Основен / ден 106

Стар Завет

Второзаконие

19

Градове-прибежища

1 Когато Господ, твоят Бог, погуби народите, чиято земя Господ, твоят Бог, ти е дал, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им, 2тогава да отделиш три града сред земята, която Господ, твоят Бог, ти дава да притежаваш. 3Да направиш път до тях и да разделиш на три части земята, която Господ, твоят Бог, ти е отредил да наследиш, за да прибягва там всеки убиец.
4 И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: онзи, който без умисъл удари ближния си, когото по-напред не е мразел; 5който отиде с другаря си в гората да сече дърва и ръката му, като удари със секирата, за да отсече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му, та умре, такъв нека бяга в един от тези градове и ще остане жив; 6да не би отмъстителят за кръвта в гнева си да се втурне след убиеца и го настигне, (ако пътят е дълъг) и го убие, без той да е заслужил смърт, понеже не го е мразел преди това. 7Затова аз ти заповядвам: Отдели си три града; 8(а когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, както обеща да даде на бащите ти, 9ако пазиш и вършиш всичките тези заповеди, които днес ти заповядвам – да любиш Господа, твоя Бог, и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава към тези три града да прибавиш още три;) 10за да не се пролее невинна кръв в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, и да няма върху тебе вина за кръв. 11Но човек ако има омраза към ближния си и го причака, спусне се към него, удари го и той умре, а той побегне в един от тези градове, 12тогава старейшините на града му да го хванат и да го предадат на отмъстителя за кръвта, за да умре. 13Окото ти да не го пожали, но да очистиш Израил от проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре.
14 Да не местиш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш, в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я притежаваш.

Свидетели

15 Само един свидетел да не се повдига против някого за каквото и да е беззаконие или за каквото и да е престъпление, с каквото той съгреши; а чрез думите на двама свидетели или чрез думите на трима свидетели да се установява дело.
16 Ако се повдигне лъжесвидетел против човека да свидетелства против него за беззаконие, 17тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които са по онова време; 18и съдиите да разпитат подробно; и ако свидетелят е лъжесвидетел и свидетелства лъжливо против брата си, 19тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да изтръгнеш злото из средата си. 20Защото другите, като чуят, ще се побоят и не ще вършат занапред такова зло сред тебе. 21Да не го пожали окото ти: живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.
© Библейска лига - България

20

Излизане на бой

1 Когато излезеш на бой срещу неприятелите си и видиш коне, колесници и народ повече от тебе, да не се побоиш от тях; защото с тебе е Господ, твоят Бог, Който те е извел от Египетската земя. 2 И като влизаш в битка, свещеникът да се приближи и да говори на народа, като му каже: 3 Слушай, Израилю! Вие влизате в битка срещу неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се, не се смущавайте и не се ужасявайте от тях; 4 защото Господ, вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас срещу неприятелите ви, за да ви спаси. 5 И военачалниците нека говорят на народа, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да я посвети. 6 И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му. 7 И кой се е сгодил за жена и не я е взел? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да я вземе. 8 Военачалниците да говорят още на народа, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалеят сърцата на братята му както неговото сърце. 9 И военачалниците, като свършат да говорят на народа, нека поставят пълководци над полковете за водители на народа.
10 Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир. 11Ако ти отговори мирно и ти отвори портите, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят. 12Но ако не сключи мир с тебе, а воюва против тебе, тогава да го обсадиш; 13и когато го предаде Господ, твоят Бог, в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъже с острото на меча; 14а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града, цялата плячка от него, да вземеш за себе си; и да използваш плячката от неприятелите си, която Господ, твоят Бог, ти дава. 15Така да постъпваш с всички градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните народи. 16А от градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, да не оставиш жива душа, 17а да ги обречеш на изтребление: хети, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и евусейци, както Господ, твоят Бог, ти заповяда; 18за да не ви научат да вършите всички мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, вашия Бог.
19 Когато воюваш против някой град дълго време, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да вдигаш на тях секира; да не ги отсичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво, че да се обсажда от тебе? 20 Само дърветата, които знаеш, че не дават храна, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да правиш кули против града, който ти се противи, докато го превземеш.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

18

Притчата за настоятелната вдовица

1 Каза им и една притча за това как трябва всякога да се молят и да не падат духом, казвайки: 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човека не зачитам, 5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 6 И Господ рече: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде, Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

Притчата за фарисея и бирника

9 И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. 14 Казвам ви, че тоя слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Малките деца и Исус

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. 16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

Богатият управник

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? 19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“; 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Исус, като го чу, каза му: Едно още не ти достига. Продай всичко каквото имаш и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; ела и Ме следвай! 23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат. 24 И Исус, като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси? 27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно. 28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. 29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието царство, 30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят – вечен живот.

Исус предрича Своята смърт

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни за Човешкия Син всичко, което е писано чрез пророците. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се поругаят над него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и като Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбраха нищо от това; и смисълът на тези думи бе скрит за тях, и не разбираха това, което се казваше.

Слепец проглежда

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене! 40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледна. 42 И Исус му рече: Прогледни; твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледна, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи