Основен / ден 102

Стар Завет

Второзаконие

11

Бой се от Господа

1 И тъй, люби Господа, твоя Бог, и пази винаги заръките Му, повеленията Му, законите Му и заповедите Му. 2 И признайте днес (защото не говоря на чадата ви, които не са познали и не са видели наказанието, нанесено от Господа, вашия Бог) величието Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца, 3 знаменията Му и делата, които извърши сред Египет против Фараон, египетския цар, и против цялата му земя, 4 и какво направи на войската на египтяните, на конете им и на колесниците им, когато ви гонеха – как направи да ги потопят водите на Червено море и как Господ ги погуби, та остават погубени и до днес, 5 и какво направи за вас в пустинята, докато дойдете на това място, 6 и какво направи на Датан и Авирон, синовете на Елиав, Рувимовия син, как земята отвори своята паст и ги погълна сред целия Израил със семействата им, шатрите им и всичко живо, което им принадлежеше; 7 защото вашите очи видяха всичките велики дела, които Господ извърши. 8 И тъй, пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени и да влезете да завладеете земята, към която отивате, за да я притежавате, 9 и да се продължат дните ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да я даде на тях и на потомството им, земя, в която текат мляко и мед. 10 Защото земята, в която влизаш, за да я притежаваш, не е като Египетската земя, от която излязохте, където сееше ти семето си и го напояваше с ногата си като в зеленчукова градина, 11 но земята, към която отивате, за да я притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето, 12 земя, за която Господ, твоят Бог, се грижи. Очите на Господа, твоя Бог, са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината.
13 И ако слушате прилежно заповедите Му, които днес ви заповядвам, да любите Господа, вашия Бог, и да Му служите с цялотото си сърце и с цялата си душа, 14 тогава ще даде на земята ви дъжда на времето му – и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло. 15 И ще даде трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш и ще се наситиш. 16 Внимавайте, да не би да се измами сърцето ви и да се отклоните, като служите на други богове и им се кланяте, 17 за да не пламне против вас гневът на Господа и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава земята плода си, и скоро да бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава.
18 Вложете тези Негови думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си и нека бъдат като превръзка над очите ви. 19 Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. 20 Да ги изписваш по вратните стълбове на къщата си и по портите си, 21 за да се умножат дните ви и дните на чадата ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време е небето над земята. 22 Понеже, ако пазите прилежно всички тези заповеди, които ви заповядвам и ги изпълнявате – да любите Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани към Него, 23 тогава Господ ще изгони пред вас всички тези народи и ще завладеете народи, по-велики и по-силни от вас. 24 Всяко място, където стъпи кракът ви, ще бъде ваше – от пустинята до Ливан, от реката, река Ефрат, до Западното море ще бъде пределът ви. 25 Никой не ще може да устои пред вас; Господ, вашият Бог, ще всява страх и трепет от вас по цялата земя, на която стъпвате, както ви е говорил.
26 Ето, днес поставям пред вас благословение и проклятие: 27благословение, ако слушате заповедите на Господа, вашия Бог, които днес ви заповядвам; 28и проклятие, ако не слушате заповедите на Господа, вашия Бог, но се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам, като следвате други богове, които не сте познавали.
29 А когато Господ, твоят Бог, те въведе в земята, към която отиваш, за да я притежаваш, тогава да положиш благословението на хълма Гаризин, а проклятието на хълма Гевал. 30 Не са ли те на запад от Йордан, зад пътя към залез слънце, в земята на ханаанците, които живеят в Араба срещу Галгал, при дъбовете Море? 31 Защото вие преминавате Йордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ, вашият Бог, ви дава; и ще я притежавате, и ще се заселите в нея. 32 И тъй, внимавайте да изпълнявате всичките повеления и закони, които днес поставям пред вас.
© Библейска лига - България

12

Само едно място за поклонение

1 Ето повеленията и законите, които трябва да внимавате да изпълнявате през цялото време, докато живеете на света, в земята, която Господ, Богът на твоите бащи, ти дава да притежаваш:
2 Да разорите всичките места, където народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини, по хълмовете и под всяко зелено дърво; 3и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.
4 А спрямо Господа, вашия Бог, да не постъпвате така; 5но да се обръщате към мястото, което Господ, вашият Бог, избере между всичките ви племена за Свое обиталище, за да установи там името Си и там да ходите; 6там да принасяте всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си, възвишаемите приноси на ръцете си, оброците си, доброволните си приноси и първородните от говедата си и от овцете си; 7и там, пред Господа, вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и децата ви, за всичко, излязло от ръцете ви и в каквото те е благословил Господ, твоят Бог. 8Да не правите, както ние днес правим тук – всеки, каквото му се вижда за добро. 9Защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което Господ, вашият Бог, ви дава. 10Но когато преминете Йордан и се заселите в земята, която Господ, вашият Бог, ви дава да наследите, и ви успокои от всичките ви окръжаващи неприятели, за да живеете безопасно, 11тогава на мястото, което Господ, вашият Бог, избере, за да настани името Си там, принасяйте всичко, което ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всички избрани оброци, които сте обрекли на Господа; 12и да се веселите пред Господа, вашия Бог, вие, синовете ви, дъщерите ви, слугите ви, слугините ви и левитът, който е отвътре портите ви (защото той няма дял, нито наследство с вас). 13Внимавай да не би да принасяш всеизгарянията си на което и да било място, което виждаш; 14но на мястото, което Господ избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си и там да правиш всичко, което ти заповядвам.
15 Можеш обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища, колкото желае душата ти, според колкото Господ, твоят Бог, те е благословил; нечистият и чистият могат да ядат от него – както от сърна и от елен. 16Само кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода. 17Не бива да ядеш в жилищата си десятъка от житото си или от виното си, или от дървеното си масло, или първородните от говедата си, или от овцете си, или който и да било от оброците, които си обрекъл, или доброволните си приноси, или възвишаемите приноси на ръцете си; 18но пред Господа, твоя Бог, да ги ядеш, на мястото, което Господ, твоят Бог, избере – ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти и левитът, който е отвътре портите ти; и да се веселиш пред Господа, твоя Бог, за всичко, излязло от ръцете ви. 19Внимавай да не пренебрегваш левита дотогава, докогато живееш на земята си.
20 Когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както ти е обещал, а ти речеш: Ще ям месо, защото душата ми желае да яде месо, то можеш да ядеш месо, колкото желае душата ти. 21Ако е много далеч от тебе мястото, което Господ, твоят Бог, избере, за да установи името Си там, тогава да колиш от говедата и от овцете, които Господ ти е дал, както ти заповядах, и да ядеш в жилищата си колкото желае душата ти. 22Както се яде сърна и елен, така да ядеш и тези; нечистият и чистият могат еднакво да ядат от тях. 23Само строго да се пазиш да не ядеш кръвта; защото кръвта е животът и не бива да ядеш живота с месото. 24Да не я ядеш; да я изливаш на земята като вода. 25Да не я ядеш, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе, когато правиш онова, което е право пред Господа. 26Само колкото неща си посветил и оброците си да взимаш, та да отиваш на мястото, което избере Господ, 27и да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта върху олтара на Господа, твоя Бог. Кръвта на жертвите ти да се излива върху олтара на Господа, твоя Бог, а месото ти да ядеш.
28 Внимавай и слушай всички тези думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе довека, когато правиш онова, което е добро и право пред Господа, твоя Бог.
29 Когато Господ, твоят Бог, изтреби пред тебе народите, които отиваш да завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в земята им, 30внимавай да не попадаш в примка да ги последваш, когато бъдат изтребени пред тебе; и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така. 31Да не постъпваш така спрямо Господа, твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всякакви мерзости, които Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си, и дъщерите си. 32Внимавайте да изпълнявате всичко, което ви заповядвам; да не прибавяш на него, нито да отнемаш от него.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

14

Исус в къщата на фарисей

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше някой си човек, болен от воднянка. 3 И Исус, проговаряйки на законниците и фарисеите, рече: Позволено ли е да цели някой в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна. 5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен някой по-почетен от тебе, 9 и да дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей кани прияте лите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и да ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

Притчата за голямата вечеря

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен оня, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. 18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен. 19 Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен. 20 А друг рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен, рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има. 23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, убеждавай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от ония хора, които бяха поканени, няма да вкуси от вечерята ми.

Цената да следваш Христос

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна, и им каза: 26 Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото, кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30 Тоя човек почна да гради, но не можа да доизкара. 31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. 33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи