Основен / ден 122

Стар Завет

Исус Навиев

15

Жребий за Юда

1 А на племето на Юдовите синове, според семействата им, се падна по жребий земята до Едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният ѝ край.
2 И южната им граница беше от най-далечния край на Солено море – от залива, който се простира на юг, 3 и вървеше на юг до хълма Акрабим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг към Кадеш-Варни, минаваше край Есрон, възлизаше до Адар, завиваше към Карка, 4 минаваше Асмон и излизаше при Египетския поток; и границата свършваше при морето. Това е южната им граница.
5 А източната граница беше Солено море до устието на Йордан. И границата на север започваше от залива на морето при устието на Йордан; 6 и границата възлизаше до Бет-Хогла, и минаваше на север от Бет-Араба; и границата възлизаше до камъка на Воан, Рувимовия потомък; 7 и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу хълма Адумим, на юг от потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил; 8 и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на юг от Евус (това е Ерусалим); и границата се изкачваше до върха на хълма, който е на запад срещу Еномската долина, която е в северния край на долината на рефаимите; 9 и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше до градовете на Ефронската планина; и границата се отправяше към Баала, (която е Кириат-Еарим); 10 и от Баала границата завиваше на запад към Сеирската планина, и минаваше на север от планината Ярим (който е Хасалон), и слизаше до Бет-Шемеш, и минаваше през Тамна; 11 после границата излизаше на север от Акарон; и границата се отправяше към Сикрон, и минаваше през планината на Баала, и стигаше до Явнеил; и границата свършваше при морето.
12 А западната граница беше голямото море и пределите му.
Тези бяха границите околовръст на юдеите според семействата им.
13 И според заповяданото от Господа на Исус, той даде на Халев, Ефониевия син, за дял между юдеите града на Арба, Енаковия баща, който град е Хеброн. 14 И Халев изпъди оттам тримата Енакови сина: Шешай, Ахиман и Талмай – Енакови чада. 15 И оттам отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-Сефер). 16 И каза Халев: Който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. 17 И го превзе Готониил, синът на Кенез, Халевовият брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 18 И като отиваше тя при Готониил, той я подучи да поиска от баща си нива; и тъй, като слезе от осела, Халев ѝ рече: Какво искаш? 19 А тя каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори. И той ѝ даде горните извори и долните извори.
20 Това е наследството на племето на юдеите според семействата им.
21 А най-крайните градове на племето на юдеите към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур, 22 Кина, Димона, Адада, 23 Кедеш, Хацор, Итнан, 24 Зиф, Телем, Ваалот, 25 Хацор-Адата, Кериот, Есрон (който е Хацор), 26 Амам, Сема, Молада, 27 Асаргада, Есемон, Бет-Пелет, 28 Асар-Суал, Вирсавее, Визиотия, 29 Баала, Иим, Асем, 30 Елтолад, Хесил, Хорма, 31 Сиклаг, Мадмана, Сансана, 32 Леваот, Саилеим, Аин и Римон; всички градове със селата си бяха двадесет и девет.
33 В равнината бяха: Ештаол, Цора, Асна, 34 Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам, 35 Ярмут, Адулам, Сохо, Азека, 36 Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им; 37 Сенан, Адаса, Мигдалгад, 38 Далаан, Масфа, Йоктеил, 39 Лахиш, Васкат, Еглон, 40 Хавон, Лахмас, Хитлис, 41 Гедирот, Бет-Дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им; 42 Ливна, Етер, Асан, 43 Ефта, Асена, Несив, 44 Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им; 45 Акарон и заселищата му със селата му; 46 от Акарон до морето всичките градове, които са близо при Азот, със селата им; 47 Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата ѝ със селата ѝ, до Египетския поток и голямото море с пределите му.
48 А в хълмистите места: Шамир, Ятир, Сохо, 49 Дана, Кириат-Сана, (която е Девир), 50 Анав, Естемо, Аним, 51 Гошен, Олон и Гило; единадесет града със селата им; 52 Арав, Дума, Есан, 53 Янум, Бет-Тапуах, Афека, 54 Хумата, Кириат-Арба (която е Хеброн) и Циор; девет града със селата им; 55 Маон, Кармил, Зиф, Юта, 56 Езреел, Йокдеам, Заноа, 57 Акаин, Геваа и Тамна; десет града със селата им; 58 Алул, Бет-Цур, Гедор, 59 Маарат, Бет-Анот и Елтекон; шест града със селата им; 60 Кириат-Баал (който е Кириат-Еарим) и Рава; два града със селата им.
61 В пустинята: Бет-Араба, Мидин, Сехаха, 62 Нивсан, Града на Солта и Ен-Геди; шест града със селата им.
63 А юдеите не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдеите и така живеят до днес.
© Библейска лига - България

16

Жребий за Ефрем и Манасия

1 На Йосифовите потомци се падна по жребий земята от Йордан при Ерихон, към Ерихонските води на изток, пустинята, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил; 2 и границата се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот, 3 и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долен Веторон и до Гезер, и свършваше при морето.
4 И Йосифовите потомци, племената на Манасия и Ефрем, взеха наследството си. 5 Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-Адар до горен Веторон 6 и на север от Михметат границата се простираше на запад; и границата завиваше на изток до Танат-Сило, и оттам преминаваше на изток от Янох; 7 и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и стигаше до Ерихон, и свършваше при Йордан. 8 От Тапфуа границата отиваше на запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им. 9 Имаше и градове, отделени за ефремците между наследството на манасийците – всички тези градове със селата им. 10 Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха между ефремците, както живеят и до днес, които ги задължиха да им работят принудително и да им плащат данък.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

10

1 Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, 2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Мойсей, 3 и всички да са яли от същата духовна храна, 4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна Канара, която ги придружаваше; и тази Канара бе Христос), 5 пак към повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. 6 А в тези неща те ни станаха примери, та да не бъдем похотливи за злото, както и те бяха похотливи. 7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят“. 8 Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите. 10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и погинаха от изтребителя. 11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука на нас, върху които са стигнали последните времена. 12 Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне. 13 Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
14 Затова, любезни мои, бягайте от идолопоклонството. 15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. 16 Чашата, която беше благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? 17 Тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме. 18 Гледайте народа Израил; тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава какво? 19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не. 20 Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. 21 Не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза. 22 Или искаме да подбудим Господа към ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. 24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия. 25 Всичко, което се продава на месарницата, яжте, без да изпитвате за него съвестта си; 26 защото „Господня е земята и всичко, каквото има в нея“. 27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте, каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него съвестта си. 28 Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва – не яжте заради този, който ви е известил, и заради съвестта – 29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? 30 Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?) 31 И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава. 32 Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква; 33 както и аз угаждам на всички във всичко, като търся, не своята си полза, а ползата на мнозината, за да се спасят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи