Основен / ден 117

Стар Завет

Исус Навиев

5

Обрязването при Галгал

1 А когато всичките аморейс-ки царе, които бяха оттатък Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ е пресушил водата на Йордан пред израиляните, докато преминат, сърцата им се стопиха и не им остана повече кураж против израиляните.
2 В това време Господ каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израиляните, втори път. 3 И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израиляните на Хълма на краекожията. 4 А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет – всички военни мъже – измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. 5 Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани, а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани. 6 Защото израиляните вървяха четиридесет години по пустинята, докато всички люде, военни мъже, излезли от Египет, бяха изтребени, защото не послушаха Господния глас, и на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ се беше клел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед. 7 А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза, защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязвали по пътя. 8 И като се обрязаха всички люде, останаха на местата си в стана, докато оздравеят. 9 Тогава Господ каза на Исус: Днес отърколих от вас египетския позор. Затова, онова място се нарича Галгал, както се казва и днес.
10 А израиляните разположиха стан в Галгал и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на Ерихонските полета. 11 И на сутринта след пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и пържено жито.
12 А на другия ден, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израиляните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от плодовете на Ханаанската земя.
13 И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни? 14 А той рече: Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си? 15 А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.
© Библейска лига - България

6

Падането на Ерихон

1 А Ерихон беше укрепен и зат-ворен заради израиляните; никой не излизаше и никой не влизаше. 2 И Господ каза на Исус: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже. 3 Ходете около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правите шест дена. 4 И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите. 5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата, целият народ да извика с гръмлив глас; и градската стена ще рухне до основи, и народът нека върви – всеки право напред.
6 Тогава Исус, Навиевият син, повика свещениците и им каза: Вдигнете ковчега на завета и седем свещеника нека носят седем гръмливи тръби пред Господния ковчег. 7 Рече на народа: Идете, обиколете града; а въоръжените нека минат пред Господния ковчег. 8 И тъй, след като говори Исус на народа, седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби пред Господа, вървяха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет ги следваше. 9 И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража вървеше зад ковчега, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите. 10 А Исус заповяда на народа: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума от устата ви до деня, когато ви кажа да извикате; тогава извикайте. 11 И тъй, Господният ковчег обиколи града веднъж; и дойдоха в стана, и пренощуваха в него.
12 И на сутринта Исус стана рано и свещениците вдигнаха Господния ковчег. 13 И седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше Господния ковчег, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите. 14 И тъй, на втория ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана; така правеха шест дена.
15 А на седмия ден станаха рано, на зазоряване, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само този ден обиколиха града седем пъти. 16 И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус каза на народа: Извикайте, защото Господ ви предаде града. 17 И градът, и всичко, което е в него, ще бъде обречено на Господа; само блудницата Раав да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които изпратихме. 18 Но вие във всеки случай се пазете от всичко обречено, да не би сами да се обречете, като вземете от обреченото, и така да нанесете проклятие върху стана на Израил и да го смутите. 19 Всичкото сребро и злато, и медните, и железните съдове са посветени на Господа; да се внесат в Господнята съкровищница.
20 И тъй, народът извика, когато свещениците засвириха с тръбите; и като чу народът тръбния глас, нададе народът гръмлив вик и стената рухна до основи; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града. 21 И обрекоха на изтребление с меч всички в града – мъже и жени, млади и стари, говеда, овце и осли.
22 Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха оглеждали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, каквото има, както ѝ се заклехте. 23 И тъй, като влязоха младежите, съгледвачите, изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, каквото имаше; изведоха и всичките ѝ роднини и ги оставиха вън от Израилевия стан.
24 А града, и всичко в него изгориха с огън; само среброто и златото, и медните, и железните съдове оставиха в съкровищницата на Господния дом.
25 А блудницата Раав и бащиното ѝ семейство, и всичко, което имаше тя, Исус остави живи; и тя живее сред Израил до днес, защото скри пратениците, които Исус изпрати да огледат Ерихон.
26 В онова време Исус се закле, като каза: Проклет пред Господа онзи човек, който стане да съгради този град Ерихон; върху смъртта на първородния си син ще сложи основите му и върху смъртта на най-малкия си син ще постави портите му.
27 Така Господ беше с Исус; и славата му се прочу по цялата земя.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

5

1 Дори слушаме, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото и между езичниците не се намира, а именно, че един от вас има бащината си жена. 2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи измежду вас този, който е сторил това нещо. 3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си – като че ли съм при вас – отсъдих вече, в името на нашия Господ Исус, за този, който е сторил това 4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус), 5 да предам такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господа Исуса. 6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва всичкото тесто? 7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан [за нас]. 8 Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас на злоба и нечестие, а с безквасни хлябове на искреност и на истина.
9 Писах ви в посланието си да не се сношавате с блудници – 10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, – 11 но в действителност ви писах да не се сношавате с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител; с такъв дори да не ядете заедно. 12 Защото, каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

45

1 За диригента, по „Криновете“; псалом на Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума;
говоря: песента ми е за Царя;
езикът ми е перо на бързописец.
2 Ти си по-красив от човешките чада;
от устните Ти се излива благодат;
затова Бог Те е благословил довека.
3 Препаши на бедро меча Си, Силни,
славата Си и величието Си;
4 и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предводи към чудни дела.
5 Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на Царевите врагове;
племена падат пред Тебе.
6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 На смирна, алой и касия благоухаят всичките Ти дрехи;
из палати от слонова кост струнни инструменти Те веселят.
9 Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.
10 Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си,
и бащиния си дом;
11 така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е Господарят ти;
и ти Му се поклони.
12 И Тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.
13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златоткано.
14 Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти се доведат.
15С веселие и радост ще се доведат;
ще влязат в царския палат.
16 Вместо бащите Ти ще бъдат чадата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
© Библейска лига - България