Основен / ден 127

Стар Завет

Съдии

1

Израил воюва срещу останалите ханаанци

1 След смъртта на Исус израиляните се допитаха до Господа: Кой пръв ще тръгне да воюва за нас против ханаанците? 2 И Господ каза: Юда ще тръгне, ето, предадох земята в ръката му. 3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с нас в определената ни земя, за да воюваме против ханаанците; и аз ще дойда с тебе в твоята земя. И Симеон отиде с него. 4 И Юда тръгна, и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и от тях в Безек бяха повалени десет хиляди мъже. 5 И намериха Адони-Безек в Безек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците. 6 А Адони-Безек побягна; но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете му и на краката му. 7 И рече Адони-Безек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на краката са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде Бог. И го закараха в Ерусалим, където и умря.
8 И юдеите воюваха против Ерусалим и като го завладяха, поразиха го с меч и предадоха града на огън. 9 След това юдеите се спуснаха да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата земя, в Южната земя и в низините. 10 Юдеите отидоха и против ханаанците, които живееха в Хеброн (а по-рано името на Хеброн беше Кириат-Арба), убиха Шешай, Ахиман и Талмай; 11 и оттам отидоха против жителите на Девир (а по-рано името на Девир беше Кириат-Сефер). 12 И рече Халев: Който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. 13 И превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 14 И като отиваше тя при Готониил, той я подучи да поиска от баща си нива; и тъй, като слезе от осела, Халев ѝ рече: Какво искаш? 15 А тя му каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.
16 И потомците на кенееца, Мойсеевия тъст, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха, и се заселиха сред народа.
17 Тогава Юда тръгна с брат си Симеон и порази ханаанците, които живееха в Цефат; и обрекоха града на изтребление; затова градът се нарече Хорма. 18 Юда завладя и Газа с околностите ѝ, и Ашкелон с околностите му, и Екрон с околностите му. 19 И Господ беше с Юда. И той изгони жителите на хълмистата земя, но не можа да изгони жителите на долината, защото имаха железни колесници. 20 И както беше казал Мойсей, дадоха Хеброн на Халев, и той изгони оттам тримата Енакови синове.
21 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, както живеят и до днес.
22 Също и Йосифовият дом, и той тръгна против Ветил; и Господ беше с него. 23 И Йосифовият дом прати да огледат Ветил (а по-рано името на града беше Луз). 24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще ти окажем милост. 25 И той им показа входа на града, и те поразиха града с меч, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство. 26 И човекът отиде в Хетската земя, където и съгради град, и го нарече Луз, каквото е името му и до днес.
27 И Манасия не изгони жителите на Бет-Шан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Иблеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. 28 А Израил, когато стана силен, принуди ханаанците да му работят, без да ги изгони съвсем.
29 И Ефрем не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер между тях.
30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд. 31 Нито Асир изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Рехов; 32 но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
33 И Нефталим не изгони жителите на Бет-Шемеш, нито жителите на Бет-Анат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Бет-Шемеш и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.
34 Аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата земя, защото не им позволяваха да слизат в долината; 35 и аморейците настояваха да живеят в планината Херес, в Аялон и в Шаалбим. Но когато ръката на Йосифовия дом ги надви, те също бяха подложени на принудителен труд. 36 А границата на аморейците беше от възвишението Акрабим, от скалата и нагоре.
© Библейска лига - България

2

Ангел Господен при Бохим

1 И Ангел Господен дойде от Галгал в Бохим, и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви, като казах: Няма да наруша завета Си с вас довека. 2 Вие да не сключите договор с жителите на тази земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? 3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще се намерят между ребрата ви и боговете им ще ви бъдат примка. 4 И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас. 5 Затова нарекоха онова място Бохим; и там принесоха жертва на Господа.

Непослушание и поражение

6 И когато Исус разпусна израиляните, те отидоха всеки в наследството си, за да притежава земята. 7 И народът служи на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус и които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израил. 8 И Господният служител Исус, Навиевият син, умря на възраст сто и десет години. 9 И го погребаха в предела на наследството му в Тимнат-Херес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гааш. 10 Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не познаваше Господа, нито делото, което беше извършил за Израил.
11 И израиляните сториха зло пред Господа, като се поклониха на Вааловците, 12 и оставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, та последваха други богове – от боговете на племената, които бяха около тях и като им се поклониха, разгневиха Господа. 13 Те оставиха Господа и служиха на Ваал и Астарта. 14 И гневът на Господа пламна против Израил, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги грабиха; и предаде ги в ръката на околните им врагове, така че вече не можеха да устоят пред враговете си. 15 Където и да излизаха, Господнята ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил и както Господ им се беше клел; и те изпадаха в голямо притеснение. 16 Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им. 17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, който следваха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не правеха така. 18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше поради въздишките им от онези, които ги угнетяваха и притесняваха. 19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове и им служеха, и им се кланяха; не преставаха злите си дела и упорстваха в пътя си. 20 От това гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми, 21 то и Аз няма да гоня вече пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря, 22 за да изпитам чрез тях Израил дали ще пази Господния път и ще върви по него, както го пазеха бащите му, или не. 23 И тъй, Господ остави тези народи, без да ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Исус.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

15

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил – освен ако напразно сте повярвали. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; 4 че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 6 че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; 7 че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; 8 и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока. 9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите и не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. 10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях – не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене. 11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, така и вие сте повярвали.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това, ние се оказваме и лъжесвидетели относно Бога; защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Помазаника; Когото не е възкресил, ако е вярно, че мъртвите не възкръсват. 16 Защото, ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е бил възкресен; 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тези, които са починали в Христа, са погинали. 19 Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-окаяните.
20 Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите. 21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите. 22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23 Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христа, тези, които са Негови. 24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. 26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 27 защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато се казва, че всичко Му е вече покорено, явно се изключва Този, Който Му е покорил всичко. 28 Когато всичко Му бъде покорено, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всички.
29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях? 30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час? 31 Братя, това ми е похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса, нашия Господ, аз всеки ден умирам. 32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, каква полза? Ако мъртвите не възкръсват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. 33 Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави“. 34 Трезнейте към правдата и не съгрешавайте: защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви накарам да се засрамите.
35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат? 36 Глупецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. 37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; 38 но Бог му дава тяло, каквото Му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло. 39 Всяка плът не е еднаква; но една е плътта на човеците, а друга – на животните, друга пък – на рибите и друга – на птиците. 40 Има и небесни тела, и земни тела, една обаче е славата на небесните, а друга – на земните. 41 Един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната, и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясъка. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. 45 Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. 46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. 47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. 48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. 49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в една минута, в миг на окото, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим. 53 Защото тленното трябва да се облече в нетление, и смъртното да се облече в безсмъртие. 54 А когато това тленното се облече в нетление, и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. 55 О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото? 56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. 58 Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, като знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

Псалми и Притчи

Псалми

49

1 За диригента, псалом на Кореевите синове.
Слушайте това, всички племена;
внимавайте, всички жители на вселената,
2 и нископоставени, и високопоставени,
богати и сиромаси заедно.
3 Устата ми ще говорят мъдрост
и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;
4 ще наведа към притча ухото си,
с арфа ще тълкувам гатанката си:
5Защо да се боя във време на бедствие,
когато ме обкръжи отвред беззаконието?
6 От онези, които се уповават на имота си
и се хвалят с голямото си богатство,
7 ни един от тях не може да изкупи брата си,
нито да даде на Бога откуп за него,
8 (защото толкова скъп е откупът за душата,
че всеки трябва да се откаже от това завинаги)
9 та да живее вечно
и да не види изтление.
10 Защото всеки вижда, че мъдрите умират,
и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият,
и оставят богатството си на други.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно,
и жилищата им – из род в род;
наричат земите си със своите си имена.
12 Но човекът не пребъдва в чест;
прилича на животните, които изчезват при смъртта.
13 Това е пътят на безумните;
но пак идещите след тях
човеци одобряват думите им. (Села.)
14 Предназначени са като овце за шеол;
смъртта ще им бъде овчар;
и праведните ще ги завладеят призори;
и красотата им ще овехтее,
понеже шеол ще бъде тяхно жилище.
15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на шеол,
защото ще ме приеме. (Села.)
16 Не бой се, когато забогатее човек,
когато се умножи славата на дома му;
17 защото, когато умре, няма да вземе нищо със себе си,
нито славата му ще иде след него.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе –
човеците те хвалят, когато си сполучил –
19 пак ще отиде при рода на бащите си,
които никога няма да видят светлина.
20 Човек, който е на почит, а не разбира,
прилича на животните, които изчезват при смъртта.
© Библейска лига - България