Хронологичен / ден 92
Стар Завет
Съдии
8
Зевей и Салман
1 Тогава ефремците казаха на Гидеон: Защо стори тъй, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И караха се силно с него.
2 А той им рече: Какво съм направил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?
3 Във вашите ръце Бог предаде мадиамските владетели Ореб и Зееб; и какво съм могъл аз да направя в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.
4 И Гидеон дойде при Йордан, и премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но продължаващи преследването.
5 И рече на сокхотските жители: Дайте няколко хляба на людете, които вървят след мене, защото са изнемощели, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.
6 А сокхотските първенци му казаха: Ръцете на Зевей и на Салман в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти?
7 А Гидеон отговори: За това, когато Господ предаде Зевей и Салман в ръката ми, аз ще разкъсам телата ви с пустинни тръни и с глогове.
8 Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските жители му отговориха, както бяха отговорили сокхотските жители.
9 А той говори и на фануилските жители, казвайки: Когато се върна с победа, ще съборя тази кула.
10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души – всички, които бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч.
11 И Гидеон отиде по пътя на онези, които живееха в шатри на изток от Ноба и Йогбеха, и разби стана; защото в стана цареше безгрижие.
12 А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони и хвана двамата мадиамски царе – Зевей и Салман – и разби целия стан.
13 Тогава Гидеон, Йоасовият син, се върна от война през възвишенията на Херес.
14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го; и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15 И Гидеон дойде при сокхотските мъже, и каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подиграхте, като казахте: Ръцете на Зевей и на Салман в ръката ти ли са вече, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?
16 И взе градските старейшини и пустинни тръни и глогове, та наказа с тях сокхотските мъже.
17 Също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.
18 Тогава каза на Зевей и на Салман: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.
19 А той каза: Мои братя бяха, синове на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.
20 И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.
21 Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти ни нападни, защото според човека е и силата му. И тъй, Гидеон стана и уби Зевей и Салман, и взе украшенията, които бяха по вратовете на камилите им.
Ефодът на Гидеон
22 Тогава Израилевите мъже казаха на Гидеон: Управлявай над нас – и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.
23 А Гидеон им каза: Нито аз ще управлявам над вас, нито синът ми ще управлява над вас; Господ ще управлява над вас.
24 Гидеон обаче им каза: Едно нещо ще поискам от вас – да ми дадете всеки обеците от плячката си. (Защото враговете, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци.)
25 И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от плячката си.
26 И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикли, освен украшенията, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.
27 И от тях Гидеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там цял Израил блудства след него; и той стана примка за Гидеон и за дома му.
Смъртта на Гидеон
28 Така Мадиам се покори пред израиляните и не вдигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гидеон.
29 Тогава Ероваал, Йоасовият син, отиде и седна в дома си.
30 И Гидеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.
31 Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32 И Гидеон, Йоасовият син, умря в честита старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра на авиезерците.
33 А когато умря Гидеон, израиляните пак се отвърнаха, и, като блудстваха след Вааловците, поставиха си Баал-Берит за бог.
34 И израиляните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни врагове;
35 нито показаха благост към дома на Ероваал (който е Гидеон) заради всички добрини, които той бе сторил за Израил.
© Библейска лига - България9
Авимелех
1 След това Авимелех, Ерова-аловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:
2 Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всички Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 И братята на майка му изказаха всички тези думи за него на всеослушание пред всички сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелех, защото рекоха: Той ни е брат.
4 И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Баал-Берит; и с тях Авимелех нае едни суетни и празноглави мъже, които вървяха след него.
5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-малкият Ероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.
6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха, и отивайки, поставиха Авимелех за цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.
7 А когато се извести това на Йотам, той отиде и застана на върха на планината Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:
8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее и казали на маслината: Царувай над нас.
9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдават почит на Бога и на човека, и да ида да се развявам над дърветата?
10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.
11 Но смокинята им отговорила: да оставя ли сладостта си и добрия си плод, и да ида да се развявам над дърветата?
12 После дърветата казали на лозата! Ела ти царувай над нас.
13 Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното си, което весели Бога и човека, и да ида да се развявам над дърветата?
14 Накрая всички дървета казали на тръна: Ела ти царувай над нас.
15 А трънът казал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да изгори ливанските кедри.
16 И тъй, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелех за цар и ако сте се отнесли добре с Ероваал и с дома му и ако сте му сторили, както извършеното от ръцете му заслужава, –
17 (защото баща ми воюва за вас и постави в опасност живота си, за да ви избави от ръката на Мадиам;
18 а днес сте въстанали против бащиния ми дом и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелех, сина на слугинята му, за цар на сихемските мъже, защото ви е брат,)
19 и тъй, ако днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех, а нека се радва и той на вас!
20 Но ако не, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън от сихемските мъже и от Миловия дом и да изгори Авимелех!
21 Тогава Йотам побягна, избяга и отиде в Беер, и живя там поради страха от брат си Авимелех.
22 И Авимелех царува над Израил три години.
23 А Бог прати дух на озлобление между Авимелех и сихемските мъже, и сихемските мъже изневериха на Авимелех,
24 за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелех, брат им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.
25 И сихемските мъже поставиха засади против него по върховете на хълмовете, и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелех.
26 И дойде Гаал, Ебедовият син, с братята си, и заминаха за Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.
27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелех.
28 Тогава Гаал, Ебедовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? И не е ли Зебул настойникът му? Слугувайте на мъжете на сихемовия баща Хамор; а нему защо да слугуваме ние?
29 Защо не бяха тези люде под моята ръка! Тогава аз бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Свикай цялата си войска и излез!
30 И когато чу Зебул, управителят на града, думите на Гаал, Ебедовия син, гневът му пламна.
31 И прати тайно вестители до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, Ебедовият син, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те настройват града против тебе.
32 Затова стани през нощта, ти и мъжете, които са с тебе и постави засади по полето.
33 И на сутринта, щом изгрее слънцето, стани рано и се спусни върху града; и, ето, когато Гаал и мъжете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи според случая.
34 И тъй, през нощта Авимелех и цялата му войска станаха и поставиха четири дружини в засада при Сихем.
35 И Гаал, Ебедовият син, излезе и застана при градската порта; и Авимелех, и войниците, които бяха с него, станаха от засадата.
36 А когато видя людете, Гаал рече на Зебул: Ето, люде слизат от върховете на планините. А Зебул му каза: Сянката на планините ти се вижда като човеци.
37 Гаал пак проговори: Виж, люде слизат посред местността и една дружина идва покрай дъба на запитвача на духове.
38 Тогава Зебул му каза: Къде е сега самохвалството ти, като рече: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не са ли това мъжете, които ти презираше? Излез сега и се бий с тях.
39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и се би с Авимелех.
40 И Авимелех го подгони; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до портата.
41 И Авимелех остана в Арума; а Зебул изпъди Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.
42 А на сутринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелех.
43 Тогава той взе мъжете си, раздели ги на три дружини и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизат от града, стана против тях и ги порази.
44 И Авимелех, и дружините, които бяха с него, се спуснаха и застанаха при градската порта; две дружини се хвърлиха върху всички, които бяха по полето, и ги поразиха.
45 И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града; и изби народа, който беше в него, разори града и го посея със сол.
46 А всички жители на Сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Берит.
47 И известиха на Авимелех, че всички жители на Сихемската кула се били събрали.
48 Тогава Авимелех се качи на планината Цалмон – той и всички мъже, които бяха с него; и Авимелех взе брадва в ръка, и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на мъжете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.
49 И така, всичките люде отсякоха всеки клона и като тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги на укреплението, и, като бяха хората вътре, запалиха укреплението, тъй че всички мъже от Сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени.
50 След това Авимелех отиде в Тебец и разположи стан против Тебец и го превзе.
51 Но сред града имаше яка кула, където прибегнаха всички мъже и жени – всички градски жители – та се затвориха и се качиха на покрива на кулата.
52 Но Авимелех, като стигна до кулата, я нападна и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
53 Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава и му строши черепа.
54 И той бързо извика към оръженосеца си и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И оръженосецът му го прободе, та умря.
55 И израиляните, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.
56 Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 Бог въздаде също на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклятието, произнесено от Йотам, Еровааловия син.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Псалми и Притчи
