План за четене на Библията

Основен / ден 134

Стар Завет

Съдии

15

Самсон отмъщава на филистимците
1 И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в стаята. Но баща ѝ не го остави да влезе. 2 И баща ѝ каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил, затова я дадох на другаря ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата. 3 А Самсон им каза: Този път ще бъда прав да сторя зло на филистимците. 4 И тъй, Самсон отиде, хвана триста лисици и, като взе главни, обърна опашка към опашка и сложи по една главня между две опашки. 5 И като запали главните, пусна лисиците из посевите на филистимците и изгори кръстците и непожънатите класове заедно с лозята и маслините. 6 Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И казваха: Самсон, зетят на тамнатеца, защото са дали жена му на другаря му. Затова филистимците дойдоха, та изгориха нея и баща ѝ с огън. 7 А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас и само тогава ще престана. 8 И ги порази с голямо клане надлъж и нашир; тогава слезе и седна в пролома на скалата Етам.
9 Тогава филистимците отидоха и разположиха стан в Юда, и се разпростряха в Лехи. 10 И юдеите им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той постъпи с нас. 11 Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в пролома на скалата Етам и рекоха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Какво ни докара? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз. 12 А те му рекоха: Дошли сме да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че няма да ме убиете. 13 А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от пролома. 14 Когато дойде в Лехи, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него и въжетата, които бяха на ръцете му, станаха като лен, прегорен с огън, и връзките му като че ли се разтопиха от ръцете му. 15 И като намери оселова челюст, още прясна, простря ръката си и я взе, и уби с нея хиляда мъже. 16 Тогава каза Самсон:
С оселова челюст купища връз купища,
с оселова челюст убих хиляда мъже.
17 И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си; и се нарече онова място Рамат-Лехи.
18 А после той ожадня премного и извика към Господа: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление, а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните? 19 Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе от него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; и нарече мястото, което е в Лехи, Ен-Хакоре, както се нарича и до днес.
20 И той съди Израил в дните на филистимците двадесет години.
© Библейска лига - България

16

Самсон и Далила


1 След това Самсон отиде в Газа, където видя една блудница и влезе при нея. 2 И казаха на газяните: Самсон дойде тук. А те го обиколиха и цяла нощ го чакаха в засада при градската порта; и се спотайваха цяла нощ, като казваха: Преди да съмне, ще го убием. 3 А Самсон спа до среднощ; и, като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти заедно с лоста, сложи ги на рамената си и ги изнесе на върха на хълма, който е срещу Хеброн.
4 След това той залюби една жена в долината Сорик на име Далила.
5 И филистимските началници, като дойдоха при нея, ѝ казаха: Предумай го и виж в какво се състои голямата му сила и как можем да му надвием, че да го вържем, за да го усмирим; а ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника. 6 И тъй, Далила попита Самсон: Кажи ми тайната на голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те усмирят. 7 И рече ѝ Самсон: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана слаб като всеки друг човек. 8 Тогава филистимските началници ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях. 9 А в спалнята ѝ имаше засада. И тя му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! А той скъса тетивите, както би се скъсала връв от кълчища, когато се допре до огъня. И силата му не се узна.
10 После Далила каза на Самсон: Ето, ти ми се подигра и си ме излъгал; кажи ми сега с какво трябва да те вържат. 11 А той ѝ рече: Ако ме вържат яко с нови въжета, още неупотребявани, тогава ще стана слаб като всеки друг човек. 12 И Далила взе нови въжета, върза го с тях и му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! И засадата седеше в спалнята. А той ги скъса от ръцете си като нишка. 13 Тогава Далила каза на Самсон: Досега все ми се подиграваш и ме лъжеш; кажи ми как трябва да те вържат. А той ѝ рече: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в платното на стана. 14 И тя ги закова; тогава му викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна гвоздея от стана с платното. 15 Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, три пъти ме излъга и не ми казваш в какво се крие голямата ти сила.
16 И понеже му досаждаше всеки ден с думите си, и толкова настояваше пред него, че душата му се притесни до смърт, 17 той ѝ откри цялото си сърце, като ѝ рече: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си; ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене и ще стана слаб като всеки друг човек. 18 А като видя Далила, че ѝ откри цялото си сърце, прати да повикат филистимските началници, като каза: Елате и този път, защото той ми откри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и донесоха и парите в ръцете си. 19 И тя го приспа на коленете си, и повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и тя започна да го усмирява. И силата му се оттегли от него. 20 Тогава тя викна: Филистимците идат върху тебе, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него. 21 И тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му, и като го отведоха в Газа, вързаха го с медни окови; и той мелеше в тъмницата. 22 Но космите на главата му започнаха пак да растат, след като бе обръснат.

Смъртта на Самсон


23 И филистимските началници се събраха да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се веселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни врага ни Самсон. 24 И когато го видя народът, хвалеше бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни врага ни, разорителя на земята ни, който е убил множество от нас.
25 И когато се развеселиха сърцата им, казаха: Повикайте Самсон да ни развлича. И тъй, повикаха Самсон от тъмницата и той ги развличаше. И го поставиха между стълбовете. 26 И Самсон каза на слугата, който го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи храмът, за да се подпра на тях. 27 А храмът беше пълен с мъже и жени; там бяха всички филистимски началници и на покрива около три хиляди мъже и жени гледаха Самсон, който им беше станал за посмешище. 28 Тогава Самсон се помоли на Господа: Господи Еова, спомни си за мене и ме подкрепи само този път, Боже, за да отмъстя с един удар на филистимците за двете си очи. 29 И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и се опря на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата. 30 И каза Самсон: Нека умра с филистимците. И се наведе с всичката си сила; и храмът падна върху началниците и върху всички хора, които бяха в него. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които бе убил през живота си.
31 Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и, като го взеха, занесоха го, та го погребаха в гроба на баща му Маноах между Цора и Ештаол. И той беше съдия на Израил двадесет години.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

6

1 И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. 2 (Защото казано е:
„В благоприятно време те послушах,
и в спасителен ден ти помогнах“;
Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.)

Утесненията на Павел


3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение, 4 но във всичко представяме себе си, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, 5 в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в безсъния, в неядения, 6 в чистота, в благоразумие, в дълготърпение, в благост, в Святия Дух, в нелицемерна любов, 7 в говорене истината, в Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; 8 всред слава и опозорение, всред хулене и похвала; считани като измамници, но пак истинни; 9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; 10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяващи мнозина; като че нищо нямаме, но притежаващи всичко.
11 О, коринтяни, думите ни към вас са откровени, сърцето ни се разшири. 12 На вас не е тясно в нас, но в самите вас е тясно на нас. 13 И тъй, за равна отплата (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си.
Не се обвързвайте с невярващи

Не се обвързвайте с невярващи


14 Не се впрягайте несходно с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? 15 И какво съгласие има Христос със Сатана? Или какво съучастие има вярващия с невярващия? 16 И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както каза Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“. 17 Затова:
„Излезте изсред тях и отделете се,“
казва Господ,
„И не се допирайте до нечистото“;
и:
„Аз ще ви приема,
18 и ще ви бъда Отец,
и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
казва Всемогъщият Господ.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи