Основен / ден 125

Стар Завет

Исус Навиев

21

Градове за левитите

1 След това, началниците на левитските бащини домове дойдоха при свещеника Елеазар, при Исус, Навиевия син, и при началниците на бащините домове от племената на израиляните, 2 та им говориха в Сило, в Ханаанската земя, като казаха: Господ заповяда чрез Мойсей да ни се дадат градове за живеене и пасбищата им за добитъка ни. 3 И ето градовете с пасбищата им, които израиляните дадоха на левитите от наследството си според Господнята заповед:
4 Излезе жребият за семействата на каатовците; и потомците на свещеника Аарон, които бяха от левитите, получиха чрез жреби тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе.
5 А останалите Каатови потомци получиха чрез жребий десет града от семействата на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината на Манасиевото племе.
6 И Гирсоновите потомци получиха чрез жребий тринадесет града от семействата на Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината на Манасиевото племе във Васан.
7 Мерариевите потомци според семействата си получиха дванадесет града от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе.
8 Тези градове и пасбищата им израиляните дадоха чрез жребий на левитите, както Господ бе заповядал чрез Мойсей. 9 От племето на юдейците и от племето на симеонците дадоха тези градове, които по-долу се споменават по име, 10 и които Аароновите потомци получиха, бидейки от семействата на каатовците, които са от левитите; защото първият жребий се хвърли за тях: 11 дадоха им града на Арба, Енаковия баща (който е Хеброн), с пасбищата му около него, в Юдовата хълмиста земя; 12 (а нивите на града и селата му дадоха на Халев, Ефониевия син, за негова собственост;) 13 Хеброн с пасбищата му, прибежищния град за убийци, дадоха на потомците на свещеника Аарон, също и Ливна с пасбищата ѝ, 14 Ятир с пасбищата му, Естемой с пасбищата му, 15 Олон с пасбищата му, Девир с пасбищата му, 16 Аин с пасбищата му, Юта с пасбищата ѝ и Бет-Шемеш с пасбищата му; девет града от тези две племена; 17 а от Вениаминовото племе – Гаваон с пасбищата му, Гава с пасбищата ѝ, 18 Анатот с пасбищата му и Алмон с пасбищата му; четири града. 19 Всичките градове на Аароновите потомци, свещениците, бяха тринадесет града с пасбищата им.
20 И семействата на Каатовите потомци, левитите, които оставаха от Каатовите потомци, получиха градовете на своето по жребий притежание от Ефремовото племе. 21 Дадоха им прибежищния за убийци град Сихем с пасбищата му в хълмистата земя на Ефрем, също и Гезер с пасбищата му, 22 Кивзаим с пасбищата му и Веторон с пасбищата му; четири града; 23 от Дановото племе – Елтеко с пасбищата му, Гиветон с пасбищата му, 24 Аялон с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; четири града; 25 а от половината на Манасиевото племе – Таанах с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; два града. 26 Всичките градове за семействата на останалите Каатови потомци бяха десет с пасбищата им.
27 А на Гирсоновите потомци от семействата на левитите дадоха от другата половина на Манасиевото племе, прибежищния за убийци град Голан във Васан с пасбищата му и Веестера с пасбищата му; два града; 28 от Исахаровото племе – Кишион с пасбищата му, Даврат с пасбищата му, 29 Ярмут с пасбищата му и Енганим с пасбищата му; четири града; 30 от Асировото племе – Мисаал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му, 31 Хелкат с пасбищата му и Рехов с пасбищата му; четири града; 32 а от Нефталимовото племе прибежищния за убийци град Кедеш в Галилея с пасбищата му, Амот-Дор с пасбищата му, и Картан с пасбищата му; три града. 33 Всичките градове на гирсонците според семействата им бяха тринадесет града с пасбищата им. 34 И на семействата на Мерариевите потомци, останалите от левитите, дадоха от Завулоновото племе Йокнеам с пасбищата му, Карта с пасбищата ѝ, 35 Димна с пасбищата ѝ и Наалон с пасбищата му; четири града; 36 от Рувимовото племе – Безер с пасбищата му, Яца с пасбищата ѝ, 37 Кедимот с пасбищата му и Мефаат с пасбищата му; четири града; 38 а от Гадовото племе – прибежищния за убийци град Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му, 39 Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му; всичко четири града. 40 Всичките градове, които дадоха чрез жребий на Мерариевите потомци според семействата им, на останалите от семействата на левитите, бяха дванадесет града.
41 Всичките градове на левитите сред владенията на израиляните бяха четиридесет и осем града с пасбищата им. 42 Тези градове бяха всеки с околните си пасбища; така бяха всички тези градове.
43 Така Господ даде на Израил цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще им я даде; и я завладяха, и се заселиха в нея. 44 И Господ им даде спокойствие от всяка страна, точно както се беше клел на бащите им; и от всичките им врагове никой не можа да устои против тях; Господ предаде всичките им врагове в ръката им. 45 Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.
© Библейска лига - България

22

Източните племена се завръщат у дома

1 Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе и им каза: 2 Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което съм ви заповядал. 3 През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте заръката, която Господ, вашият Бог, ви заповяда. 4 И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им бе обещал; затова върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която е ваше притежание, която Господният слуга Мойсей ви даде на изток от Йордан. 5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Господният слуга Мойсей, да любите Господа вашия Бог, да Го следвате във всичките Му пътища, да спазвате заповедите, да се държите за Него и да Му слугувате от цялото си сърце и от цялата си душа. 6 И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите. 7 (На половината от Манасиевото племе Мойсей беше дал земя във Васан; а на другата му половина Исус даде земя между братята им оттатък Йордан, на запад.) И като ги разпускаше по шатрите им, Исус ги благослови, 8 като им говори, казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от враговете ви.
9 И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се разделиха с израиляните в Сило, в Ханаанската земя, и се върнаха, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господнето слово чрез Мойсей. 10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Йордан, олтар забележително голям. 11 А израиляните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израиляните. 12 И когато израиляните чуха това, цялото общество израиляни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. 13 И израиляните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, Финехас, сина на свещеника Елеазар, 14 и с него десет първенци – по един първенец за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди. 15 И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, и им говориха, казвайки: 16 Така говори цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес да не следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да въстанете днес против Господа? 17 Малко ли беше за нас съгрешението относно Пеор, от което и до днес не сме се очистили, макар чепоради него напаст сполетя Господнето общество, 18 та вие днес искате да се отвърнете да не следвате Господа? Ако въстанете днес против Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество. 19 Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господне притежание, където стои Господнята скиния, и вземете притежание между нас; само не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, като си издигате друг олтар, освен олтара на Господа, нашия Бог. 20 Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление спрямо обречените неща и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.
21 Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор казаха на Израилевите хилядоначалници: 22 Могъщият Бог Еова, могъщият Бог Еова, Той знае и Израил сам ще узнае; ако това е въставане или престъпление против Господа, то не ни щади, Господи, днес! 23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем да не следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне и приноси, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека Сам Господ съди. 24 Но ние сторихме това от предпазливост, като си казвахме: Утре е възможно вашите чада да кажат на нашите чада: Какво имате вие с Господа, Израилевия Бог? 25 Защото Господ е отредил Йордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така вашите чада биха накарали нашите чада да престанат да се боят от Господа. 26 Затова си казахме: Нека се заловим да издигнем олтар – не за всеизгаряне, нито за жертва, 27 а за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да служим пред Господа с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, за да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа. 28 Затова си казахме, че ако се случи утре да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха – не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас. 29 Не дай, Боже, да въставаме ние против Господа и да се отвърнем днес да не следваме Господа, като издигнем друг олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.
30 А свещеникът Финехас, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни. 31 И Финехас, синът на свещеника Елеазар, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израиляните от Господнята ръка. 32 Тогава Финехас, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от рувимците и от гадците от Галаадската земя в Ханаанската земя при израиляните и им донесоха известие. 33 И това стана угодно на израиляните; и израиляните благословиха Бога, и не говореха вече за излизане на бой против тях, за да разорят земята, където живееха рувимците и гадците.
34 И рувимците и гадците наименуваха олтара Ед, защото той е свидетелство помежду ни, че Еова е Бог.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза? 4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада; другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм, което е детинско. 12 Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 13 И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

23

1 Когато седнеш да ядеш с началник,
гледай добре какво има пред тебе;
2 и опри нож в гърлото си
ако те обладава лакомия.
3 Не пожелавай вкусните му ястия,
защото те са примамливи гозби.
4 Не се старай да придобиеш богатство;
остави тази мисъл;
5 нима ще хвърлиш око на нещо, което го няма?
Защото богатството наистина си прави крила
и отлита като орел към небето.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око,
нито пожелавай вкусните му ястия,
7 защото както мисли в душата си, такъв е и той;
казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе;
8 залъкът, който си изял, ще избълваш
и ще изгубиш сладките си думи.
9 Не говори в ушите на безумния,
защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Не премествай стари межди,
нито влизай в нивите на сирачетата,
11 защото Изкупителят им е мощен –
Той ще защити делото им против тебе.
12 Наклони сърцето си към поука
и ушите си – към думи на знание.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето;
ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре;
14 като го биеш с пръчката,
ще избавиш душата му от шеол.
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро,
то и на мене на сърцето ми ще е драго.
16 Да! От дълбините на душата си ще се радвам,
когато устните ти говорят, каквото е право.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните,
но цял ден бъди в страх от Господа;
18 защото наистина има бъдеще
и надеждата ти няма да се отсече.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър,
и оправяй сърцето си в пътя.
20 Не бъди сред винопийци,
сред невъздържани месоядци,
21 защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят
и сънливостта ще облече човека с дрипи.
22 Слушай баща си, който те е родил,
и не презирай майка си, когато остарее.
23 Купувай истината и не я продавай,
също и мъдростта, поуката и разума.
24 Бащата на праведния ще се радва много;
и който ражда мъдро чедо, ще има радост от него;
25 нека се веселят твоят баща и твоята майка;
и да се възхищава онази, която те е родила.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене;
и очите ти нека гледат моите пътища,
27 защото блудницата е дълбока яма
и чуждата жена – тесен ров.
28 Да! Тя причаква като за плячка
и умножава броя на неверните между човеците.
29 Кому горко? Кому скръб? Кому кавга?
Кому оплакване? Кому удари без причина?
Кому подпухнали очи?
30 На онези, които засядат около виното,
които отиват да вкусят подправено вино.
31 Не гледай виното, че е червено,
че показва цвета си в чашата,
че се поглъща гладко,
32 защото после то хапе като змия
и жили като ехидна.
33 Очите ти ще гледат чужди жени
и сърцето ти ще изригва развратни неща,
34 ще бъдеш като някой, който е легнал сред море,
или като някой, който лежи на върха на мачта.
35 Удариха ме – ще речеш – и не ме заболя;
биха ме и не усетих.
Кога ще се събудя, за да потърся още вино?
© Библейска лига - България