Основен / ден 114

Стар Завет

Второзаконие

33

Мойсей благославя Израилевите племена

1 И ето благословението, с което Божият човек Мойсей благослови израиляните преди смъртта си.
2 Рече: Господ дойде от Синай
и яви им се от Сеир;
осия от планината Паран
и дойде с десетки хиляди светии;
от десницата Му излезе огнен закон за тях.
3 Наистина, възлюби Той племената,
всичките Ти светии са в ръката Ти
и следваха стъпките Ти,
за да приемат думите Ти.
4 Закон заповяда нам Мойсей,
наследство на Якововото общество.
5 И той беше цар над Ешурун,
когато първенците на народа се събраха
заедно с Израилевите племена.
6 Да е жив Рувим и да не умре,
и да не бъдат мъжете му малочислени.
7 И ето какво каза Мойсей за Юда:
Чуй, Господи, гласа на Юда,
и доведи го при народа му!
С ръцете си да се защитава
и бъди му помощ срещу враговете му!
8 И за Леви каза:
Твоят Тумим и твоят Урим
да бъдат с онзи твой благочестив човек,
когото си изпитал в Маса
и с когото си се препирал при
водите на Мерива;
9 който казва за баща си и за майка си:
Аз на тях не гледам,
и братята си не признава,
нито познава своите чада,
защото те, левитите, съблюдаваха Твоето Слово
и опазиха Твоя завет.
10 Ще учат Яков на наредбите Ти
и Израил на закона Ти;
ще слагат тамян на олтара Ти
и всеизгаряния на олтара Ти.
11 Благослови, Господи, притежанията му
и бъди благосклонен към делата на ръцете му;
порази чреслата на онези, които въстават против него,
и на онези, които го мразят, за да не станат вече.
12 За Вениамин рече:
Възлюбеният от Господа ще живее безопасно при Него,
Господ ще го закриля всеки ден
и той ще почива на раменете Му.
13 За Йосиф рече:
Благословена да бъде от Господа земята му
със скъпоценни небесни дарове,
с роса и с дарове от лежащата долу бездна,
14 със скъпоценни плодове от слънцето
и със скъпоценни плодове от месечината,
15 най-отбрани дарове от старите планини,
скъпоценности от вечните хълмове,
16 със скъпоценни дарове от земята
и с всичко, което има в нея.
Благоволението на Онзи, Който се яви в горящата къпина,
да слезе върху главата Йосифова,
на челото на онзи, който се отдели от братята си.
17 Великолепието му е като на първородно теле,
и рогата му като рогата на див вол;
с тях ще избоде племената до краищата на земята.
Те са Ефремовите десетки хиляди
и те са Манасиевите хиляди.
18 И на Завулон рече:
Весели се, Завулоне, в излизането си
и ти, Исахаре, в шатрите си.
19 Ще свикат племената на планината;
там ще принасят жертви с правда,
защото ще сучат изобилието на морето
и съкровищата, скрити в крайморския пясък.
20 И за Гад рече:
Благословен да бъде онзи, който разширява Гад.
Седи като лъвица и разкъсва мишца и глава.
21 Избра за себе си първия дял,
защото там се узна делът на управителя;
а дойде с първенците на народа,
и донесе правдата на Господа
и Неговите присъди за Израил.
22 И за Дан рече:
Дан е млад лъв,
който скача от Васан.
23 И за Нефталим рече:
О, Нефталиме, наситен с благоволение
и изпълнен с благословение Господне,
завладей ти запад и юг.
24 И за Асир рече:
Благословен да е с чада Асир;
нека бъде благоугоден на братята си
и да натопи крака си в масло.
25 Желязо и мед да бъдат обущата ти
и силата ти да бъде според дните ти.
26 Няма подобен на Ешуруновия Бог,
Който за помощ на тебе се носи на небесата
и на облаците във великолепието Си.
27 Вечният Бог е твое прибежище
и подпорка са ти вечните мишци;
ще изгони неприятеля пред тебе и ще рече: Изтреби!
28 Тогава Израил ще се засели сам в безопасност;
източникът Яковов ще бъде в земя, богата с жито и с вино,
и небесата му ще капят роса.
29 Блажен си ти, Израилю!
Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа,
Който ти е щит за помощ
и меч за твоя победа?
Ще ти се покорят неприятелите ти;
и ти ще стъпваш по височините им.
© Библейска лига - България

34

Смъртта на Мойсей

1 Тогава Мойсей се изкачи от Моавските полета на планината Нево, навръх Фасга, която е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан, 2 цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиевата земя, и цялата Юдова земя до западното море, 3 южната страна и околността на долината Ерихон, Града на палмите, до Сигор. 4 И Господ му каза: Тази е земята, за която съм се клел на Авраам, на Исаак и на Яков, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз ти позволих да я видиш с очите си, но през нея няма да минеш.
5 И тъй, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. 6 И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Бет-Пеор; а до днес никой не знае къде е гробът му.
7 Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля.
8 И израиляните плакаха за Мойсей тридесет дни в Моавските полета; така се изпълниха дните на плача и жалейката за Мойсей.
9 А Исус, Навиевият син, беше пълен с мъдър дух, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него; а израиляните го слушаха и правеха, както Господ беше заповядал на Мойсей.
10 Не се издигна вече в Израил пророк като Мойсей, когото Господ познаваше лице с лице; 11 нито по всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя над Фараон, над всичките му слуги и над цялата му земя;
12 нито по мощната ръка и по страховитото дело, което Мойсей извърши пред очите на целия Израил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

2

1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с красноречие или мъдрост да ви известя Божията тайна; 2 защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат. 3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. 4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; 5 за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
6 Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от този век, нито от първенците на този век, които преминават; 7 а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни носи слава. 8 Никой от първенците на този век не я е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9 А според както е писано:
„Каквото око не е видяло,
и ухо не е чуло,
и на човешко сърце не е идвало,
всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“
10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае какво има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух. 12 Ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13 което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. 14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. 15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не знае да го изпитва. 16 Защото,
„Кой е познал ума на Господа,
че да може да Го напътства?“
А ние имаме ума на Христа.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи