Хронологичен / ден 97

Стар Завет

Рут

1

Ноемин и Рут

1 В дните, когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя – той и жена му, и двамата му сина. 2 Името на човека беше Елимелех, а името на жена му – Ноемин, а имената на двамата му сина – Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя, и там останаха. 3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина. 4 И те си взеха жени моавки; името на едната беше Орфа, а името на другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Тогава умряха Маалон и Хелеон – и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.
6 След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото бе чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си, като му дал хляб. 7 И тъй, тя излезе от мястото, където беше, и двете ѝ снахи с нея, и тръгнаха по пътя да се върнат в Юдовата земя. 8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене. 9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас. 10 И рекоха ѝ: Не, но с тебе ще се върнем при твоя народ. 11 Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои; защо да идвате с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Дори и да кажех: Имам надежда; дори и да се омъжех тази нощ, и да родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже много ми е мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мене. 14 И те пак плакаха с висок глас, и Орфа целуна за сбогом свекърва си, а Рут не се отдели от нея. 15 Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. 16 А Рут каза: Не ме карай да те оставя и да се отделя от тебе; защото където идеш ти, и аз ще дойда, и където останеш, и аз ще остана; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; 17 където умреш ти, и аз ще умра, и там ще ме погребат; така да ми направи Господ, че и повече да прибави, ако друго освен смъртта, ме разлъчи от тебе. 18 И Ноемин, като видя, че тя настоява да иде с нея, престана да ѝ говори.
19 И тъй, двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях; и жените питаха: Това ли е Ноемин? 20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин; наричайте ме Мара; защото Всесилният ме много огорчи. 21 Пълна излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ се е произнесъл против мене; Всесилният ме е наскърбил? 22 Така се върна Ноемин и с нея снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.
© Библейска лига - България

2

Рут среща Вооз
1 А Ноемин имаше един срод-ник по мъж, многоимотен човек от рода на Елимелех на име Вооз.
2 И моавката Рут каза на Ноемин: Нека отида на полето да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. И тя ѝ рече: Иди, дъще моя. 3 И тя отиде, и като стигна, започна да събира класове в нивата след жетварите; и случи ѝ се да попадне на нивата, която беше дял на Вооз, човека от рода на Елимелех. 4 И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови! 5 Тогава Вооз попита слугата си, настойник на жетварите: Чия е тази млада жена? 6 И слугата, настойникът на жетварите, отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя; 7 тя рече: Позволи ми, моля, да бера и да събера класове между снопите след жетварите. И дойде, и работи от сутринта досега; само си почина малко вкъщи. 8 Тогава Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя? Не ходи да събираш класове на друга нива и да не си отидеш оттук, но стой тук при моите слугини. 9 Нека очите ти бъдат в нивата, където те жънат, и ходи след тях; ето, аз заръчах на момчетата да не се досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от онова, което момчетата са налели. 10 И тя падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката? 11 А Вооз в отговор ѝ рече: Казаха ми всичко, което си сторила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си, та си дошла сред люде, които преди не си познавала. 12 Господ да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да се подслониш! 13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини. 14 И когато настана време за ядене, Вооз ѝ рече: Ела тук, яж от хляба и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите; а той ѝ подаде пържена пшеница, та яде и се насити, и остави нещо. 15 А като стана да събира класове, Вооз заповяда на момчетата си: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете; 16 и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и го оставяйте, и нека го събира, без да ѝ забранявате. 17 Така тя събира класове в нивата до вечерта; и очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.
18 И като взе това, влезе в града, и свекърва ѝ видя колко класове бе събрала; и Рут извади, та ѝ даде онова, което беше оставила, след като се бе наситила. 19 И свекърва ѝ каза: Къде събира днес класове? И къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е забелязал. И Рут обясни на свекърва си в чия нива бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз. 20 И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа онзи, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече ѝ още Ноемин: Този човек е от нашия род, близък нам сродник. 21 И Рут моавката каза: При това той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми, докато не свършат жътвата ми. 22 И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излизаш с неговите момичета, защото в друга нива може да ти навредят. 23 И така, тя се привърза към слугините на Вооз, за да събира класове, докато свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и живееше със свекърва си.
© Библейска лига - България

3

Рут и Вооз на гумното

1 След това свекърва ѝ Но-емин ѝ каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за тебе, за да благоденстваш? 2 И сега не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тази нощ той вее ечемика на гумното. 3 Умий се, намажи се, премени се и слез на гумното, но да не се покажеш на човека, докато не свърши яденето и пиенето си. 4 И като си ляга, забележи мястото, където ляга, и иди, та го отвий откъм нозете и легни; и той ще ти каже какво да направиш. 5 А тя ѝ рече: Всичко, което ми казваш, ще сторя.
6 И тъй, слезе на гумното, и стори всичко, каквото ѝ поръча свекърва ѝ. 7 А Вооз, като яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо, отви го откъм нозете и легна. 8 И около среднощ човекът се стресна и обърна; и ето, жена лежеше при нозете му. 9 И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри полата си над мене, защото си ми близък сродник. 10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъще! Тази последна доброта, която показа, е по-голяма от предишната, като не отиде след млади, били те бедни или богати. 11 И сега, дъще, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко, каквото казваш, защото целият град на народа ми знае, че си добродетелна жена. 12 И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник, по-близък от мене. 13 Остани тази нощ; а утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Лежи тук до зори. 14 И тя лежа при нозете му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека, защото той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на гумното. 15 Каза още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и го дръж. И тя, като го държеше, той премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.
16 И като дойде Рут при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И тя ѝ разправи всичко, каквото ѝ бе сторил човекът. 17 Каза още: Даде ми тези шест мери ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си. 18 А тя каза: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши още днес тази работа.
© Библейска лига - България

4

Вооз се жени за Рут

1 И Вооз излезе на портата и седна там; и ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Отбий се, седни тук. И той се отби, и седна. 2 Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и каза: Седнете тук. И те седнаха. 3 После каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брат ни Елимелех; 4 а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тук, пред старейшините на народа ми. Ако искаш да го откупиш като сродник, откупи го; но ако не искаш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи; а аз съм след тебе. И той рече: Аз ще го откупя. 5 И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин и от моавката Рут, трябва да вземеш и жената на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му. 6 Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, за да не напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата. 7 А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израил, ето какъв беше обичаят: човекът събуваше обувката си и я даваше на ближния си; и така се свидетелстваше в Израил. 8 Затова сродникът, като каза на Вооз: Купи го ти за себе си, събу обувката си. 9 Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, което беше Елимелехово и всичко, което беше Хелеоново и Маалоново. 10 А още и моавката Рут, Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да не се изличи името на умрелия между братята му и от града на обитаването му; вие сте свидетели днес. 11 И всичките люде, които бяха при портата, и старейшините казаха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти като Рахил и като Лия – двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефраат, и да бъдеш знаменит във Витлеем; 12 и от потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.

Родословието на Давид

13 И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ ѝ даде зачатие, и тя роди син. 14 И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто името му в Израил. 15 Този син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти, защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе повече от седем сина. 16 И Ноемин взе детето, и го сложи в пазвата си, и му стана бавачка. 17 И съседките му дадоха име, казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есей, Давидовия баща.
18 И ето Фаресовото родословие: Фарес роди Есрон, 19 Есрон роди Арам, Арам роди Аминадав, 20 Аминадав роди Наасон, Наасон роди Салмон, 21 Салмон роди Вооз, Вооз роди Овид, 22 Овид роди Есей, а Есей роди Давид.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи