Основен / ден 115

Стар Завет

Исус Навиев

1

Господ дава заповед на Исус Навиев

1 След смъртта на Господния слуга Мойсей, Господ говори на Исус, Навиевия син, Мойсеевия помощник, казвайки: 2 Слугата ми Мойсей умря; затова сега стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ, и влезте в земята, която Аз давам на тях, на израиляните. 3 Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, както казах на Мойсей: 4 от пустинята до Ливан и от голямата река, Ефрат – цялата земя на хетите – до Голямото море към залез слънце, ще бъдат пределите ви. 5 Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя. 6 Бъди силен и смел; защото ти ще поведеш тези люде да наследят земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам. 7 Само бъди силен и много смел, за да можеш да спазваш целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. 8 Тази Книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. 9 Ето, заповядвам ти; бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.
10 Тогава Исус заповяда на началниците на народа: 11 Преминете през стана и заповядайте на народа, казвайки: Пригответе си храна за път; защото след три дни ще прекосите Йордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ, вашият Бог, ви дава да притежавате.
12 А на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе говори Исус, казвайки: 13 Помнете заповедта, която Господният слуга Мойсей ви даде: Господ, вашият Бог, ви дава почивка и ви дарява тази земя. 14 Жените ви, чадата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Мойсей ви даде отвъд Йордан; а всичките ви воини в пълно снаряжение да преминат пред братята си и да им помагат, 15 докато Господ успокои и братята ви, както вас, че притежават и те земята, която Господ, вашият Бог, им дава. Тогава да се върнете в земята на наследството си, която Господният слуга Мойсей ви даде отвъд Йордан, към изгрев слънце, и да я притежавате. 16 И те в отговор казаха на Исус: Всичко, което ни заповядваш, ще извършим, и където и да ни пращаш, ще идем. 17 Както слушахме във всичко Мойсей, така ще слушаме и тебе; само Господ, твоят Бог, да бъде с тебе, както беше с Мойсей. 18 Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал словата ти във всичко, което му заповядаш, ще се умъртви. Само бъди силен и смел!
© Библейска лига - България

2

Раав и съгледвачите

1 Тогава Исус, Навиевият син, изпрати от Ситим двама съгледвачи и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там. 2 Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израиляните, за да разгледат земята. 3 И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разгледат цялата земя. 4 Но жената взе двамата мъже, та ги скри и рече: Наистина мъжете дойдоха при мен, но не знаех откъде са; 5 и на мръкване, когато щяха да се затворят портите, си тръгнаха. Не зная къде отидоха; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете. 6 А тя ги беше качила на къщния покрив и ги бе скрила в ленените кълчища, които беше наредила на къщния покрив. 7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха онези, които ги подгониха, затвориха портата.
8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив; 9 и каза на мъжете: Зная, че Господ ви даде тази земя и страх от вас ни обхвана, и всичките жители на тази земя се стопиха пред вас; 10 понеже чухме как Господ пресушил водата на Червено море пред вас, когато сте излизали от Египет и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан – на Сихон и на Ог, които сте изтребили. 11 Като чухме, сърцата ни се стопиха и в никого не остана вече душа заради вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. 12 И сега, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение, 13 че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат и че ще избавите живота ни от смърт. 14 Мъжете ѝ казаха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. 15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и на стената живееше. 16 И рече им: Идете в планината, за да не ви намерят преследвачите, и крийте се там три дни, докато те се върнат; и после си идете по пътя. 17 И мъжете ѝ казаха: Ще бъдем свободни от тази клетва, с която ни накара да се закълнем; 18 освен ако, когато влезем в земята, вържеш това червено въже на прозореца, през който ни спусна, а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом събереш вкъщи при себе си. 19 Всеки, който излезе от вратата на къщата ти, кръвта му ще бъде върху главата му, а ние не ще бъдем виновни; но на всеки, който остане с тебе вкъщи, неговата кръв ще бъде върху нашата глава, ако се издигне ръка против него. 20 Обаче, ако издадеш това наше дело, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ни накара да се закълнем. 21 А тя каза: Да бъде както сте казали. И ги изпрати, и си отидоха; а тя върза червеното въже на прозореца.
22 И като тръгнаха, отидоха в планината и там останаха три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже се върнаха и, като слязоха от планината, преминаха и дойдоха при Исус, Навиевия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха на Исус: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; защото всичките местни жители се топят от страх пред нас.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

3

1 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа. 2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.
3 Понеже и досега сте плътски: защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? 4 Защото, щом един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби? 5 Какво е Аполос и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях. 6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ възрасти. 7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който възрастява. 8 И тъй, този, който сади, и този, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда; 9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител, аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. 11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. 12 И ако някой гради на тази основа със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, 13 на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всеки. 14 Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. 15 А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй, както през огън.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? 17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие.
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупак, за да бъде мъдър. 19 Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога; понеже е писано: „Улавя мъдрите в лукавството им“; 20 и пак: „Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни“. 21 Затова никой да не се хвали с човеците. Защото всичко е ваше: 22 било Павел или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше; 23а вие сте Христови, а Христос – Божий.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

44

1 За диригента. Поучение на Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си настанил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Защото те не със своя меч са завладели земята,
нито тяхната мишца ги е спасила,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице,
защото Твоето благоволение е било към тях.
4 Ти си Цар мой, Боже!
Заповядай победи за Яков.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.
6 Защото няма да се уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни,
и посрамил си онези, които ни мразят.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден,
и името Ти ще славословим довека. (Села.)
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил,
и не излизаш вече с нашите войски.
10 Правиш ни да отстъпваме пред противника;
и мразещите ни обират.
11 Предал си ни като овце за ядене
и разпръснал си ни между народите.
12 Продал си Своите люде за нищо
и не си спечелил от цената им.
13 Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.
14 Правиш ни за поговорка между народите,
за клатене на глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене
и срамът на лицето ми ме покрива,
16 поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Сърцето ни не се върна назад,
нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 макар Ти да си ни съкрушил в пусто място.
и да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме протегнали ръцете си към чужд бог,
21 то не ще ли Бог да открие това?
Защото Той знае тайните на сърцето.
22 Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
считани сме като овце за клане.
23 Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.
24 Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш
и избави ни заради милостта Си.
© Библейска лига - България