Основен / ден 118
Стар Завет
Исус Навиев
7
Грехът на Ахан
1 Ала израиляните извършиха престъпление спрямо обреченото; защото Ахан, син на Харми, син на Завди, син на Зара от Юдовото племе, взе от обреченото и Господният гняв пламна против израиляните.
2 Исус прати мъже от Ерихон в Гай, който е близо до Бет-Авен, на изток от Ветил; и им каза: Изкачете се и огледайте земята. И тъй, мъжете се изкачиха и огледаха Гай.
3 И като се върнаха при Исус, казаха му: Да не се изкачи целият народ, но до две или три хиляди души да се изкачат и да поразят Гай; да не изморяваш целия народ да отива там, защото онези са малцина.
4 И така, изкачиха се там от народа около три хиляди души, но удариха на бяг пред гайските мъже.
5 И убиха от тях около тридесет и шест души, и ги прогониха от портата до Сиварим, и ги повалиха по надолнището; поради което сърцата на хората се стопиха и станаха като вода.
6 Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където лежа до вечерта – той и Израилевите старейшини; и посипаха с пепел главите си.
7 И рече Исус: Ах! Господи Еова, защо преведе този народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни и да си бяхме останали отвъд Йордан!
8 О, Господи, какво да кажа, като Израил обърна гръб пред враговете си?
9 И като чуят ханаанците и всички жители на земята, ще ни оградят и ще изличат името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си име?
10 А Господ каза на Исус: Стани, защо си паднал така по лице?
11 Израил съгреши – те престъпиха завета Ми, за който им дадох заповед; те взеха от обреченото, откраднаха, излъгаха и сложиха откраднатото между своите вещи.
12 По тази причина израиляните не могат да устоят пред враговете си, но обръщат гръб и бягат, защото станаха обречени. И Аз не ще бъда с вас, ако не изтребите сред вас обреченото.
13 Стани, освети народа и кажи: Осветете се за утре, защото така говори Господ, Израилевият Бог: Нещо обречено има сред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред враговете си, докато не махнете обреченото от вас.
14 И тъй, приближете се утре племе по племе; и племето, което хване Господ, да се приближи семейство по семейство; и семейството, което хване Господ, да се приближи дом по дом; а домът, който хване Господ, да се приближи човек по човек.
15 И който бъде хванат с обреченото, ще бъде изгорен с огън, той и всичко, което има, понеже е престъпил Господния завет и понеже е сторил безумие в Израил.
16 Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израил племе по племе; и хвана се Юдовото племе.
17 И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на заровците. И като приведе семейството на заровците мъж по мъж, хвана се Завди.
18 А като приведе неговия дом човек по човек, хвана се Ахан, син на Харми, син на Завди, син на Зара от Юдовото племе.
19 Тогава Исус каза на Ахан: Сине мой, отдай сега слава на Господа, Израилевия Бог, и изповядай Му се; и кажи ми какво си сторил, не скривай от мене.
20 И Ахан в отговор на Исус каза: Наистина аз съгреших пред Господа, Израилевия Бог, като сторих така и така;
21 Когато видях между плячката една хубава Вавилонска дреха, двеста сикли сребро и една златна плоча, тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и ето, те са скрити в земята всред шатъра ми и среброто е отдолу.
22 Исус изпрати пратеници, които се завтекоха в шатъра; и ето, откраднатото беше скрито в шатъра му, и среброто беше отдолу.
23 И взеха ги от шатъра и ги донесоха при Исус и при всички израиляни; и те ги положиха пред Господа.
24 Тогава Исус и цял Израил с него взеха Ахан, Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овцете му, шатъра му и всичко, каквото имаше, и ги заведоха в долината Ахор.
25 И рече Исус: Защо ни навлече беда? Господ ще навлече беда на тебе днес. Тогава цял Израил го уби с камъни, после уби с камъни и останалите и ги изгори с огън.
26 После натрупаха върху Ахан голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се отвърна Господ от яростния Си гняв. Затова онова място се нарича и до днес Долина Ахор.
© Библейска лига - България8
Разрушението на Гай
1 След това Господ каза на Исус: Не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички военни мъже и стани, та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, народа му, града му и земята му;
2 и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му, само плячката му и добитъка му пленете за себе си. Постави засада зад града.
3 Тогава Исус стана с всички военни мъже, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже, силни и храбри, изпрати ги през нощта
4 и им заповяда: Гледайте да поставите засада зад града; да не се отдалечавате много от града и да бъдете всички готови;
5 а аз и всички, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас както преди, тогава ние ще побегнем от тях.
6 Те ще излязат след нас, докато ги отдалечим от града, защото ще си кажат: Те бягат от нас както преди. И така ще побегнем от тях.
7 Тогава вие станете от засадата и превземете града, защото Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.
8И като превземете града, да запалите града, да сторите според Господнето повеление; ето, заповядах ви.
9 И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като застанаха между Ветил и Гай, на запад от Гай; а Исус остана през онази нощ сред народа.
10 И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа хората си, тръгна заедно с Израилевите старейшини за Гай.
11 И всичките военни мъже, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, дойдоха срещу града и разположиха стан на север от Гай; а между тях и Гай имаше долина.
12 И той взе около пет хиляди мъже, и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града.
13 И като наредиха хората – цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града – Исус отиде през онази нощ в долината.
14 А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките мъже на града, та станаха рано и в определен час излязоха на полето на бой против Израил; но той не знаеше, че има засада против него зад града.
15 А Исус и цял Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.
16 И всичките мъже в Гай бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исус, и се отдалечиха от града.
17 Така в Гай и Ветил не остана човек, който да не излезе след Израил; и те оставиха града отворен, и гониха Израил.
18 Тогава Господ каза на Исус: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам града в ръката ти. И Исус простря към града копието, което държеше в ръката си.
19 И щом простря ръката си, мъжете от засадата станаха бързо от мястото си, втурнаха се изведнъж и влязоха в града, и го превзеха; и побързаха, та запалиха града.
20 А когато гайските мъже се огледаха назад, видяха, че дим се издига от града към небето; и нямаше накъде да бягат – ни тук, ни там – понеже израиляните, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад срещу преследвачите.
21 А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата е превзела града и че се издига дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.
22 Другите също излязоха от града против тях; и тъй, те се намериха всред израиляните, които бяха едните отсам, а другите оттатък; и израиляните ги поразиха, така че не оставиха никой от тях да живее или да побегне.
23 А царят на Гай хванаха жив и го доведоха при Исус.
24 И като изби Израил всичките жители на Гай в полето, в пустинята, където ги гонеха, и те всички паднаха от острото на меча, докато се изтребиха, тогава цял Израил се върна в Гай и го порази с острото на меча.
25 И всички паднали в онзи ден – мъже и жени – бяха дванадесет хиляди души, всички гайски жители.
26 Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, докато не изтреби като обречени всички жители на Гай.
27 Само че Израил плени за себе си добитъка и плячката на онзи град, според словото, което Господ заповяда на Исус.
28 И така, Исус изгори Гай и го превърна в куп развалини за вечни времена, както е до днес.
29 А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта; и като залезе слънцето, Исус заповяда да снемат трупа му от дървото, да го хвърлят пред градската порта и да натрупат върху него голяма грамада камъни, която стои и до днес.
Подновяване на завета на хълма Гевал
30 Тогава Исус издигна олтар на Господа, Израилевия Бог, на хълма Гевал,
31 както Господният слуга Мойсей беше заповядал на израиляните, според написаното в книгата на Мойсеевия закон – олтар от цели камъни, до които желязно сечиво не се бе допирало; и принесоха на него всеизгаряния на Господа, и пожертваха примирителни приноси.
32 И там, на камъните, написа препис от закона, който Мойсей бе написал пред израиляните.
33 И цял Израил, със старейшините му, първенците и съдиите му, чужденци и местни, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет – половината към хълма Гаризин, а другата половина към хълма Гевал – както Господният слуга Мойсей беше заповядал преди да се благославя Израилевият народ.
34 И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклятията, според всичко, каквото бе написано в Книгата на закона.
35 От всичко, което бе заповядал Мойсей, нямаше дума, която Исус да не прочете пред всичките събрани израиляни с жените, децата и чужденците, които живееха между тях.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
1 Коринтяни
6
1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? И тъй, ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите най-малки работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи!
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам това, за да ви накарам да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 а брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7 Даже преди всичко е голям ваш недостатък, дето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо по-добре не бъдете ограбени?
8 А напротив вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,
10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.
11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и с Духа на нашия Бог.
12 Всичко ми е позволено, но не е всичко полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо.
13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, но за Господа, и Господ е за тялото;
14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.
15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!
16 Или не знаете, че който се съвокуплява с блудница, е едно тяло с нея? Защото „ще бъдат“, казано е, „двамата една плът.“
17 Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.
18 Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло.
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии].
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи