Основен / ден 110

Стар Завет

Второзаконие

26

Първи плодове и десятък

1 Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство и я завладееш, и се заселиш в нея, 2 тогава да вземеш най-първите от всички земни плодове, които събереш от земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, и като ги сложиш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ, твоят Бог, за да установи името Си там. 3 Да отидеш при онзи, който е свещеник по онова време, и да му кажеш: Признавам днес пред Господа, твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде. 4 Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред олтара на Господа, твоя Бог. 5 А ти да проговориш, казвайки пред Господа, твоя Бог: Праотецът ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, където се засели с малко на брой човеци, а там стана народ голям, силен и многочислен. 6 Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесняваха, и ни товареха с тежка работа; 7 и когато извикахме към Господа, Бога на бащите ни, Господ, послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни. 8 Господ ни изведе от Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса; 9 и ни въведе в това място, и ни даде тази земя, земя, където текат мляко и мед. 10 Затова, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа, твоя Бог, и да се поклониш пред Господа, твоя Бог. 11 И да се развеселиш ти, левитът и пришълецът, който е сред вас, във всичките блага, които Господ, твоят Бог, е дал на тебе и на дома ти.
12 Когато в третата година, годината за плащане на десятъците, свършиш отделянето на всички десятъци на реколтата си и ги дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат в градовете ти и се наситят, 13 тогава да речеш пред Господа, твоя Бог: Изцяло изнесох от къщата си посветените десятъци и ги дадох на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата според всички заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил; 14 не съм ял от десятъците във време на жалейката си, нито съм ги прахосвал за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа, моя Бог; сторих всичко, което си ми заповядал. 15 Погледни от святото Си жилище, от небето, и благослови народа Си Израил, и земята, която си ни дал, както си се клел на бащите ни, земя, където текат мляко и мед.

Нечистота в стана

16 Днес Господ, твоят Бог, ти заповядва да изпълняваш тези повеления и закони; затова пази ги и ги изпълнявай от цялото си сърце и от цялата си душа. 17 Днес ти си заявил, че Еова е твоят Бог и че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и законите Му и ще слушаш Неговия глас; 18 а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти е обещал, за да спазваш всички Негови заповеди 19 и за да те постави по-високо от всички народи, които е създал, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте народ свят на Господа, твоя Бог, както Той е говорил.
© Библейска лига - България

27

Олтарът на хълма Гевал

1 Тогава Мойсей с Израилевите старейшини заповяда на народа: Пазете всички заповеди, които днес ви заповядвам. 2 И в деня, когато преминете през Йордан в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, постави си големи камъни, измажи ги с вар 3 и напиши на тях всички думи на този закон, като преминеш Йордан, за да влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, земя, където текат мед и мляко, както ти е обещал Господ, Бог на бащите ти. 4 Затова, като преминете Йордан, поставете на хълма Гевал тези камъни, за които днес ви заповядвам, и измажете ги с вар. 5 И там да издигнеш олтар на Господа, твоя Бог, олтар от камъни. Желязно сечиво да не вдигнеш върху тях; 6 да издигнеш олтара на Господа, твоя Бог, от цели камъни и да принесеш на него всеизгаряния на Господа, твоя Бог; 7 да принесеш и примирителни жертви, да ядеш там и да се веселиш пред Господа, твоя Бог. 8 А на камъните да напишеш много ясно всички думи на този закон.

Проклятия от хълма Гевал

9 Тогава Мойсей с левитските свещеници говори на целия Израил, като каза: Мълчи и слушай, Израилю; днес вие станахте народ на Господа, вашия Бог. 10 Затова, слушай гласа на Господа, твоя Бог, и изпълнявай заповедите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам.
11 И Мойсей заръча на народа в същия ден: 12 Когато преминете Йордан, ето кои да застанат на хълма Гаризин, за да благословят народа: Симеон, Леви, Юда, Исахар, Йосиф и Вениамин; 13 и ето кои да застанат на хълма Гевал, за да прокълнат: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим. 14 Тогава левитите да проговорят и с висок глас да кажат на всички Израилеви мъже:
15 Проклет да е онзи, който направи изваян или излян кумир, мерзост за Господа, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И целият народ в отговор да каже: Амин!
16 Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И целият народ да каже: Амин!
17 Проклет, който премести междите на ближния си. И целият народ да каже: Амин!
18 Проклет, който отбие слепия от пътя. И целият народ да каже: Амин!
19 Проклет, който изопачи отсъденото за пришълеца, сирачето и вдовицата. И целият народ да каже: Амин!
20 Проклет, който легне с жената на баща си, защото поругава постелята на баща си. И целият народ да каже: Амин!
21 Проклет, който се съвъкупи с каквото и да е животно. И целият народ да каже: Амин!
22 Проклет, който легне със сестра си, дъщеря на баща си или дъщеря на майка си. И целият народ да каже: Амин!
23 Проклет, който легне с тъща си. И целият народ да каже: Амин!
24 Проклет, който скришно удари ближния си. И целият народ да каже: Амин!
25 Проклет, който приеме подарък, за да убие невинно лице. И целият народ да каже: Амин!
26 Проклет, който не подкрепя думите на този закон, като ги изпълнява. И целият народ да каже: Амин!
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

22

Юда се съгласява да предаде Исус

1 А наближаваше Празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; 4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха, и обещаха да му дадат пари. 6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да им Го предаде, не пред множеството.

Господнята вечеря

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се жертва пасхата. 8 И Исус прати Петър и Йоан, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9 А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? 10 А Той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да страдам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато тя не се изпълни в Божието царство. 17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. 19 И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. 20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на тоя човек, чрез когото се предава! 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24 Стана още и препирня помежду им кой от тях се счита за по-голям. 25 А Той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началствува – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: онзи, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас, като онзи, който слугува. 28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитания. 29 Затова, както Моят Отец завеща царство на Мене, и Аз завещавам на вас 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престоли да съдите дванадесетте Израилеви племена. 31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. 34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме познаваш.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; 37защото ви казвам, че трябва да се изпълни върху Мене и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. 38И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им каза: Достатъчни са.

Исус се моли на Елеонския хълм

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. 40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдели от тях, колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, казвайки: 42 Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде. 43 И яви Му се ангел от небето, и Го подкрепяше. 44 И като изпитваше мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: 46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

Предаването на Исус

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. 48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с нож? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51 А Исус проговори, казвайки: Стига толкова; и се допря до ухото му, и го изцели. 52 И Исус рече на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властването на тъмнината.

Петър се отрича от Исус

54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. 56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. 57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. 60 А Петър рече: Човече, не зная какво казваш. И начаса, докато още говореше, един петел пропя. 61 И Господ се обърна, та погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62 И излезе вън, та плака горко.

Войниците се подиграват на Исус

63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха, 64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето, и] питаха Го, казвайки: Познай, кой Те удари. 65 И много други хули изговориха против Него.

Исус пред Пилат и Ирод

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главните свещеници и книжниците и Го заведоха в синедриона си, и Му рекоха: 67 Ако си Ти Помазаникът, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70 И те всички казаха: Тогава Божий Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото съм. 71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи