Основен / ден 119

Стар Завет

Исус Навиев

9

Измамата на гаваонците

1 А когато чуха това, всичките царе отсам Йордан, в хълмистите места и в полетата, и по цялото крайбрежие на голямото море чак до Ливан – хети, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и евусейци, 2 събраха се заедно да се бият с Исус и Израил.
3 А жителите на Гаваон, като чуха какво бе сторил Исус с Ерихон и Гай, 4 постъпиха хитро – отидоха и се престориха на посланици; натовариха ослите си със стари чували, с вехти, раздрани и кърпени мехове за вино; 5 сложиха вехти и кърпени обуща на нозете си и вехти дрехи на себе си, и всичкият им хляб за из път беше сух и плесенясал. 6 Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега сключете договор с нас. 7 Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би да живеете близо до нас? Как тогава ще сключим договор с вас? 8 А те казаха на Исус: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? И откъде идете? 9 А те му казаха: От много далечна земя са дошли слугите ти, в името на Еова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и за всичко, което е извършил в Египет, 10 и за всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който живееше в Аштарот. 11 Затова ни говориха старейшините ни и всички жители на нашата земя, казвайки: Вземете храна за из път, та идете да ги посрещнете и кажете им: Ваши слуги сме. И тъй, сега сключете договор с нас. 12 Този наш хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; а ето, сега е сух и плесенясал. 13 Тези мехове за вино бяха нови, когато ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тези наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път. 14 Тогава израиляните опитаха храната им; а до Господа не се допитаха. 15 Исус сключи мир с тях, и направи договор с тях, че ще се опази живота им; и началниците на обществото им се заклеха.
16 А три дни след като сключиха договор с тях, чуха, че им били съседи и живеели близо до тях. 17 И като пътуваха израиляните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Беерот и Кириат-Еарим. 18 Но израиляните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израилевия Бог. И цялото общество роптаеше против началниците. 19 Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.
20 Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не падне Божият гняв на нас, поради клетвата, с която им се заклехме. 21 Началниците казаха още: Нека останат живи, но да бъдат дървосекачи и водоносци на цялото общество – както началниците им бяха говорили. 22 Тогава Исус ги свика, та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте, като рекохте: Много далеч сме от вас, когато вие сте живеели близо до нас? 23 Сега да сте проклети: и никога няма да липсват от вас слуги, които да бъдат и дървосекачи, и водоносци за дома на моя Бог. 24 А те в отговор на Исус казаха: Понеже до слугите достигна вест, че Еова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Мойсей да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и сторихме това нещо. 25 Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори. 26 И той стори с тях така: избави ги от ръката на израиляните и не ги убиха. 27 И в същия ден Исус ги направи дървосекачи и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, каквито са и до днес.
© Библейска лига - България

10

Слънцето застава на едно място

1 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както сторил на Ерихон и на царя му, така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали между тях, 2 уплашиха се много, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни. 3 Затова, ерусалимският цар Адониседек прати до хебронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахишкия цар Яфия и до еглонския цар Девир да рекат: 4 Елате при мене и ми помогнете да поразим Гаваон, защото сключил мир с Исус и с израиляните. 5 И така, събраха се тези петима аморейски царе: ерусалимският цар, хебронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар и еглонският цар, и отидоха, те и цялото им войнство, разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него. 6 Тогава гаваонците пратиха до Исус в стана при Галгал да кажат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро ела при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места. 7 И тъй, Исус потегли от Галгал, той и всички военни мъже с него, и всички силни и храбри мъже. 8 И Господ каза на Исус: Да не се убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе. 9 И Исус ги нападна внезапно, като беше пътувал цяла нощ от Галгал. 10 И Господ ги смути пред Израил; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и ги гони нагоре към Веторон, и ги разбиваше до Азека и до Макида. 11 А като бягаха от Израил по склона на Веторон, Господ хвърляше по тях големи камъни от небето до Азека, та измряха; умрелите от каменната градушка бяха повече от онези, които израиляните убиха с меч.
12 Тогава, в деня, когато Господ предаде аморейците на израиляните, Исус говори на Господа, като каза пред очите на Израил:
Застани, слънце, над Гаваон
и ти, луна, над долината Аялон.
13 И слънцето застана, и луната се спря,
докато отмъщаваха людете на враговете си.
Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да залезе почти цял ден. 14 Такъв ден не е имало ни по-рано, ни после, когато Господ така да е слушал човешки глас; защото Господ воюваше за Израил.
15 След това Исус и цял Израил с него се върнаха в стана при Галгал.

Петимата аморейски царе са убити

16 А онези петима царе побягнаха и се скриха в пещерата при Макида. 17 И тъй, известиха на Исус, казвайки: Петимата царе са скрити в пещерата при Макида. 18 И Исус каза: Дотъркаляйте големи камъни до входа на пещерата и оставете там хора да пазят; 19 а вие не спирайте; гонете враговете си и поразете най-изостаналите от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви. 20 И когато Исус и израиляните ги поразиха с твърде голямо клане, докато ги изтребиха, а останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове, 21 тогава цялото войнство се върна благополучно в стана при Исус в Макида; никой не обели зъб против някого от израиляните. 22 Тогава Исус каза: Отворете входа на пещерата и доведете при мене онези петима царе от пещерата. 23 И сториха така – доведоха при него онези петима царе от пещерата: ерусалимския цар, хебронския цар, ярмутския цар, лахишкия цар и еглонския цар. 24 И като доведоха при Исус онези царе, Исус повика всички Израилеви мъже и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: Приближете се, стъпете с нозете си върху вратовете на тези царе; и те се приближиха и стъпиха с нозете си върху вратовете им. 25 Исус им каза още: Не бойте се и не се страхувайте, бъдете силни и смели; понеже така ще стори Господ на всичките ви врагове, против които воювате. 26 А след това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта. 27 А при залез слънце Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, където се бяха крили, и при входа на пещерата сложиха големи камъни, които стоят там и до днес.
28 В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя ѝ с меч; изтреби като обречени тях и колкото души имаше в нея, не остави оцелели; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

Завладяване на южните градове

29 След това Исус и цял Израил с него премина от Макида в Ливна и воюва против Ливна. 30 И Господ предаде и нея, и царя ѝ в ръката на Израил; и порази с меча си нея и колкото души имаше в нея; не остави оцелели в нея; и стори на царя ѝ, както бе сторил на ерихонския цар.
31 После Исус и цял Израил с него премина от Ливна в Лахиш, разположи стан срещу него и воюва против него. 32 И Господ предаде Лахиш в ръката на Израил; и превзеха го на втория ден, и поразиха с меча него и колкото души имаше в него, както бяха сторили в Ливна.
33 Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахиш; но Исус поразяваше него и войнството му, докато не му остана ни един оцелял.
34 И от Лахиш Исус и цял Израил с него премина в Еглон, разположиха стан срещу него и воюваха против него; 35 и в същия ден го превзеха и го поразиха с меч; в същия ден Исус изтреби като обречени колкото души имаше в него, както бе сторил в Лахиш.
36 После Исус и цял Израил с него отиде от Еглон в Хеброн и воюваха против него; 37 и като го превзеха, поразиха с меч него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави оцелели, както беше сторил в Еглон – изтреби него и колкото души имаше в него.
38 А след това Исус и цял Израил с него се върна в Девир и воюва против него; 39 и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с меч, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави оцелели; стори на Девир и на царя му, както беше сторил в Хеброн и както бе сторил в Ливна и на царя ѝ.
40 Така Исус порази цялата хълмиста, южна и планинска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави оцелели, но изтреби всичко, което дишаше, както Господ, Израилевият Бог, беше заповядал. 41 Исус ги порази от Кадеш-Варни до Газа и цялата Гошенска земя до Гаваон. 42 Всички тези царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ, Израилевият Бог, воюваше за Израил. 43 Тогава Исус и цял Израил с него се завърна в стана при Галгал.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

7

1 А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена. 2 Но за да се избягват блудствата, всекимъж нека има своя си жена, и всяка жена нека има свой мъж. 3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. 4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. 5 Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. 6 Но това казвам като позволение, а не като заповед. 7 Обаче бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един – така, а друг – инак.
8 А на неженените и вдовиците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. 9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят: защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10 А на женените заръчвам, и то не аз, а Господ: Жена да не оставя мъжа си; 11 (но ако го остави, нека остане неженена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуска жена си. 12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, нека не я напуска. 13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, нека не напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. 15 Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени от брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир. 16 Защото, откъде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали не ще спасиш жена си? 17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сила, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви. 18 Обрязан ли е бил призван някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призван, да не се обрязва. 19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди. 20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата. 21 В положение на роб ли си бил призван? Да не те е грижа (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използвай случая); 22 защото, който е бил призван в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призван като свободен човек, е роб на Христа. 23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци. 24 Братя, всеки в каквото е бил призван във вярата, в него нека си остане с Бога.
25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен. 26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за доброто, именно, че е добре за човека така да остане, както си е. 27 Вързан ли си с жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена. 28 Но ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава: но такива ще имат житейски скърби, а аз бих ви пожалил. 29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат като че нямат; 30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; 31 и които си служат със света, като че не са му предани; защото сегашното състояние на този свят е преходно. 32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа; 33 а жененият се грижи за това, което е светско, как да угажда на жена си. 34 Тъй също и между жена и девица има разлика. Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е светско, как да угажда на мъжа си. 35 И това казвам за ваша собствена полза, не да ви държа с оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума. 36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към девицата, за която е сгоден, и ако ѝ е минала цветущата възраст, и той чувствува, че трябва да се ожени, нека прави каквото иска. Не съгрешава. Нека се женят. 37 Но който стои твърдо в сърцето си и не изпитва нужда, но има власт над своята воля, и е решил в сърцето си да не се жени за девицата, ще направи добре. 38 Така че който се ожени за девицата, добре прави; а който не се ожени за нея, ще направи по-добре. 39 Жената е вързана, докогато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът почине, свободна е да се омъжи, за когото иска, само да е в Господа. 40 Но по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

22

1 За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство;
и благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Богат и сиромах се срещат;
Господ е Създател на всички тях.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива,
а неразумните вървят напред – и страдат от това.
4 Наградата за смирението и за страха от Господа
е богатство, слава и живот.
5 Тръни и примки има в пътя на коварния,
който пази душата си, стои далеч от тях.
6 Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи;
и не ще се отклони от него, когато остарее.
7 Богатият властва над сиромасите;
и който взема назаем, е слуга на заемодавеца.
8 Който сее беззаконие, ще пожъне бедствие,
а жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Който има щедро око, ще бъде благословен,
защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Изпъди присмивача и препирнята ще стихне;
и свадата и позорът ще престанат.
11 Който обича чистота в сърцето
и има благодатни устни, ще има цар за приятел.
12 Очите на Господа пазятонзи, който има знание,
и Той осуетява думите на коварния.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън!
Или: Ще бъда убит сред улицата!
14 Устата на чуждите жени са дълбока яма;
и онзи, комуто Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Безумието е вплетено в сърцето на детето,
но тоягата на наказанието ще го избие от него.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си,
и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Думите на мъдрите
17 Приклони ухо и чуй думите на мъдрите
и вземи присърце моето знание;
18 защото е приятно да ги пазиш вътре в себе си
и да бъдат всякога готови върху устните ти.
19 За да бъде упованието ти на Господа,
аз те уча днес – да, тебе.
20 Не ти ли писах изрядни неща
от съвет и знание,
21 за да те направя да познаеш верността на думите на истината,
та да отговаряш с думи на истина на онези, които те пращат?
22 Не ограбвай сиромаха, защото той е беден,
и не притеснявай угнетения при портата,
23 защото Господ ще защити делото им
и ще ограби живота на онези, които са ги ограбили.
24 Не завръзвай приятелство с ядовит човек
и не ходи с гневлив човек,
25 да не би да научиш пътищата му
и да приготвиш примка за душата си.
26 Не бъди от тези, които дават ръка,
от тези, които стават поръчители за дългове;
27 ако нямаш с какво да платиш,
защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Не премествай старите межди,
които са положили бащите ти.
29 Видял ли си човек, трудолюбив в работата си?
Той ще стои пред царе;
няма да стои пред незнаменити хора.
© Библейска лига - България