Основен / ден 132

Стар Завет

Съдии

11

1 Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. 2 И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка. 3 Затова Ефтай побягна от братята си и заживя в земята Тоб; и при Ефтай се събраха безделници, които и излизаха с него.
4 А след известно време амонците воюваха против Израил. 5 И когато се биеха амонците против Израил, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Тоб, 6 като казаха на Ефтай: Ела да ни станеш началник, за да се бием против амонците. 7 А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте и не ме ли изпъдихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте натясно? 8 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: Затова сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители. 9 И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас? 10 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Сигурно ще направим както си казал. 11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа. 12 Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми? 13 И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Ябок и до Йордан; сега върни тези земи по мирен начин. 14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат: 15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел Моавската земя, нито земята на амонците; 16 но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадеш, 17 тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадеш. 18 Тогава тръгна през пустинята и обиколи Едомската земя и Моавската земя и, като мина по източната страна на Моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в Моавските предели, защото Арнон беше Моавската граница. 19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сихон, есевонския цар, и му каза Израил: Нека преминем през земята ти до нашето място. 20 Но Сихон не се довери на Израил да мине през пределите му; а Сихон събра всичките си мъже и, като разположи стан в Яца, воюва против Израил. 21 И Господ, Израилевият Бог, предаде Сихон и всичките му мъже в ръката на Израил, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази земя. 22 Те завладяха всичките предели на аморейците – от Арнон до Ябок и от пустинята чак до Йордан. 23 И сега, като Господ, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа си Израил, ти ли ще притежаваш земите им? 24 Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хемош ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Еова, нашият Бог е изгонил пред нас. 25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил, воювал ли е някога против него? 26 Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 И тъй, аз не съм ти крив; но ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, който е Съдията нека съди днес между израиляните и амонците.
28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтай; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през Галаадската Масфа, и от Галаадската Масфа мина против амонците.
30 И Ефтай направи оброк пред Господа, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, 31 тогава онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с победа от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса за всеизгаряне.
32 И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях; и Господ ги предаде в ръката му, 33 та ги порази от Ароир до Минит – двадесет града – и до Абел-Керамим с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израиляните.
34 Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излезе да го посрещне с тимпани и хора; и тя му беше едничка – освен нея нямаше ни син, ни дъщеря. 35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме направи злочест и окаян, защото изговорих думи към Господа и не мога да отстъпя. 36 А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, което е излязло от устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на враговете ти амонците. 37 Каза още на баща си: Но позволи само една молба: остави ме два месеца да бродя по хълмовете и да оплача с другарките си своето девство. 38 И той рече: Иди. И я пусна за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете. 39 И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според оброка, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил 40 да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дни в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
© Библейска лига - България

12

Ефтай и Ефрем

1 Тогава Ефремовите мъже се събраха и, като преминаха на север, казаха на Ефтай: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе. Ние ще изгорим къщата ти с огън и тебе в нея. 2 А Ефтай им рече: Аз и хората ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от ръката им. 3 И като видях, че не ме избавихте, аз взех живота си в свои ръце и отидох против амонците; и Господ ги предаде в ръката ми. И сега защо сте дошли при мене днес – да се биете против мене ли? 4 Тогава Ефтай събра всички галаадски мъже и се би против Ефрем; и галаадските мъже поразиха ефремците, защото тези рекоха: Бежанци от Ефрем сте вие, галаадци, живеещи между ефремците и манасийците! 5 Галаадците взеха бродовете на Йордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже го питаха: Ти ефремец ли си? 6 Ако речеше: Не съм, тогава му казваха: Кажи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го заколваха при бродовете на Йордан. И в онова време от ефремци паднаха четиридесет и две хиляди души.
7 И Ефтай съди Израил шест години. Тогава Ефтай, галаадецът, умря и бе погребан в един от галаадските градове.

Ивцан

8 А след него Ивцан от Витлеем стана съдия в Израил. 9 Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи навън; и взе отвън тридесет дъщери за синовете си. И съди Израил седем години. 10 И Ивцан умря, и бе погребан във Витлеем.

Елон

11 След него завулонецът Елон стана съдия в Израил и съди Израил десет години. 12 И Елон завулонецът умря, и бе погребан в Аялон, в Завулоновата земя.

Авдон

13 А след него Авдон, синът на пиратонеца Хилел, стана съдия в Израил. 14 Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израил осем години. 15 И Авдон, синът на пиратонеца Хилел, умря и бе погребан в Пиратон в Ефремовата земя, в Амаликчанската хълмиста земя.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

4

Съкровища в пръстни съдове

1 Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме; 2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога. 3 Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват, 4 за тези, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. 5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си – като ваши слуги заради Исуса.) 6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исуса Христа.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас. 8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме сломени; в недоумение сме, но не до отчаяние; 9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени. 10 Всякога носим в тялото си умирането на [Господа] Исуса, за да се открие в тялото ни и животът на Исуса. 11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се изяви и животът на Исуса в нашата смъртна плът. 12 Така че смъртта действа в нас, а животът – във вас. 13 А като имаме същия дух на вяра според писаното: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим; 14 понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас. 15 Защото всичко това е заради вас, тъй че благодатта, увеличена чрез мнозината, да преумножи благодарението, за Божия слава.
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява. 17 Защото нашата временна лека скърб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава, 18 като не гледаме на видимото, а на невидимото; защото видимото е временно, а невидимото – вечно.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи