Хронологичен / ден 99

Стар Завет

1 Царе

4

Филистимците пленяват ковчега на завета

1 В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположи стан близо при Евен-Езер, а филистимците разположиха стан в Афек. 2 И филистимците се опълчиха против Израил, и когато започна битката, Израил бе разбит от филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.
3 А когато дойдоха людете в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Да донесем при себе си ковчега на Господния завет от Сило, че като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни. 4 И така, пратиха людете в Сило, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа на силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха там с ковчега на Божия завет. 5 И като дойде ковчегът на Господния завет в стана, целият Израил възкликна с пълен глас, тъй че земята проехтя. 6 А филистимците, като чуха радостните възгласи, рекоха: Какво значат тези шумни възгласи в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег е дошъл в стана. 7 И уплашиха се филистимците, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега. 8 Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Това са боговете, които поразиха египтяните с всякаква напаст в пустинята. 9 Укрепете се, филистимци, и бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени и се бийте с тях. 10 Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и поражението беше много голямо, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израил. 11 И Божият ковчег бе пленен; и двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха убити.

Смъртта на Илий

12 Тогава един човек от вениаминците се завтече от мястото на битката и отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си. 13 И като стигна там, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, и съобщи веста, целият град нададе стон. 14 А Илий, като чу воплите, каза: Какво значат този шум и тази глъч? И човекът се втурна да извести на Илий. 15 А Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха замъглени, та не можеше да вижда. 16 И човекът каза на Илий: Аз дойдох от сражението; днес избягах от битката. И рече Илий: Какво стана, сине мой? 17 И вестителят в отговор каза: Израил побягна пред филистимците, при това народът претърпя голямо поражение и двамата ти сина – Офни и Финехас, загинаха, а Божият ковчег е пленен. 18 Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна назад от стола край портата и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той бе съдил Израил четиридесет години.
19 А снаха му, жената на Финехас, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен, и че свекърът ѝ и мъжът ѝ са умрели, преви се и роди, защото болките ѝ дойдоха. 20 И когато умираше, жените, които стояха около нея, ѝ рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание. 21 И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата напусна Израил, (защото Божият ковчег бе пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ бяха умрели;) 22 И тя каза: Славата напусна Израил, защото Божият ковчег е пленен.
© Библейска лига - България

5

Ковчегът на завета в Азот и Акарон

1 А филистимците, като пле-ниха Божия ковчег, го занесоха от Евен-Езер в Азот. 2 И филистимците взеха Божия ковчег, и го внесоха в капището на Дагон, и го поставиха до Дагон. 3 И на другия ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха на мястото му. 4 И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето Дагон пак паднал по лице на земята пред Господния ковчег и главата на Дагон, и двете длани на ръцете му – отсечени, върху прага; само трупът на Дагон беше останал. 5 Затова, нито Дагоновите жреци, нито някои от онези, които влизат в Дагоновото капище, стъпват на прага Дагонов в Азот до ден днешен.
6 Но ръката на Господа натегна над азотяните и Бог ги изтреби, и ги порази с хемороиди – в Азот и околностите му. 7 И като видяха азотските мъже, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои сред нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон. 8 И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски началници и рекоха: Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И тъй, пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог. 9 Но като го пренесоха, ръката на Господа се стовари против града и нанесе много голямо поражение; и Бог порази градските жители – от малък до голям, и избухнаха по тях хемороиди. 10 Затова пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и близките ни. 11 И тъй, пратиха да съберат всички филистимски началници и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка се стовари твърде тежко там. 12 И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът на града се издигна до небето.
© Библейска лига - България

6

Ковчегът на завета се връща на Израил

1 Господният ковчег стоя във филистимската земя седем месеца. 2 И филистимците повикаха жреците и чародеите, и казаха: Какво да правим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му? 3 А те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременено Му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо не се оттегля от вас ръката Му. 4 И те попитаха: Какъв принос за престъпление трябва да Му отдадем? А те отговориха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, според броя на филистимските началници; защото една и съща напаст беше върху всички вас и върху началниците ви. 5 Затова да направите подобия на хемороидите си и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израилевия Бог, та дано би направил по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви. 6 И защо закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не си ли тръгна? 7 И тъй сега, пригответе си една нова кола, вземете и две дойни крави, на които хомот не е слаган, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома. 8 Тогава вземете Господния ковчег и го сложете на колата; а златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, сложете в ковчеже отстрани; и го изпратете, нека си върви. 9 И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница, към Бет-Шемеш, значи Той ни е сторил това голямо зло; ако ли не, ще знаем, че не Неговата ръка ни е поразила, а това ни е постигнало случайно. 10 И мъжете направиха така; взеха две дойни крави, впрегнаха ги в колата, а телетата им затвориха у дома. 11 И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите си. 12 И кравите се отправиха по пътя направо за Бет-Шемеш; все по друма вървяха и мучаха, без да се обръщат ни надясно, ни наляво; а филистимските началници ги следваха до границата при Бет-Шемеш. 13 А жителите на Бет-Шемеш жънеха пшеницата си в долината; и като повдигнаха очи, видяха ковчега и като го видяха, зарадваха се. 14 И колата влезе в нивата на бетшемешеца Исус и застана там; а там имаше голям камък; и нацепиха колата на дърва, и принесоха кравите във всеизгаряне на Господа. 15 Левитите снеха Господния ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден бетшемешките мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на Господа. 16А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден.
17 А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на Господа в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Ашкелон, един за Гет, един за Акарон; 18 а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, принадлежащи на петимата началници: както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък, на който положиха Господния ковчег – камък, който стои до днес в нивата на бетшемешеца Исус.
19 И Бог порази бет-шемешките мъже, защото бяха погледнали в Господния ковчег, като изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души; и людете плакаха, защото Господ ги порази с голямо изтребление. 20 И бетшемешките мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред този свят Бог? И при кого от нас ще отиде Той? 21 И изпратиха вестители до кириат-еаримските жители да кажат: филистимците върнаха Господния ковчег; елате и го вземете при себе си.
© Библейска лига - България

7

1 Тогава кириат-еаримските мъже дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар да пази Господния ковчег.

Самуил покорява филистимците при Масфа

2 И от деня, в който ковчегът бе положен в Кириат-Еарим, се мина много време – двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа. 3 И Самуил говорѝ на целия Израилев дом: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете от себе си чуждите богове и ашерите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците. 4 Тогава израиляните махнаха Вааловците и ашерите, и служеха само на Господа. 5 После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля на Господа за вас. 6 И тъй, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден и рекоха там: Съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше израиляните в Масфа: 7 А като чуха филистимците, че израиляните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израиляните се уплашиха от филистимците. 8 И израиляните рекоха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към Господа, нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците. 9 Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цяло всеизгаряне на Господа; и Самуил извика към Господа за Израил, и Господ го послуша. 10 И когато Самуил принасяше всеизгарянето, филистимците дойдоха да се бият с Израил, но в същия ден Господ изпрати силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил. 11 Израилевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха до под Бет-Кар. 12 Тогава Самуил взе един камък и го постави между Масфа и Сен, и го нарече Евен-Езер, като каза: Дотук ни помогна Господ. 13 Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господнята ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуил. 14 И градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, бяха върнати на Израил – от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.
15 И Самуил съдеше Израил през всичките дни на живота си. 16 Всяка година той обикаляше Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израил във всички тези места; 17а после се връщаше в Рама, защото там беше домът му, и там съдеше Израил. Там издигна и олтар на Господа.
© Библейска лига - България

8

Израил иска цар

1 А когато Самуил остаря, постави синовете си за съдии над Израил. 2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му – Авия; те бяха съдии във Вирсавее. 3 Но синовете му не следваха неговите пътища, а се отклониха и се втурнаха след сребролюбието, и взимаха подкупи, и извращаваха правосъдието. 4 Тогава се събраха всички Израилеви старейшини, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха: 5 Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни цар, който да ни съди, както е у всички народи. 6 Обаче на Самуил не му беше приятно, че казаха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. 7 А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на людете за всичко, което ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, а Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях. 8 Както постъпваха от деня, когато ги изведох от Египет, до днес, като Ме оставяха и служеха на други богове; така постъпват и с тебе. 9 Сега послушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 И Самуил каза всички тези Господни слова на народа, който искаше цар от него. 11 Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му. 12 И ще ги назначава хилядници и петдесетници; и ще ги поставя да работят земята му, да жънат житото му, и да му правят оръжия и принадлежностите за колесниците му. 13 Ще взема и дъщерите ви да правят благовонни масла, да готвят и да пекат хляб. 14 И ще взема най-добрите ви ниви, лозя и маслини, и ще ги дава на слугите си. 15 Ще взема и десятъка от посевите ви и от лозята ви, и ще го дава на скопците си и на слугите си. 16 И ще взема слугите ви, слугините ви, най-добрите ви момчета и ослите ви, и ще ги използва за свои работи. 17 Ще взема десятък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги. 18 Тогава ще завикате от царя, когото сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в онзи ден.
19 Но народът не искаше да послуша Самуиловия глас, и каза: Не; но нека има цар над нас, 20 за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да води боевете ни. 21 И Самуил, като изслуша всичките думи на народа, каза ги на Господа. 22 А Господ каза на Самуил: Послушай гласа им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи