Основен / ден 131

Стар Завет

Съдии

9

Авимелех

1 След това Авимелех, Ерова-аловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече: 2 Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всички Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът. 3 И братята на майка му изказаха всички тези думи за него на всеослушание пред всички сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелех, защото рекоха: Той ни е брат. 4 И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Баал-Берит; и с тях Авимелех нае едни суетни и празноглави мъже, които вървяха след него. 5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-малкият Ероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.
6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха, и отивайки, поставиха Авимелех за цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем. 7 А когато се извести това на Йотам, той отиде и застана на върха на планината Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог: 8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее и казали на маслината: Царувай над нас. 9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдават почит на Бога и на човека, и да ида да се развявам над дърветата? 10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас. 11 Но смокинята им отговорила: да оставя ли сладостта си и добрия си плод, и да ида да се развявам над дърветата? 12 После дърветата казали на лозата! Ела ти царувай над нас. 13 Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното си, което весели Бога и човека, и да ида да се развявам над дърветата? 14 Накрая всички дървета казали на тръна: Ела ти царувай над нас. 15 А трънът казал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да изгори ливанските кедри. 16 И тъй, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелех за цар и ако сте се отнесли добре с Ероваал и с дома му и ако сте му сторили, както извършеното от ръцете му заслужава, – 17 (защото баща ми воюва за вас и постави в опасност живота си, за да ви избави от ръката на Мадиам; 18 а днес сте въстанали против бащиния ми дом и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелех, сина на слугинята му, за цар на сихемските мъже, защото ви е брат,) 19 и тъй, ако днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех, а нека се радва и той на вас! 20 Но ако не, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън от сихемските мъже и от Миловия дом и да изгори Авимелех! 21 Тогава Йотам побягна, избяга и отиде в Беер, и живя там поради страха от брат си Авимелех.
22 И Авимелех царува над Израил три години. 23 А Бог прати дух на озлобление между Авимелех и сихемските мъже, и сихемските мъже изневериха на Авимелех, 24 за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелех, брат им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си. 25 И сихемските мъже поставиха засади против него по върховете на хълмовете, и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелех.
26 И дойде Гаал, Ебедовият син, с братята си, и заминаха за Сихем; и сихемските мъже се довериха на него. 27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелех. 28 Тогава Гаал, Ебедовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? И не е ли Зебул настойникът му? Слугувайте на мъжете на сихемовия баща Хамор; а нему защо да слугуваме ние? 29 Защо не бяха тези люде под моята ръка! Тогава аз бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Свикай цялата си войска и излез! 30 И когато чу Зебул, управителят на града, думите на Гаал, Ебедовия син, гневът му пламна. 31 И прати тайно вестители до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, Ебедовият син, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те настройват града против тебе. 32 Затова стани през нощта, ти и мъжете, които са с тебе и постави засади по полето. 33 И на сутринта, щом изгрее слънцето, стани рано и се спусни върху града; и, ето, когато Гаал и мъжете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи според случая.
34 И тъй, през нощта Авимелех и цялата му войска станаха и поставиха четири дружини в засада при Сихем. 35 И Гаал, Ебедовият син, излезе и застана при градската порта; и Авимелех, и войниците, които бяха с него, станаха от засадата. 36 А когато видя людете, Гаал рече на Зебул: Ето, люде слизат от върховете на планините. А Зебул му каза: Сянката на планините ти се вижда като човеци. 37 Гаал пак проговори: Виж, люде слизат посред местността и една дружина идва покрай дъба на запитвача на духове. 38 Тогава Зебул му каза: Къде е сега самохвалството ти, като рече: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не са ли това мъжете, които ти презираше? Излез сега и се бий с тях. 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и се би с Авимелех. 40 И Авимелех го подгони; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до портата. 41 И Авимелех остана в Арума; а Зебул изпъди Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем. 42 А на сутринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелех. 43 Тогава той взе мъжете си, раздели ги на три дружини и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизат от града, стана против тях и ги порази. 44 И Авимелех, и дружините, които бяха с него, се спуснаха и застанаха при градската порта; две дружини се хвърлиха върху всички, които бяха по полето, и ги поразиха. 45 И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града; и изби народа, който беше в него, разори града и го посея със сол. 46 А всички жители на Сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Берит. 47 И известиха на Авимелех, че всички жители на Сихемската кула се били събрали. 48 Тогава Авимелех се качи на планината Цалмон – той и всички мъже, които бяха с него; и Авимелех взе брадва в ръка, и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на мъжете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене. 49 И така, всичките люде отсякоха всеки клона и като тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги на укреплението, и, като бяха хората вътре, запалиха укреплението, тъй че всички мъже от Сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени.
50 След това Авимелех отиде в Тебец и разположи стан против Тебец и го превзе. 51 Но сред града имаше яка кула, където прибегнаха всички мъже и жени – всички градски жители – та се затвориха и се качиха на покрива на кулата.
52 Но Авимелех, като стигна до кулата, я нападна и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън. 53 Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава и му строши черепа. 54 И той бързо извика към оръженосеца си и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И оръженосецът му го прободе, та умря. 55 И израиляните, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.
56 Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 Бог въздаде също на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклятието, произнесено от Йотам, Еровааловия син.
© Библейска лига - България

10

Тола

1 А след Авимелех издигна се да избави Израил един Исахаров мъж – Тола, син на Пуа, син на Додо; и той живееше в Шамир в Ефремовата хълмиста земя. 2 И като съди Израил двадесет и три години, умря и бе погребан в Шамир.

Яир

3 А след него се издигна галаадецът Яир, който съди Израил двадесет и две години. 4 Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в Галаадската земя, които и до днес се наричат Яирови паланки. 5 И Яир умря, и бе погребан в Камон.

Ефтай

6 И израиляните пак сториха зло пред Господа, като служеха на Вааловците, на Астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците, и на боговете на филистимците, и оставиха Господа, и не служиха на Него. 7 Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците. 8 От тази година те измъчваха и притесняваха израиляните осемнадесет години, всички израиляни, които бяха оттатък Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад. 9 При това амонците преминаха Йордан, за да воюват против Юда, против Вениамин и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно притеснение. 10 Тогава израиляните извикаха към Господа, като казаха: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловците. 11 А Господ каза на израиляните: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците? 12 Също и когато сидонците, амаликчаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им. 13 И въпреки това вие Ме оставихте и служихте на други богове; затова няма да ви избавям повече. 14 Идете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на притеснението ви. 15 А израиляните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес. 16 И те махнаха от себе си чуждите богове, и служиха на Господа; и Неговата душа се наскърби поради страданието на Израил.
17 Тогава амонците се събраха и разположиха стан в Галаад. Събраха се израиляните и разположиха стан в Масфа. 18 И людете и галаадските началници си казаха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всички галаадски жители.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

3

1 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? 2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци; 3и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа. 5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, 6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Славата на Новия Завет

7 Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израиляните не можеха да гледат Мойсей в лицето поради блясъка на лицето му, който впрочем бе преходен, 8 как не ще бъде служението на Духа с по-голяма слава? 9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждение, стана със слава, слу жението на онова, което докарва правда, го надминава мно го повече в слава. 10 (И наистина онова, което е било прос лавено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.) 11 Защото, ако това, което пре ми на ва ше, беше славно, то много по-славно е трайното.
12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, 13 и не сме като Мой сей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израиляните да гледат изчезването на това, което преминаваше. 14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се снема само в Христа. 15 И до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им. 16 Но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. 17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. 18 А ние всички, които с непокрити лица отразяваме Господнята слава като в огледало, преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава, както от Духа Господен.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

51

1 За диригента, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл при Витсавее.
Смили се над мене, Боже, според милостта Си;
според множеството на милосърдните Си дела изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми.
И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам
и грехът ми е винаги пред мене.
4 Пред Тебе, само пред Тебе, съгреших,
и пред Тебе сторих това зло;
тъй че Ти си прав, когато говориш,
и чист, когато съдиш.
5 Ето, родих се в нечестие
и в грях ме зачена майка ми.
6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.
7 Поръси ме с исоп и ще бъда чист;
измий ме и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие,
за да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми
и всичките ми беззакония изличи.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
и дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
нито да отнемеш от мене Святия Си Дух.
12 Върни ми радостта на спасението Си;
и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
13Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища
и грешници ще се обръщат към Тебе.
14 Избави ме от вината за кръвта, Боже, Боже на
спасението ми;
и езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
15 Господи, отвори устните ми;
и устата ми ще разгласят Твоята хвала.
16 Защото не щеш да Ти принеса жертва;
всеизгаряния не Ти са угодни.
17 Жертва на Бога е дух съкрушен;
сърце съкрушено и разкаяно, Боже,
Ти няма да презреш.
18 Стори добро на Сион според благоволението Си;
съгради стените на Ерусалим.
19 Тогава Ти ще благоволяваш в жертви на правда,
в приноси и всеизгаряния;
тогава ще принасят телци на олтара Ти.
© Библейска лига - България