Основен / ден 129

Стар Завет

Съдии

5

Песента на Девора

1 В онзи ден Девора и Барак, Абиноамовият син, запяха с тези думи:
2 За това, че отмъсти за Израил,
че доброволно се предаде народът,
хвалете Господа!
3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея на Господа;
на Господа, Бога Израилев, ще пея хвала.
4 Господи, когато излезе Ти от Сеир,
когато тръгна от полето Едом,
земята се потресе, също и небето покапа –
ей, облаците покапаха вода.
5 Планините се разтопиха от присъствието Господне –
самият Синай от присъствието на Господа, Бога Израилев.
6 В дните на Шамгар, Анатовия син,
в дните на Яел пътищата бяха напуснати;
и пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 Престанаха воините в Израил; престанаха,
докато се въздигнах аз, Девора,
въздигнах се майка в Израил.
8 Избраха си нови богове;
тогава настана бой при портите;
но видя ли се щит или копие
между четиридесет хиляди в Израил?
9 Сърцето ми е към началниците на Израил,
които между народа предадоха себе си доброволно.
Хвалете Господа!
10 Вие, които яздите на бели осли,
вие, които седите на меки постелки,
и вие, които вървите по пътя, възвестете това!
11 Далеч от кипежа на стрелците,
на местата, където черпят вода,
там да възхваляват правдините на Господа,
праведните дела на владичеството Му в Израил.
Тогава народът Господен слезе при портите.
12 Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Бараче,
и заплени пленниците си, сине Абиноамов!
13 Тогава остатъкът от мъжете на благородните се предаде;
Господ ме направи да владея силните.
14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик
след тебе, Вениамине, между твоите племена;
от Махир слязоха началници
и от Завулон онези, които държат жезъл на повелител.
15 И първенците Исахарови бяха с Девора,
Исахар още с Барак,
спуснаха се подир него в долината.
При потоците Рувимови
велики бяха сърдечните решения.
16 Защо си седнал между оградите
да слушаш блеянията на стадата?
При потоците Рувимови
големи бяха сърдечните изпитания.
17 Галаад мируваше оттатък Йордан;
и Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайморията
и мируваше в заливчетата си.
18 Завулон са народ, който изложи живота си на смърт,
също и Нефталим – по опасните места на полето.
19 Дойдоха царете, воюваха;
тогава воюваха ханаанските царе
в Таанах, близо при водите на Магедон;
ала сребро и плячка не взеха.
20 От небето воюваха;
звездите от пътищата си воюваха против Сисера.
21 Река Кишон ги завлече,
старата река, река Кишон.
Стъпкала си мощ, душе моя.
22 Тогава се строшиха конските копита
от стремглавото тичане, стремглавото тичане на силните им.
23 Прокълнете Мироз, рече Ангелът Господен,
горчиво прокълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа против силните.
24 Благословена нека бъде повече от всички жени
Яел, жената на Хебер кенееца;
повече от всички жени живеещи в шатри, нека бъде благословена.
25 Вода поиска той;
тя мляко му даде,
масло принесе във великолепна чаша.
26 Ръката си простря към кола,
и десницата си към работническия чук;
и с чука удари Сисера и му промуши главата,
ей, проби и прониза слепите му очи.
27 При нозете ѝ се повали, падна, простря се;
при нозете ѝ се повали, падна;
дето се повали, там и падна мъртъв.
28 Сисеровата майка надничаше през прозореца
и викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняват колелата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни госпожи ѝ отговаряха,
даже и тя даваше отговор на себе си:
30 Навярно са намерили и делят плячка.
По мома, по две моми на всеки мъж;
на Сисера плячка от пъстрошарени дрехи,
плячка от пъстрошарени, везани дрехи,
от пъстрошарени дрехи, везани и от двете страни,
за шиите на момите, взети в плен.
31 Така да погинат всички твои врази, Господи;
а онези, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.
След това земята имаше спокойствие четиридесет години.
© Библейска лига - България

6

Гидеон

1 И израиляните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиам за седем години. 2 И ръката на Мадиам преодоля Израил и заради мадиамците израиляните си направиха онези ровове, които са по планините, и пещерите, и укрепленията. 3 Щом Израил посееше, мадиамците, амаликчаните и източните народи идваха и го нападаха; 4 и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа, и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито говедо, нито осел. 5 Защото идваха с добитъка си и с шатрите си и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават. 6 Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова израиляните извикаха към Господа.
7 И когато израиляните извикаха към Господа поради мадиамците, 8 тогава Господ изпрати на израиляните един пророк, който им каза: Така говори Господ, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и ви изведох от дома на робството; 9 и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха и като ги изпъдих пред вас, дадох ви земята им. 10 И рекох ви: Аз съм Господ, вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.
11 И Ангелът Господен дойде, та седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гидеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. 12 И Ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри. 13 А Гидеон Му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които нашите бащи ни разправяха, като казваха: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците. 14 И Господ погледна към него и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз? 15 А той Му рече: О, Господи! С какво ще освободя аз Израил? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом. 16 Но Господ му рече: Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек. 17 После той му каза: Ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная кой си Ти, Който говориш с мен; 18 не си отивай оттук, докато не дойда при Тебе да изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той му рече: Ще чакам, докато се върнеш. 19 Тогава Гидеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а чорбата сложи в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба да ги представи. 20 И Ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги остави на този камък, а чорбата излей. И стори така. 21 Тогава Ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и докосна месото и пресните пити; и излезе огън от камъка, та пояде месото и пресните пити; а след това Ангелът Господен изчезна. 22 И като видя Гидеон, че това беше Ангел Господен, Гидеон каза: Горко ми, Господи Еова! Защото видях Ангела Господен лице в лице. 23 А Господ му каза: Мир тебе, не бой се; няма да умреш. 24 И Гидеон издигна там олтар на Господа и го нарече Еова-Шалом; той е и до днес в Офра на авиезерците.
25 И същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и съсипи Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него. 26 После на върха на тази скала издигни олтар на Господа, твоя Бог, според наредбата и вземи втория вол, и го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш. 27 И тъй, Гидеон взе десетина души от слугите си и стори, както Господ му каза; но понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори през деня, а го стори през нощта. 28 Когато градските жители станаха на сутринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него – съсечена, и вторият вол – цял изгорен на издигнатия олтар. 29 И казаха си един на друг: Кой е извършил тази работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гидеон, Йоасовият син, е извършил тази работа. 30 Тогава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде предаден на смърт, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е съсекъл ашерата, която беше при него. 31 А Йоас рече на всички, които се бяха вдигнали против него: Вие ли ще се застъпвате за Ваал? Вие ли ще го защитавате? Който се застъпва за него, нека бъде предаден на смърт, докато е още сутрин. Ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето някой е съборил жертвеника му. 32 Затова в същия ден той нарече сина си Ероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, защото е съборил жертвеника му.
33 Тогава всички мадиамци и амаликчани, и източните жители се събраха заедно, и преминаха и разположиха стан в долината Езреел. 34 А Господният Дух дойде на Гидеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват. 35 После изпрати вестители до цялото Манасиево коляно, та и то се събра да го последва; прати вестители и до Асир, до Завулон и до Нефталим, и те дойдоха, та ги посрещнаха.
36 И Гидеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израил с моята ръка, както си казал, 37 ето, аз ще сложа руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата земя остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израил с моята ръка, както си казал. 38 Така и се случи; защото, като стана рано на сутринта, той изстиска руното и роса потече от руното – колкото леген вода. 39 И Гидеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, ако продумам само този път; ако опитам само този път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата земя нека падне роса.
40 И Бог стори така през онази нощ: само руното остана сухо, а по-цялата земя падна роса.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

1

1 Павел, с Божията воля апостол на Исуса Христа, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая: 2 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

Бог на пълната утеха

3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милосърдието и Бог на пълната утеха, 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние сами се утешаваме от Бога. 5 Защото, както ние изобилно страдаме за Христа, така и нашата утеха изобилства чрез Христа. 6 Но ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за ваша утеха [и спасение], което създава у вас търпеливо понасяне на същите страдания, които понасяме и ние. 7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. 8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че бяхме изключително притеснени, вън от силата си, така че се отчаяхме дори за живота си; 9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. 10 И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави; 11 като и вие чрез молитва ни помагате, така че мнозина да благодарят от наше име за дарбата, дарена ни чрез молитвите на мнозина.

Промяната в плановете на Павел

12 Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. 13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете и признавате, и което, надявам се, че и докрай ще признаете 14 (както и отчасти сте признали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. 15 С тази увереност възнамерявах да дойда първо при вас, за да имате двойна полза, 16 като през вас мина в Македония; и пак от Македония дойда при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея. 17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? Или намерението ми е било човешко намерение, та да казвам ту: Да, да, ту: Не, не? 18 Но както Бог е верен, така и словото ни към вас не е било „да“ и „не“. 19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана „да“ и „не“, но в Него стана „да“; 20 понеже всички Божии обещания в Него са „да“, и в Него „амин“, за Божията слава чрез нас. 21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог: 22 Който и ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, се въздържах да дойда в Коринт; 24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

50

1 Асафов псалом.
Господ Бог Еова е говорил и призовавал земята
от изгряването на слънцето до залязването му.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи;
ще има пред Него огън пояждащ
и около Него силна буря.
4 Ще призове небесата отгоре,
и земята, за да съди людете Си, казвайки:
5 Съберете Ми Моите светии,
които чрез жертва са встъпили в завет с Мене.
6 И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия. (Села.)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря –
Израилю, и ще заявя пред тебе:
Бог, твой Бог съм Аз.
8 Не ще те изоблича за жертвите ти,
нито за твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене.
9 Не ще приема телец от къщата ти,
нито козли от стадата ти;
10 защото Мои са всичките горски зверове
и добитъкът по хилядите хълмове.
11 Познавам всичките планински птици
и полските зверове са Мои.
12 Ако огладнеех, нямаше да кажа на тебе;
защото Моя е вселената и всичко, що има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от телци?
Ще пия ли кръв от козли?
14 Принеси на Бога жертва на хваление
и изпълни на Всевишния оброците си;
15 и призови Ме в ден на беда;
и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16 А на нечестивия казва Бог:
Защо разгласяваш
Моите повеления
и разказваш завета Ми с устата си,
17 като сам мразиш поука,
и хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него,
и с прелюбодейците участваш.
19 Предаваш устата си на зло
и езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си;
клеветиш сина на майка си.
21 Понеже си сторил това и Аз премълчах,
ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе;
но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред
очите ти.
22 Разсъдете за това вие, които забравяте Бога,
да не би да ви разкъсам,
без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала,
той Ме прославя;
и на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
© Библейска лига - България