Хронологичен / ден 95

Стар Завет

Съдии

16

Самсон и Далила

1 След това Самсон отиде в Газа, където видя една блудница и влезе при нея. 2 И казаха на газяните: Самсон дойде тук. А те го обиколиха и цяла нощ го чакаха в засада при градската порта; и се спотайваха цяла нощ, като казваха: Преди да съмне, ще го убием. 3 А Самсон спа до среднощ; и, като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти заедно с лоста, сложи ги на рамената си и ги изнесе на върха на хълма, който е срещу Хеброн.
4 След това той залюби една жена в долината Сорик на име Далила.
5 И филистимските началници, като дойдоха при нея, ѝ казаха: Предумай го и виж в какво се състои голямата му сила и как можем да му надвием, че да го вържем, за да го усмирим; а ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника. 6 И тъй, Далила попита Самсон: Кажи ми тайната на голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те усмирят. 7 И рече ѝ Самсон: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана слаб като всеки друг човек. 8 Тогава филистимските началници ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях. 9 А в спалнята ѝ имаше засада. И тя му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! А той скъса тетивите, както би се скъсала връв от кълчища, когато се допре до огъня. И силата му не се узна.
10 После Далила каза на Самсон: Ето, ти ми се подигра и си ме излъгал; кажи ми сега с какво трябва да те вържат. 11 А той ѝ рече: Ако ме вържат яко с нови въжета, още неупотребявани, тогава ще стана слаб като всеки друг човек. 12 И Далила взе нови въжета, върза го с тях и му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! И засадата седеше в спалнята. А той ги скъса от ръцете си като нишка. 13 Тогава Далила каза на Самсон: Досега все ми се подиграваш и ме лъжеш; кажи ми как трябва да те вържат. А той ѝ рече: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в платното на стана. 14 И тя ги закова; тогава му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна гвоздея от стана с платното. 15 Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, три пъти ме излъга и не ми казваш в какво се крие голямата ти сила.
16 И понеже му досаждаше всеки ден с думите си, и толкова настояваше пред него, че душата му се притесни до смърт, 17 той ѝ откри цялото си сърце, като ѝ рече: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си; ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене и ще стана слаб като всеки друг човек. 18 А като видя Далила, че ѝ откри цялото си сърце, прати да повикат филистимските началници, като каза: Елате и този път, защото той ми откри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и донесоха и парите в ръцете си. 19 И тя го приспа на коленете си, и повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и тя започна да го усмирява. И силата му се оттегли от него. 20 Тогава тя викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него. 21 И тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му, и като го отведоха в Газа, вързаха го с медни окови; и той мелеше в тъмницата. 22 Но космите на главата му започнаха пак да растат, след като бе обръснат.

Смъртта на Самсон

23 И филистимските началници се събраха да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се веселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни врага ни Самсон. 24 И когато го видя народът, хвалеше бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни врага ни, разорителя на земята ни, който е убил множество от нас.
25 И когато се развеселиха сърцата им, казаха: Повикайте Самсон да ни развлича. И тъй, повикаха Самсон от тъмницата и той ги развличаше. И го поставиха между стълбовете. 26 И Самсон каза на слугата, който го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи храмът, за да се подпра на тях. 27 А храмът беше пълен с мъже и жени; там бяха всички филистимски началници и на покрива около три хиляди мъже и жени гледаха Самсон, който им беше станал за посмешище. 28 Тогава Самсон се помоли на Господа: Господи Еова, спомни си за мене и ме подкрепи само този път, Боже, за да отмъстя с един удар на филистимците за двете си очи. 29 И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и се опря на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата. 30 И каза Самсон: Нека умра с филистимците. И се наведе с всичката си сила; и храмът падна върху началниците и върху всички хора, които бяха в него. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които бе убил през живота си.
31 Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и, като го взеха, занесоха го, та го погребаха в гроба на баща му Маноах между Цора и Ештаол. И той беше съдия на Израил двадесет години.
© Библейска лига - България

17

Идолите на Михей

1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети и за които те чух да изричаш клетва, са у мене; аз ги взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа. 3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто си на Господа, та синът ми да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го дам обратно на тебе. 4 Но той върна среброто на майка си; и майка му взе двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михей. 5 И този човек Михей, като имаше капище за боговете, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник. 6 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7 И имаше един младеж от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левит, и беше там пришълец. 8 Този човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да намери друго място за живеене и, като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя. 9 И Михей му каза: Откъде идеш? А той му рече: Аз съм левит от Витлеем Юдов и отивам да намеря друго място за живеене. 10 И Михей му каза: Остани при мене и бъди ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. 11 И тъй, левитът влезе у него. И левитът беше благодарен да отседне у човека; и този младеж му стана като един от синовете му. 12 И Михей посвети левита и младежът му стана свещеник; и живееше в Михеевата къща. 13 Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
© Библейска лига - България

18

Дановото племе се заселва в Лаиш

1 В онова време нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе си търсеше притежание, където да се засели, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между Израилевите племена. 2 И данците изпратиха като пратеници на целия си род петима храбри мъже от Цора и от Ештаол, за да огледат земята и да я проучат, като им казаха: Идете, проучете земята. И те дойдоха до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха; 3 защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит и влязоха там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? Защо си тук? 4 А той им каза: Така и така се отнесе с мене Михей и ме нае, та му станах свещеник. 5 И те му казаха: Допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, по който сме тръгнали. 6А свещеникът им каза: Идете с мир; пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.
7 Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаиш, видяха, че жителите в него живеят безгрижно както сидонците – спокойно и без страх, защото нямаше в земята владетел, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците и нямаха работа с никого. 8 И те се върнаха при братята си в Цора и Ештаол; и братята им им рекоха: Какво ще кажете вие?
9 А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и ето, твърде е добра. Вие още ли седите? Не се колебайте да идете и да завладеете земята.
10 Като отидете, ще намерите народ, който живее безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни,) земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.
11 И тъй, потеглиха оттам, от Дановия род, от Цора и от Ештаол, шестотин мъже, препасани с войнишки оръжия. 12 И отивайки, те разположиха стан в Кириат-Еарим в Юда; затова нарекоха онова място Махане-Дан, както се казва и до днес; ето, то се намира зад Кириат-Еарим. 13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя, и дойдоха до Михеевата къща. 14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат местността Лаиш, казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излян кумир? Сега размислете какво трябва да направите. 15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит, в Михеевата къща, и го поздравиха. 16 И шестстотинте мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, при входа на вратата.
17 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир; а свещникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия. 18 И когато влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир, свещеникът им рече: Какво правите вие? 19 А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си, ела с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил? 20 На това свещеникът сърдечно се зарадва и, като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, тръгна с людете. 21 И те се обърнаха, та потеглиха, като сложиха пред себе си децата и добитъка, и по-скъпите си вещи.
22 Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, мъжете от къщите, съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците. 23 И като извикаха на данците, тези се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такова множество? 24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; какво повече ми остава? Как може да казвате: Какво ти е? 25 А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си. 26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се и дойде у дома си. 27 А те взеха това, което бе направил Михей, и свещеника, който беше у него, и тръгнаха към Лаиш срещу спокойния и безгрижен народ; и поразиха го с острото на меча, и изгориха града с огън. 28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон и нямаше работа с никого. Градът бе в долината до Бет-Рехов; и те го съградиха отново, и се заселиха в него. 29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израил; а по-рано името на града беше Лаиш. 30 Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гиршом, син на Манасия, той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.
31 Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи