Хронологичен / ден 98

Стар Завет

1 Царе

1

Раждането на Самуил

1 Имаше един човек от Рама-таим-Софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа Ефратец. 2 Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата – Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
3 Този човек тръгваше от града си всяка година и ходеше да се поклони и да принесе жертва на Господа на силите в Сило, където двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха свещеници пред Господа. 4 И когато настъпваше денят, в който Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките ѝ синове, и дъщери; 5 а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата ѝ. 6 А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я огорчи, загдето Господ беше затворил утробата ѝ. 7(Така ставаше всяка година; колкото пъти отидеше в Господния дом, Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше.) 8 Тогава мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анно, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз за тебе повече от десет сина? 9 А като ядоха и пиха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол при входа на Господния храм.) 10 И тъй, преогорчена в духа си, тя се молеше на Господа и плачеше горко. 11 И направи оброк, казвайки: Господи на силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си и си спомниш за мене, и не забравиш сугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, аз ще го дам на Господа за всички дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му. 12 И докато тя продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза устата ѝ. 13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните ѝ се мърдаха и гласът ѝ не се чуваше, затова Илий помисли, че е пияна. 14 И рече ѝ Илий: Докога ще си пияна? Остави това твое вино. 15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. 16 Не считай слугинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си съм говорила досега. 17 Тогава Илий отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. 18 А тя каза: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. И тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече скръбно.
19 И като станаха рано сутринта, поклониха се пред Господа и се върнаха, прибраха се у дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ си спомни за нея. 20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачена, тя роди син и го нарече Самуил, защото каза: от Господа го изпросих.

Анна посвещава Самуил

21 И Елкана с цялата си челяд отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си. 22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да оти да, докато не се отбие детето, тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги. 23 И мъжът ѝ Елкана каза: Направи както смяташ за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената остана и кърмеше сина си, докато го откърми.
24 И когато го отби, взе го със себе си заедно с едно тригодишно теле и една ефа брашно, и един мях вино, и доведе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко. 25 И като заклаха телето, донесоха детето при Илий. 26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, аз съм жената, която бе застанала тук до тебе, и се молеше на Господа. 27 За това дете се молих; и Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него. 28 Затова и аз го посвещавам на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.
© Библейска лига - България

2

Молитвата на Анна

1 Тогава Анна се помоли:
Развесели се сърцето ми в Господа;
вдигна се рогът ми чрез Господа;
отвориха се устата ми срещу неприятелите ми,
защото се развеселих поради спасението Ти.
2 Няма никой свят като Господа;
защото няма друг, освен Тебе,
няма канара като нашия Бог.
3 Не продължавайте да говорите горделиво;
да не излиза дързост из устата ви;
защото Господ е Бог на знанието,
и от Него се претеглят делата.
4 Лъковете на силните се строшиха;
немощните се препасаха със сила.
5 Ситите работят за хляб,
а гладните престанаха да гладуват.
Ей, и неплодната роди седем,
а многодетната изнемощя.
6 Господ умъртвява и съживява,
сваля в шеол и възвежда от него.
7 Господ прави човека беден и богат,
смирява го и го въздига.
8 Въздига бедния от пръстта
и възвишава сиромаха от бунището,
за да ги сложи да седнат между първенците,
и им даде да наследят славен престол;
защото стълбовете на земята са на Господа,
Който постави на тях вселената.
9 Ще пази нозете на светиите Си;
а нечестивите ще погинат в тъмнината;
понеже със сила не ще надделее човек
10 противниците на Господа ще се сломят;
ще гръмне Той от небето против тях;
Господ ще съди цялата земя
и ще даде сила на царя Си,
и ще въздигне рога на помазаника Си.
11 Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше на Господа пред свещеника Илий.

Илиевите синове

12 А Илиевите синове бяха лоши човеци; те не познаваха Господа.
13 Тези свещеници постъпваха с народа така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, 14 забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото набодеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израиляни, които идваха там. 15 Още преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово. 16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото ти душа желае, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила. 17 Така грехът на тези младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господнята жертва.
18 А Самуил служеше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод. 19 И майка му правеше за него горна дрешка, и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20 И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожби от тази жена вместо онова, което дадохте на Господа! И те се върнаха у дома си. 21 И Господ посети Анна, и тя зачена и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.
22 А Илий беше много стар, и чуваше всичко, каквото правеха синовете му с цял Израил, и как спели с жените, които се събирали при входа на шатъра за срещане. 23 И той им рече: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши работи за вас от всички тези люде. 24 Недейте, чада мои; защото не са добри слуховете, които чувам; подтиквате Господните люде да стават престъпници. 25 Ако съгреши човек на човека, ще се помолят на Бога за него; но, ако съгреши някой против Господа, кой ще се застъпва за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ искаше да ги погуби.
26 А детето Самуил растеше, и придобиваше благоволението и на Господа, и на човеците.

Пророчество срещу дома на Илий

27 Тогава дойде един Божий човек при Илий и му рече: Така казва Господ: Не съм ли се открил на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във Фараоновия дом? 28 И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън на израиляните? 29 Защо потъпквате жертвата Ми и приноса Ми, които съм заповядал да принасят в жилището Ми; защо почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с най-доброто от всички приноси на народа Ми Израил? 30 Затова, Господ, Израилевият Бог, казва: Аз наистина казвах, че твоят дом и домът на баща ти ще ходят пред Мене довека; но сега Господ казва: Далеч от Мене! Защото Аз ще прославя онези, които прославят Мене, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени. 31 Ето, идват дни, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти. 32 И сред всички блага, които ще дам на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение; и не ще има старец в дома ти довека. 33 И онзи от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките потомци на дома ти ще умират в разцвета на силите си. 34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офни и Финехас, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат. 35 И Аз ще си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми довека. 36 И всеки, който остане от твоя дом, ще идва да му се кланя за някоя пара и парче хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям залък хляб.
© Библейска лига - България

3

Господ призовава Самуил

1 А в онези дни, когато детето Самуил служеше на Господа при Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение. 2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда, 3 и Божият светилник още не беше изгаснал в Господния храм, където беше Божият ковчег, и където Самуил си беше легнал, 4 Господ повика Самуил и той рече: Ето ме. 5 И се завтече при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал; върви да си легнеш. И той отиде и си легна. 6 Но Господ извика втори път: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върви да си легнеш. 7 Самуил не познаваше още Господа и слово от Господа още не му се беше откривало. 8 И Господ повика Самуил трети път. И той стана, отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че Господ е повикал детето. 9 Затова Илий каза на Самуил: Иди си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде да си легне на мястото си. 10 И Господ дойде, застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
11 Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши. 12 В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му; ще почна и ще свърша. 13 Защото му известих, че ще съдя дома му довека поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги възпря. 14 Затова се заклех пред Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос.
15 И Самуил лежа до сутринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий. 16 А Илий повика Самуил: Самуиле, сине мой! А той рече: Ето ме. 17 И каза Илий: Какво слово ти говори Господ? Не го крий, моля, от мене. Така да ти направи Бог и повече да прибави, ако скриеш от мене нещо от всичко, което ти е говорил. 18 Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори, каквото Му е угодно.
19 И Самуил растеше; и Господ беше с него, и не оставяше да падне на земята ни една от неговите думи. 20 И цял Израил, от Дан до Вирсавее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк. 21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се бе открил на Самуил в Сило чрез слово от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи