Основен / ден 116

Стар Завет

Исус Навиев

3

Преминаването на Йордан

1 Тогава Исус стана рано; и като се вдигнаха от Ситим, той и всичките израиляни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да го преминат. 2 А след три дни началниците преминаха през стана 3 и заповядаха на народа: Когато видите, че левитските свещеници носят ковчега на завета на Господа, вашия Бог, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да тръгнете след него. 4 Но между вас и него да има около две хиляди лакти разстояние; да не се приближавате към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали през този път. 5 И Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. 6 Исус говори и на свещениците, казвайки: Вдигнете ковчега на завета и тръгнете пред народа. И тъй, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа. 7 И Господ каза на Исус: Днес започвам да те възвеличавам пред цял Израил, за да познаят, че както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе. 8 А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Йорданската вода, застанете в Йордан.
9 Тогава Исус каза на израиляните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог. 10 И каза Исус: Ето как ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците. 11 Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас през Йордан. 12 И сега, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. 13 И щом стъпят във водата на Йордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Еова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се пресече и ще застане накуп. 14 И тъй, щом се вдигна народът от шатрите си, като бяха пред народа свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Йордан, 15 и щом стигнаха до Йордан онези, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата), 16 водата, която слизаше отгоре, застана и се издигна накуп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; аводата, която течеше надолу към Соленото море, се свърши и изчезна; и народът премина срещу Ерихон. 17 А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо, на сухо сред Йордан; и всички израиляни преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.
© Библейска лига - България

4

1 А когато целият народ пре-мина Йордан, Господ говори на Исус, казвайки: 2 Вземете дванадесет човека от народа, по един човек от всяко племе, 3 и заповядайте им, като кажете: Вземете дванадесет камъка оттук, изсред Йордан, от мястото, където нозете на свещениците стояха твърдо, пренесете ги със себе си, и ги сложете на мястото, където ще пренощувате тази нощ. 4 Тогава Исус повика дванадесет човека, които беше определил от израиляните, по един човек от всяко племе, 5 и Исус им каза: Преминете пред ковчега на Господа, вашия Бог, през средата на Йордан, и всеки от вас да вземе по един камък на рамената си, според броя на племената на израиляните, 6 за да послужи това като белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат: Защо са ви тези камъни? 7 Тогава ще им кажете: Понеже водата на Йордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Йордан, водата на Йордан се раздели. И тези камъни ще бъдат за спомен довека на израиляните.
8 Тогава израиляните сториха, както заповяда Исус: взеха дванадесет камъка изсред Йордан, както каза Господ на Исус, според броя на племената Израилеви; и ги пренесоха със себе си на мястото, където щяха да пренощуват, и там ги положиха. 9 Исус още постави дванадесет камъка по средата на Йордан, на мястото, където стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; те са там и до днес. 10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха сред Йордан, докато се свърши всичко, което Господ заповяда на Исус да говори на народа, според всичко, което Мойсей беше заповядал на Исус. И народът побърза, и премина. 11 А когато целият народ беше преминал, мина и Господният ковчег, и свещениците пред народа.
12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израиляните, както Мойсей им бе казал; 13 около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към Ерихонските полета.
14 В онзи ден Господ възвеличи Исус пред очите на цял Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Мойсей, през всичките дни на живота му.
15 Тогава Господ говори на Исус, казвайки: 16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан. 17 И тъй, Исус заповяда на свещениците: Излезте от Йордан. 18 И щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха от Йордан и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Йордан се върна на мястото си и преля всички брегове, както преди. 19 На десетия ден от първия месец народът излезе от Йордан и разположи стан в Галгал, на изток от Ерихон. 20 И Исус постави в Галгал онези дванадесет камъка, които взеха от Йордан. 21 Тогава говори на израиляните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си: Какви са тези камъни? – 22 тогава да разправите на чадата си: По сухо премина Израил този Йордан, 23 защото Господ, вашият Бог, пресуши Йорданската вода пред вас, докато преминахте, както Господ, вашият Бог, стори на Червеното море, което пресуши пред нас, докато преминахме, 24 за да знаят всички народи по света, че Господнята ръка е мощна и за да се боите винаги от Господа, вашия Бог.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

4

1 Така да ни счита всеки човек – като Христови служители и настойници на Божиите тайни. 2 При това от настойниците се изисква всеки да се докаже верен. 3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или в ден на човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. 4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. 5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата на него похвала от Бога.
6 И това, братя, приложих към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да не се гордее някой от вас пред другите, че е различен. 7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? 8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та и ние заедно с вас да царуваме; 9 защото, струва ми се, че Бог постави нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света, на ангели и на човеци: 10 ние безумни заради Христа, а вие – разумни в Христа: ние – немощни, а вие – силни, вие – славни, а ние – опозорени. 11 Ние до този час и гладуваме, жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, 12 трудим се, работещи със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, търпим; 13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, помия на всичко.
14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като любезни мои чада. 15 Защото, ако имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16 Затова ви се моля, бъдете ми подражатели. 17 По тази причина ви пратих Тимотей, който ми е любезно и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моя живот в Христа, такъв живот, какъвто поучавам навсякъде във всяка църква. 18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас. 19 Но ако Господ пожелае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на тези, които са се възгордели. 20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. 21 Какво искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и с дух на кротост?
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи