Основен / ден 105

Стар Завет

Второзаконие

17

1 Да не принасяш на Господа, твоя Бог, вол или овца с недостатък или с какъвто и да било недъг; понеже това е мерзост за Господа, твоя Бог.
2 Ако се намери сред вас, в някой от градовете ти, които Господ, твоят Бог, ти дава, мъж или жена да стори зло пред Господа, твоя Бог, като престъпи завета Му, 3 и отиде да послужи на други богове, и им се поклони – на слънцето или на луната, или каквото и да било от небесното множество – нещо, което съм забранил, 4 и ти се извести това, и чуеш, да разучиш добре. И ако е истина, ако е вярно, че такава мерзост се върши в Израил, 5 да изведеш вън от портите си мъжа или жената, които са сторили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат. 6 По думите на двама или трима свидетели да се убива онзи, който е за смърт; но по думите само на един свидетел да не се убива. 7 Ръцете на свидетелите да бъдат първи върху него, за да го убият, и после ръката на целия народ. Така да изличиш злото изсред себе си.

Съд

8 Ако отвътре портите ти се появи някой спор, при който за тебе е много мъчно да отсъдиш между кръв и кръв, между съд и съд или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което ще избере Господ, твоят Бог, 9 и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който е съдия по онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда. 10 А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което ще избере Господ; и да внимаваш да сториш всичко, което те научат. 11 Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти произнесат; да не се отклоняваш надясно или наляво от присъдата, която ти кажат. 12 А човекът, който би постъпил надменно, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа, твоя Бог, или не послуша съдията, този човек да умре; и така да изличиш злото от Израил. 13 Всичките люде, като чуят, ще се побоят, и не ще бъдат вече надменни.

Царят

14 Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава и я завладееш, и се заселиш в нея, ако кажеш: Ще си поставя цар, както всички народи, които са около мене, 15 тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ, твоят Бог; от братята си да поставиш цар; не бива да поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат. 16 Но той да не си събира много коне, нито да връща народа в Египет с цел да умножава конете; защото Господ ви е казал: Да не се връщате вече по онзи път. 17 Нито да си взема той много жени, за да не се отклони сърцето му; нито да трупа твърде много сребро и злато. 18 А когато седне на царския престол, нека си направи в една книга препис на този закон, от книгата, която е пред левитските свещеници. 19 Преписът да се намира при него; и да го чете през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, да пази всичките думи на този закон и тези повеления, и да ги изпълнява; 20 за да не се надигне сърцето му над братята му и да не се отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и чадата му, сред Израил.
© Библейска лига - България

18

Приноси за свещеници и левити

1 Нито левитските свещеници, нито цялото Левиево племе да има дял или наследство с Израил: нека се хранят с жертвите, принасяни чрез огън на Господа, и с Неговия дял. 2 Затова, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал. 3 Ето какъв ще бъде делът, дължим на свещениците от народа, от онези, които принасят в жертва вол или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите. 4 На него да даваш и първите плодове от житото си, от виното си, от дървеното си масло и първото руно от овцете си. 5 Защото измежду всичките ти племена него избра Господ, твоят Бог, да стои да служи в името на Господа, той и потомците му завинаги.
6 И ако дойде левит от някой от градовете ти в целия Израил, където е живял, и по желание на душата си дойде на мястото, което избере Господ, 7 тогава да служи в името на Господа, своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на Господа. 8 Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка към полученото от продажбата на бащиния му имот.

Мерзостите на народите

9 Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, недей се учи да вършиш мерзостите на тамошните народи. 10 Да не се намира сред тебе, някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омайник, 11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; 12 защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа и заради тези мерзости Господ, твоят Бог, ще прогонва тези народи пред тебе. 13 Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог.

Пророкът

14 Защото тези народи, които ще завладееш, слушат астролози и чародеи; но на тебе Господ, твоят Бог, не е позволил това.
15 Господ, твоят Бог, ще ти издигне изсред тебе, от братята ти, пророк, както е издигнал мене; Него слушайте, 16 защото това е, което ти поиска от Господа, твоя Бог, при Хорив в деня, когато се събрахте, като каза: Да не чуя вече гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра. 17 Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха. 18 Аз ще им издигна изсред братята им пророк, както съм издигнал тебе, и ще вложа думите Си в устата Му; и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядвам. 19 А който не послуша думите Ми, които Той ще говори от Мое име, ще искам отговор от него.
20 Но пророк, който дръзне да каже от Мое име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или говори от името на други богове, този пророк да умре. 21 И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? 22 Когато някой пророк говори от Господнето име и думите му не се сбъднат, нито се изпълнят, тези думи Господ не е говорил; пророкът ги е говорил по своя дързост; да не се боиш от него.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

17

Грях, вяра, задължение

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! 2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките. 3 Внимавайте за себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. 4 И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
5 И апостолите казаха на Господа: Придай ни вяра. 6 А Господ рече: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала. 7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш? 8 Напротив, не ще ли му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се, та ми пошетай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш? 9 Нима ще благодари на слугата, задето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. 10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Десет изцелени от проказа

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея. 12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе Наставниче, смили се над нас! 14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. 15 И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при нозете на Исуса, и Му благодареше. И той бе самарянин. 17 А Исус в отговор му рече: Не се ли очистиха десетимата? А къде са останалите девет? 18 Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен тоя другоплеменник? 19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Идването на Божието царство

20 А Исус, запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, че да се забелязва; 21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е сред вас. 22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. 23 И като ви рекат: Ето, там е! Или: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подире им. 24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. 25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; 27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, и ги погуби всички. 28 Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, 29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички; 30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. 31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са вкъщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад. 32 Помнете Лотовата жена! 33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази. 34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. 36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.] 37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

41

1 За диригента. Давидов псалом.
Блажен онзи, който пригледва немощния;
в лош ден ще го избави Господ.
2 Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепи на болничната постеля;
в болестта му Ти ще го върнеш към здравето.
4 Аз рекох: Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото Ти съгреших.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, що забелязва,
и като излезе навън, разказва го.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мене измислят зло, казвайки:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла,
и като е легнал, няма вече да стане.
9 Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мене;
изправи ме, и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мене.
12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми,
и утвърждаваш ме пред лицето Си довека.
13 Благословен да е Господ,
Израилевият Бог,
отвека и довека. Амин и амин.
© Библейска лига - България