галаад мируваше оттатък Йордан;
и Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайморията
и мируваше в заливчетата си.
18 Завулон са народ, който изложи живота си на смърт,
също и Нефталим – по опасните места на полето.
19 Дойдоха царете, воюваха;
тогава воюваха ханаанските царе
в Таанах, близо при водите на Магедон;
ала сребро и плячка не взеха.
20 От небето воюваха;
звездите от пътищата си воюваха против Сисера.
21 Река Кишон ги завлече,
старата река, река Кишон.
Стъпкала си мощ, душе моя.
22 Тогава се строшиха конските копита
от стремглавото тичане, стремглавото тичане на силните им.
23 Прокълнете Мироз, рече Ангелът Господен,
горчиво прокълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа против силните.
24 Благословена нека бъде повече от всички жени
Яел, жената на Хебер кенееца;
повече от всички жени живеещи в шатри, нека бъде благословена.
25 Вода поиска той;
тя мляко му даде,
масло принесе във великолепна чаша.
26 Ръката си простря към кола,
и десницата си към работническия чук;
и с чука удари Сисера и му промуши главата,
ей, проби и прониза слепите му очи.
27 При нозете ѝ се повали, падна, простря се;
при нозете ѝ се повали, падна;
дето се повали, там и падна мъртъв.
28 Сисеровата майка надничаше през прозореца
и викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняват колелата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни госпожи ѝ отговаряха,
даже и тя даваше отговор на себе си:
30 Навярно са намерили и делят плячка.
По мома, по две моми на всеки мъж;
на Сисера плячка от пъстрошарени дрехи,
плячка от пъстрошарени, везани дрехи,
от пъстрошарени дрехи, везани и от двете страни,
за шиите на момите, взети в плен.
31 Така да погинат всички твои врази, Господи;
а онези, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.
След това земята имаше спокойствие четиридесет години.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи